Дело C‑415/15 P

Stichting Woonpunt и др.

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Държавни помощи — Съществуващи помощи — Член 108, параграф 1 ДФЕС — Схема за помощи в полза на дружества за социално жилищно настаняване — Регламент (ЕО) № 659/1999 — Членове 17, 18 и 19 — Преценка от Комисията на съвместимостта с вътрешния пазар на схема за съществуващи помощи — Предлагане на подходящи мерки — Поет от националните власти ангажимент за постигане на съответствие с правото на Съюза — Решение относно съвместимостта — Обхват на съдебния контрол — Правно действие“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2017 г.

1. Помощи, предоставяни от държавите—Съществуващи помощи—Постоянно наблюдение от страна на Комисията заедно с държавите членки—Преценка от Комисията на съвместимостта с вътрешния пазар на дадена помощ—Предложение за приемане на подходящи мерки от държавите членки, за да бъде преодоляна тази несъвместимост—Приемане от държавите членки—Решение, с което Комисията придава задължителна сила на тези мерки—Жалба на получателя на помощта—Възможност за оспорване на преценката на Комисията относно несъвместимостта на помощта

   (член 108, параграф 1 ДФЕС; член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 18 и член 19, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

2. Жалба за отмяна—Актове, подлежащи на обжалване—Подготвителни актове—Изключване—Писмо на Комисията, с което се изразяват съмнения относно съвместимостта на помощта с вътрешния пазар и с което се предлагат подходящи мерки—Акт, съставляващ определен етап от процедурата по изготвяне на решение, с което се констатира несъвместимостта на помощта с вътрешния пазар—Изключване

   (член 263 ДФЕС; член 17 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

3. Помощи, предоставяни от държавите—Решение на Комисията за констатиране на несъвместимостта на помощ с вътрешния пазар—Право на преценка на Комисията—Комплексна икономическа преценка—Съдебен контрол—Граници

   (членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС)

4. Помощи, предоставяни от държавите—Съществуващи помощи—Постоянно наблюдение от страна на Комисията заедно с държавите членки—Мерки, предложени на държавите членки в рамките на това наблюдение—Приемане от държавите—Обвързващо действие—Условия

   (член 108, параграф 1 ДФЕС; член 19, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

1.  Решение, с което Комисията придава задължителна сила на поетите от дадена държава членка ангажименти, за да се гарантира съвместимостта на съществуваща схема за помощи с вътрешния пазар, предполага по необходимост, че Комисията е извършила предварително преценка на съвместимостта на разглежданата схема за помощи с вътрешния пазар и след като е взела предвид предоставената от съответната държава членка информация, е стигнала до извода, че тази схема не е или вече не е съвместима с вътрешния пазар, а следователно и че е необходимо да бъдат взети подходящи мерки, за да бъде преодоляна тази несъвместимост. Преценката, до която стига Комисията по този начин, и изводът, който тя извежда въз основа на тази преценка, не остават извън обхвата на упражнявания от съдилищата на Съюза контрол, защото в противен случай би било нарушено правото на ефективна съдебна защита, гарантирано на бенефициерите по съществуващата схема за помощи с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

   Решение, с което Комисията придава задължителна сила на поетите от дадена държава членка ангажименти, за да се гарантира съвместимостта на съществуваща схема за помощи с вътрешния пазар в приложение на член 18 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС във връзка с член 19, параграф 1 от същия регламент, доколкото то се основава на предварително констатираната несъвместимост с вътрешния пазар, може обаче да засегне неблагоприятно интересите на бенефициерите по тази схема. Правото на ефективна съдебна защита на бенефициерите по съществуваща схема за помощи следователно предполага възможността за тези лица да оспорват чрез подадена от тях жалба срещу такова решение и преценката на Комисията по отношение на тази схема, както и извода на тази институция, че посочената схема не е съвместима с вътрешния пазар и че следователно е необходимо да бъдат взети подходящи мерки, за да се преодолее тази несъвместимост.

   Това заключение не се поставя под въпрос от аргумента, че спорната преценка не е с окончателен характер. Безспорно вследствие на процедурата по наблюдение на съществуващи схеми за помощи по член 108, параграф 1 ДФЕС не се стига до формална констатация на несъвместимост. Все пак изводът, че съществуващата схема за помощи е несъвместима с вътрешния пазар, както и предлагането на подходящи мерки, които тази схема предполага по необходимост — след като Комисията вече е взела предвид обстоятелството, че съответната държава членка е приела тези мерки — пораждат същото правно действие, каквото би породила официална констатация по отношение на тази държава.

   (вж. т. 38—40, 43 и 50—52)

2.  Междинните мерки, чиято цел е да се подготви окончателно решение, по принцип не представляват актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна. Всъщност би могло по жалба за отмяна на актове, в които се изразява неокончателно становище на Комисията, съдът на Съюза да трябва да извърши преценка по въпроси, по които съответната институция все още не е имала повод да се произнесе, вследствие на което би се стигнало до предварително обсъждане по същество и смесване на различните фази на административните и съдебните производства.

   Същевременно неокончателен акт също не подлежи на обжалване, ако е установено, че незаконосъобразността, от която е засегнат той, би могла да послужи като основание за жалба срещу окончателното решение, по отношение на което този акт се явява подготвителен. При такива условия жалбата, подадена срещу решението, което прекратява производството, ще гарантира в достатъчна степен съдебна защита. Същото се отнася и до писмото на Комисията на основание член 17 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС, с което се изразяват съмнения относно съвместимостта на дадена схема за помощи с вътрешния пазар и с коeто се предлагат подходящи мерки, тъй като това писмо представлява първият етап от подготвянето на решението, с което се установява несъвместимостта на схемата за помощи с вътрешния пазар, а посочените съмнения са потвърдени с това решение. Следователно в подадената жалба срещу посоченото решение жалбоподателят не би следвало да бъде възпрепятстван да се позовава на незаконосъобразността, опорочаваща преценката в това писмо.

   (вж. т. 44—48)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 53)

4.  Подходящите мерки, които предлага Комисията в приложение на член 108, параграф 1 ДФЕС, доколкото те са приети от дадена държава членка, имат задължително действие за нея съгласно разпоредбата на член 19, параграф 1, второ изречение от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС. Това приемане обаче поражда правни последици само ако е съобщено на тази институция, в случай че тя го е приела и е уведомила за това посочената държава членка съгласно член 19, параграф 1, първо изречение от този регламент.

   (вж. т. 63)