Дело C‑423/15

Nils-Johannes Kratzer

срещу

R+V Allgemeine Versicherung AG

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesarbeitsgericht)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Член 3, параграф 1, буква а) — Директива 2006/54/ЕО — Равни възможности и равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите — Член 14, параграф 1, буква а) — Приложно поле — Понятия „достъп до заетост, самостоятелна заетост или упражняване на занятие“ — Кандидатстване за работа с цел придобиване на формално качество на кандидат единствено за да се поиска обезщетение за дискриминация — Злоупотреба с право“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 28 юли 2016 г.

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото

   (член 267 ДФЕС)

2. Право на Европейския съюз — Злоупотреба при упражняването на право, произтичащо от разпоредба на Съюза — Сделки, представляващи злоупотреба — Фактори, които следва да се вземат предвид — Проверка, възложена на националния съд

3. Социална политика — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директиви 2000/78 и 2006/54 — Приложно поле — Понятия „достъп до заетост, самостоятелна заетост или упражняване на занятие“ — Кандидатстване за работа с цел придобиване на формално качество на кандидат единствено за да се поиска обезщетение за дискриминация — Изключване — Злоупотреба с право — Условие

   (член 14, параграф 1, буква а) и членове 18 и 25 от Директива 2006/54 на Европейския парламент и на Съвета; член 3, параграф 1, буква а) и член 17 от Директива 2000/78 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 27)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 37—42)

3.  Член 3, параграф 1, буква а) от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и член 14, параграф 1, буква а) от Директива 2006/54 за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че положение, при което с кандидатстването си за работа съответното лице цели не да бъде наето на тази работа, а само да придобие формалното качество на кандидат с единствената цел да претендира обезщетение, не попада в обхвата на понятието „достъп до заетост или упражняване на занятие“ по смисъла на тези разпоредби и може да се квалифицира като злоупотреба с право, ако са изпълнени изискванията на правото на Съюза.

   Всъщност, видно от самата формулировка на заглавието на посочените директиви, те се отнасят за областта на заетостта и професиите.

   Впрочем лице, което кандидатства за работа при посочените условия, явно не иска да постъпи на работата, за която формално кандидатства. То съответно не може да се ползва от защитата, осигурена с Директиви 2000/78 и 2006/54. Противно тълкуване би било несъвместимо с преследваната от тези директиви цел, а именно на всяко лице да се осигури равно третиране „в областта на заетостта и професиите“, като му се предостави ефикасна защита срещу някои форми на дискриминация, по-специално по отношение на „достъпа до заетост“.

   Освен това при посочените условия такова лице не може да се счита за „жертва“ по смисъла на член 17 от Директива 2000/78 и член 25 от Директива 2006/54, или за „увредено лице“, претърпяло „загуби“ или „вреди“, по смисъла на член 18 от Директива 2006/54.

   (вж. т. 31, 35, 36 и 44 и диспозитива)