Дело C‑457/15

Vattenfall Europe Generation AG

срещу

Bundesrepublik Deutschland

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Berlin)

„Преюдициално запитване — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Европейския съюз — Директива 2003/87/ЕО — Приложно поле ratione temporis — Момент на възникване на задължението за търговия с квоти — Член 3 — Приложение I — Понятие за инсталация — Дейност по изгаряне на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW“

Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 28 юли 2016 г.

Околна среда — Атмосферно замърсяване — Директива 2003/87 — Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове — Приложно поле — Емисии на парникови газове, генерирани от посочена в Директивата инсталация, преди тя да произведе електроенергия за първи път — Включване

(член 2, параграф 1, член 3, буква ф), член 10а, параграф 5 и приложение I към Директива 2003/87 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/29)

Приложение I към Директива 2003/87 за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността, изменена с Директива 2009/29, доколкото включва изгарянето на горива в инсталации с обща номинална топлинна мощност, превишаваща 20 MW, в списъка на категориите дейности, към които се прилага Директивата, трябва да се тълкува в смисъл, че задължението за търговия с квоти на една инсталация за производство на електроенергия възниква с първото отделяне на парникови газове и следователно евентуално дори преди тази инсталация да произведе електроенергия за първи път.

Всъщност инсталация за производство на електроенергия чрез изгаряне на горива, чийто производствен капацитет надхвърля предвидената в приложение I към Директива 2003/87 стойност, трябва да изпълнява задълженията, произтичащи от схемата за търговия с квоти, и по-специално задължението за докладване на емисиите от всички източници и от всички потоци, свързани с дейностите на инсталацията, включително емисиите, генерирани в периода на пробна експлоатация, който предхожда редовната експлоатация на тази инсталация. Това тълкуване не може да се опровергае от факта, че квалификацията на една инсталация като генератор на електроенергия по смисъла на член 3, буква ф) от тази директива е обусловена от производството от тази инсталация на електроенергия, предназначена за продажба на трети лица. Всъщност тази разпоредба няма за цел да определи приложното поле на Директива 2003/87, а допринася за установяването на важно за определянето на максималното годишно количество квоти по смисъла на член 10а, параграф 5 от тази директива разграничение. Освен това обстоятелството, че тези задължения са възложени на оператора на дадена инсталация, не означава, че емисиите, генерирани при пробните експлоатации, извършвани от лицата, които изграждат тази инсталация, не трябва да се вземат предвид. Всъщност, от една страна, понятието „генератор на електроенергия“ по член 3, буква ф) от Директива 2003/87 е без значение за възникването на задължението за търговия с квоти за емисии. От друга страна, задължението на оператора за докладване и за връщане се отнася и до тези емисии, тъй като съгласно член 2, параграф 1 от тази директива схемата за търговия с квоти се прилага спрямо всички емисии от дейностите, изброени в приложение I към нея.

(вж. т. 38—40, 42 и 43 и диспозитива)