Дело C‑460/15

Schaefer Kalk GmbH & Co. KG

срещу

Bundesrepublik Deutschland

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin)

„Преюдициално запитване — Околна среда — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Европейския съюз — Директива 2003/87/ЕО — Мониторингов план — Регламент (ЕС) № 601/2012 — Член 49, параграф 1 и точка 10 от приложение IV — Изчисляване на емисиите на инсталацията — Приспадане на подадените количества въглероден диоксид (CO2) — Изключване на CO2, използван в производството на калциево карбонатен преципитат — Валидност на изключването“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 19 януари 2017 г.

1. Околна среда—Атмосферно замърсяване—Директива 2003/87—Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове—Регламент № 601/2012—Мониторинг и докладване на посочените емисии—Понятие за емисии—Включване на въглеродния диоксид, подаден от инсталация, към която се прилага схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове, към друга инсталация за целите на производството на калциево карбонатен преципитат—Недопустимост—Невалидност на Регламента с оглед на Директивата

   (член 49, параграф 1, второ изречение от Регламент № 601/2012 на Комисията и точка 10 от приложение IV към нея; член 3, буква б), член 12, параграф 3а и член 14, параграф 1 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/29)

2. Околна среда—Атмосферно замърсяване—Директива 2003/87—Цел—Намаляване на емисиите на парникови газове—Спазване на определените с директивата подцели—Запазване целостта на вътрешния пазар и на условията на конкуренция

   (съображение 5 и член 1 от Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/29)

1.  Доколкото систематично включват подадения към друга инсталация за производството на калциево карбонатен преципитат въглероден диоксид (CO2) в емисиите на инсталацията за изгаряне на варовик, независимо дали този въглероден диоксид е освободен в атмосферата или не, разпоредбите на член 49, параграф 1, второ изречение от Регламент (ЕС) № 601/2012 на Комисията от 21 юни 2012 година относно мониторинга и докладването на емисиите на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на точка 10, част Б от приложение IV към него са невалидни.

   Съгласно член 1 от Директива 2003/87 икономическата логика на квотите за емисии на парникови газове се състои в това намаляването на емисиите на парникови газове, необходимо за постигане на предварително определен резултат за околната среда, да бъде осъществено на възможно най-ниската стойност. Като позволява по-специално продажбата на отпуснатите квоти, тази схема цели да подтикне всеки участник в нея да отделя по-малко количество парникови газове от първоначално предоставените му квоти, за да прехвърли остатъка на друг участник, който е отделил по-голямо количество емисии от отпуснатите му квоти (вж. по-специално решения от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique и Lorraine и др., C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 32 и от 7 април 2016 г., Holcim (Romania)/Комисия, C‑556/14 P, непубликувано, EU:C:2016:207, т. 64 и 65).

   Така един от стълбовете, на които се основава създадената с Директива 2003/87 схема, е задължението на операторите преди 30 април на текущата година да връщат, с цел отмяна, определен брой квоти за емисии на парникови газове, равняващ се на тяхното количество емисии през предходната календарна година (решение от 29 април 2015 г., Nordzucker, C‑148/14, EU:C:2015:287, т. 29). Следователно от решаващо значение за доброто функциониране на предвидената в Директива 2003/87 схема е да се установят емисиите, които трябва да бъдат взети предвид от операторите в това отношение.

   Съгласно член 3, буква б) от Директива 2003/87 за целите на последната директива „емисии“ означава отделянето на парникови газове в атмосферата от източници в инсталация. От самия текст на тази разпоредба следва, че емисията по смисъла на последната предполага отделянето на парников газ в атмосферата.

   В това отношение следва да се изтъкне, че член 12, параграф 3а от Директива 2003/87 действително предвижда, че при определени условия задълженията за връщане на квоти не се прилагат към емисиите, които са уловени и прехвърлени за тяхното постоянно съхранение в геоложка формация към обект, за който има валидно разрешение в съответствие с Директива 2009/31. При все това, и обратно на изложените от Комисията доводи, това не означава, че законодателят на Съюза е приел, че операторите са освободени от задължението за връщане единствено в случая на постоянно съхранение в геоложки обект.

   Всъщност за разлика от последната алинея на член 49, параграф 1 от Регламент № 601/2012, съгласно която за останалите видове преноси на CO2 не се допуска приспадане на CO2 от емисиите на инсталацията, член 12, параграф 3а от Директива 2003/87 не съдържа аналогично правило.

   Тази последна разпоредба, която всъщност се отнася единствено до специфично положение и е насочена към това да подпомогне съхраняването на парниковите газове, нито цели, нито води до изменение на определението за „емисии“ по смисъла на член 3 от Директива 2003/87, а оттам на приложното поле на тази директива, установено в член 2, параграф 1 от нея.

   При все това съгласно член 49, параграф 1, второ изречение от Регламент № 601/2012 и точка 10, част Б от приложение IV към него изглежда, че в положение като разглежданото в главното производство, в което CO2, произведен в инсталация за производство на вар, се подава към инсталация за производство на РСС, цялото подадено количество CO2, независимо дали част от него е отделен или не в атмосферата при транспортирането му поради течове или дори поради самия производствен процес, се счита за отделен от инсталацията за производство на вар, в която този CO2 е произведен, макар да е възможно този пренос да не води до никакво отделяне на CO2 в атмосферата. Както посочва генералният адвокат в точка 41 от заключението си, тези разпоредби установяват необорима презумпция, че цялото подадено количество CO2 ще бъде отделено в атмосферата.

   Така въз основа на тези разпоредби подаденият при подобни обстоятелства CO2 се счита за попадащ в рамките на понятието „емисии“ по смисъла на член 3, буква б) от Директива 2003/87, макар той да не би бил отделен в атмосферата във всички случаи. Ето защо с член 49, параграф 1, второ изречение от Регламент № 601/2012 и с точка 10, част Б от приложение IV към него Комисията е разширила приложното поле на това понятие.

   Освен това в резултат на тази презумпция съответните оператори не могат в никакъв случай да приспаднат от общото количество емисии от тяхната инсталация за производство на вар количеството CO2, подадено за производството на РСС, въпреки че този CO2 не би бил отделен в атмосферата във всички случаи. Подобна невъзможност означава, че квотите трябва да бъдат върнати за цялото количество CO2, подадено за производството на РСС, и не могат да бъдат продадени като излишък, като така поставя под въпрос схемата за търговия с квоти в положение, което обаче отговаря на крайната цел на Директива 2003/87, която е насочена към защита на околната среда чрез намаляване на емисиите на парникови газове (по отношение на целта на Директива 2003/87 вж. решение от 16 декември 2008 г., Arcelor Atlantique и Lorraine и др., C‑127/07, EU:C:2008:728, т. 31).

   От всички изложени по-горе съображения следва, че тъй като Комисията е изменила съществен елемент на Директива 2003/87, като е приела разпоредбите на член 49, параграф 1, второ изречение от Регламент № 601/2012 и на точка 10, част Б от приложение IV към него, тя е надхвърлила определените в член 14, параграф 1 от тази директива предели.

   (вж. т. 31—38, 41—43, 50 и 51 и диспозитива)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 30 и 49)