Дело C‑356/15

Европейска комисия

срещу

Кралство Белгия

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Социална сигурност — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Членове 11 и 12 и член 76, параграф 6 — Регламент (ЕО) № 987/2009 — Член 5 — Командироване на работник — Включване в схема на социална сигурност — Борба срещу измамата — Удостоверение A 1 — Отказ на признаване от държавата членка по мястото на упражняването на професионална дейност в случай на измама или злоупотреба“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 11 юли 2018 г.

1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Доказване на неизпълнението — Доказателствена тежест върху Комисията — Презумпции — Недопустимост — Представяне на доказателства, сочещи неизпълнението на задължения

   (член 258 ДФЕС)

2. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Искова молба или жалба — Изложение на оплакванията и основанията — Изисквания за форма — Недвусмислено формулиране на исканията

   (член 258 ДФЕС; член 120, буква в) от Процедурния правилник на Съда)

3. Социална сигурност — Работници мигранти — Приложимо законодателство — Работници, командировани в държава членка, различна от държавата, в която се намира предприятието на работодателя — Удостоверение A 1, издадено от компетентната институция на държавата членка по установяване — Доказателствена сила по отношение на социалноосигурителните институции на другите държави членки — Граници — Задължение за преразглеждане, когато институция на друга държава членка изразява съмнение — Помирителна процедура пред административната комисия за социално осигуряване в случай на несъгласие — Процедура за установяване на неизпълнение на задължения, ако не бъде постигнато съгласие

   (член 4, параграф 3 ДЕС; член 259 ДФЕС; член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета; член 5, параграф 1 от Регламент № 987/2009 на Съвета)

4. Социална сигурност — Работници мигранти — Приложимо законодателство — Работници, командировани в държава членка, различна от държавата, в която се намира предприятието на работодателя — Удостоверение A 1, издадено от компетентната институция на държавата членка по установяване — Доказателствена сила по отношение на социалноосигурителните институции на другите държави членки и на техните юрисдикции — Удостоверение, получено чрез измама — Право на съда в държавата членка, в която са командировани работниците, да не вземе предвид удостоверението — Условия — Правна уредба на държавата членка, в която са командировани работниците, позволяваща на нейните институции да постигнат обявяване на невалидността на посоченото удостоверение и да приложат едностранно спрямо командированите работници нейната собствена схема на социална сигурност — Недопустимост

   (член 11, параграф 1, член 12, параграф 1 и член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 25 и 26)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 32—34)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 86, 87 и 89—92)

4.  В случай на грешка, дори явна, в преценката на условията за прилагане на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент № 465/2012, и дори да се окаже, че условията на дейност на командировани работници явно не попадат в материалното приложно поле на разпоредбата, на основание на която е издадено удостоверение A 1, процедурата, която трябва да се следва за разрешаване на евентуалните спорове между институциите на съответните държави членки относно валидността или точността на удостоверение A 1, трябва да бъде спазена.

   Ако се допусне, че държавата членка, в която е командирован работникът, може да приеме правна уредба, позволяваща на нейните собствени институции едностранно да постигнат обявяване на невалидността на удостоверение A 1, като сезират юрисдикция на същата държава членка, това би довело до опасността да се накърни системата, основаваща се на лоялното сътрудничество между компетентните институции на държавите членки. При това положение, доколкото не е отнето или обявено за невалидно, удостоверение A 1 е по принцип задължително във вътрешния правен ред на държавата членка, в която са командировани съответните работници, и следователно обвързва нейните институции.

   Ето защо правна уредба на държава членка, позволяваща на нейните компетентни органи да приложат едностранно спрямо работник законодателството на тази държава членка в областта на социалната сигурност, възпрепятства спазването на принципа на осигуряването на заетите лица по една-единствена схема за социална сигурност, предвиден в член 11, параграф 1 от Регламент № 883/2004, както и на принципа на правната сигурност, който изисква по-конкретно правните норми да бъдат ясни и точни с предвидимо действие, в частност когато могат да имат неблагоприятни последици за физическите лица и за предприятията.

   Посочената правна уредба не е съвместима и с разпоредбите на Регламенти № 883/2004 и № 987/2009, уреждащи процедурата, която трябва да се проведе при трудности в тълкуването или прилагането на последните, по-специално когато държавата членка, в която е командирован работник, счита, че не са изпълнени условията за прилагане на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004.

   Що се отнася до възможността да не се вземе предвид удостоверение A 1, получено чрез измама, когато в рамките на диалога, предвиден в член 76, параграф 6 от Регламент № 883/2004, институцията на държавата членка, в която са командировани работниците, сезира издалата удостоверенията A 1 институция с конкретни доказателства, които навеждат на мисълта, че тези удостоверения са получени чрез измама, съгласно принципа на лоялното сътрудничество втората институция следва да прецени отново, с оглед на тези доказателства, дали е имало основания за издаване на удостоверенията и евентуално да ги отнеме.

   Ако последната институция не извърши такава нова преценка в разумен срок, тези доказателства трябва да могат да бъдат изтъкнати в съдебно производство, за да се поиска от съда в държавата членка, в която са командировани работниците, да не взема предвид въпросните удостоверения.

   Впрочем тази правна уредба на държавата членка, в която са командировани работниците, не отговаря на посочените условия.

   Всъщност, от една страна, в тази правна уредба изобщо не е предвидено задължение за започване на процедурата на диалог и помирение, предвидена в Регламенти № 883/2004 и № 987/2009. От друга страна, посочената правна уредба не се ограничава до това да възложи само на националния съд правомощието да констатира наличието на измама и на това основание да не вземе предвид удостоверение A 1, а предвижда, че извън рамките на съдебно производство националните социалноосигурителни институции и инспектори по социалното осигуряване могат да решат да приложат спрямо командированите работници социалноосигурителното законодателство на тази държава членка.

   (вж. т. 93—96, 100, 101, 104 и 105)