Дело C‑448/15

Belgische Staat

срещу

Wereldhave Belgium Comm. VA и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Hof van Beroep te Brussel (Апелативен съд Брюксел, Белгия)

„Преюдициално запитване — Дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки — Обща система за данъчно облагане — Корпоративен данък — Директива 90/435/ЕИО — Приложно поле — Член 2, буква в) — Дружество, което подлежи на данъчно облагане, без възможност за избор или за освобождаване от задължение за плащане — Облагане с нулева ставка“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 8 март 2017 г.

Сближаване на законодателствата — Обща система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки — Директива 90/435 — Освобождаване в държавата членка на дъщерното дружество от удържането на данък при източника върху печалбата, разпределена на дружеството майка — Събиране на данък върху доходите от движими вещи и капитали върху дивиденти, разпределяни от дъщерно дружество на предприятие за колективно инвестиране, установено в друга държава членка, което в тази държава при определени условия се облага с данък с нулева ставка — Допустимост — Условие — Предприятие за инвестиране, което няма качеството на дружество от една държава членка

(член 2, буква в) и член 5, параграф 1 от Директива 90/435 на Съвета)

Директива 90/435/ЕИО на Съвета от 23 юли 1990 година относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки трябва да се тълкува в смисъл, че член 5, параграф 1 от нея допуска правна уредба на държава членка, съгласно която данък върху доходите от движими вещи и капитали се събира авансово върху дивиденти, разпределяни от дъщерно дружество, установено в тази държава членка, на предприятие за колективно инвестиране с фискален характер, установено в друга държава членка и облагано с корпоративен данък с нулева ставка, при условие че разпределя изцяло печалбите си на своите акционери, тъй като то не представлява „дружество от една държава членка“ по смисъла на Директивата.

В това отношение следва да се припомни, че член 2, буква в) от Директива 90/435 извежда положителен критерий за квалифициране, а именно да подлежи на облагане със съответния данък, и отрицателен критерий, а именно да не бъде освободено от този данък и да няма възможност за избор. Извеждането на тези два критерия, единият положителен, а другият отрицателен, дава възможност да се приеме, че предвиденото в член 2, буква в) от посочената директива условие не изисква само дадено дружество да попада в обхвата на съответния данък, но цели и да изключи хипотези, при които е възможно въпреки данъчното задължение дружеството реално да не дължи посочения данък. Макар че формално дружество, което подлежи на облагане с данък с нулева ставка, при условие че разпределя изцяло печалбите си на своите акционери, не е освободено от такъв данък, то на практика се намира в същата хипотеза като тази, която член 2, буква в) от Директива 90/435 цели да изключи, а именно хипотезата, при която то не е задължено да плати този данък. Всъщност, както посочва генералният адвокат в точки 43 и 44 от заключението си, когато националната правна уредба съдържа разпоредба, съгласно която определена категория предприятия при определени условия може да се ползва от облагане с нулева ставка, то тя ги освобождава от този данък (вж. и решение от 20 май 2008 г., Orange European Smallcap Fund,C‑194/06, EU:C:2008:289, т. 33 и 34).

(вж. т. 31—34 и 43 и диспозитива)