Дело C‑348/15

Stadt Wiener Neustadt

срещу

Niederösterreichische Landesregierung

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof)

„Преюдициално запитване — Оценка на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда — Директива 85/337/ЕИО — Директива 2011/92/ЕС — Приложно поле — Понятие за специален акт на националното законодателство — Липса на оценка на въздействието върху околната среда — Окончателно разрешение — Последващо законодателно узаконяване на липсата на оценка на околната среда — Принцип на сътрудничеството — Член 4 ДЕС“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 17 ноември 2016 г.

1. Околна среда—Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда—Директива 85/337—Приложно поле—Проект, приет с национален законодателен акт—Изключване—Условия—Преценка от страна на националната юрисдикция

   (член 1, параграфи 2 и 5 от Директива 85/337 на Съвета, изменена с Директива 97/11)

2. Околна среда—Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда—Директива 85/337—Национална правна уредба, която приравнява последиците от акт за последващо узаконяване на последиците от разрешение в областта на селищното устройство, издадено преди извършването на работите—Недопустимост

   (член 2, параграф 1 от Директива 85/337 на Съвета, изменена с Директива 97/11)

3. Право на Европейския съюз—Директен ефект—Национални процесуални правила—Условия за прилагане—Спазване на принципите за равностойност и ефективност—Липса в правото на Съюза на разпоредби относно сроковете за обжалване на разрешения, предоставени в нарушение на задължението за предварителна оценка на въздействието върху околната среда—Определяне от съответната държава членка на разумен срок за обжалване—Допустимост

   (член 2, параграф 1 от Директива 85/337 на Съвета, изменена с Директива 97/11)

4. Околна среда—Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда—Директива 85/337—Приложно поле—Проект, приет въз основа на решение, взето в нарушение на задължението за оценка на въздействието върху околната среда, но въпреки това считан за съответстващ на националното право—Включване—Национална правна уредба, която предвижда последващо узаконяване на решението за предоставяне на разрешение—Недопустимост

   (член 1, параграф 5 от Директива 85/337 на Съвета, изменена с Директива 97/11)

5. Околна среда—Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда—Директива 85/337—Задължение на компетентните органи да направят оценка преди предоставяне на разрешението—Неизвършване на оценката—Задължение на органите за поправяне на положението—Обхват—Национална правна уредба, която не допуска предявяването на иск за обезщетение, независимо че предвиденият в националното право срок не е изтекъл—Недопустимост

   (член 4, параграф 3 ДЕС; член 2, параграф 1 от Директива 85/337 на Съвета, изменена с Директива 97/11)

1.  Член 1, параграф 5 от Директива 85/337 относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11, поставя изключването на проект от приложното поле на тази директива в зависимост от две условия. На първо място, подробностите по проекта трябва да са приети със специален законодателен акт. На второ място, целите на Директивата, включително предоставянето на информация, трябва да се постигат по законодателен път.

   Първото условие предполага, че законодателният акт трябва да има същите характеристики като разрешение за осъществяване по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 85/337. По-специално той трябва да предоставя на възложителя правото да осъществи проекта и да включва — както разрешението за осъществяване — след разглеждането им от законодателя, всички елементи на проекта, имащи отношение към оценката на въздействието върху околната среда. Така законодателният акт трябва да удостоверява, че целите на Директива 85/337 са били постигнати по отношение на съответния проект. Случаят не е такъв, когато актът не съдържа данните, които са необходими за оценката на въздействието на разрешението на проекта върху околната среда.

   Второто условие предполага целите на Директива 85/337 да се постигнат по законодателен ред. Следователно към момента на приемане на проекта законодателят трябва да разполага с достатъчно информация. В това отношение информацията, която възложителят следва да предостави, включва най-малко описание на проекта, съдържащо данни за обекта, плана и размерите, описание на мерките, които се предвижда да бъдат предприети с цел да се избегнат, намалят и при възможност да се коригират неблагоприятните резултати, както и данните, необходими за установяване и оценка на основните последици от проекта за околната среда.

   Националният съд да трябва да установи дали тези условия са били спазени, като вземе предвид както съдържанието на приетия законодателен акт, така и законодателната процедура, довела до приемането му, в нейната цялост, и по-специално подготвителните актове и парламентарните обсъждания.

   (вж. т. 26—31)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 36 и 37)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 40—42)

4.  Член 1, параграф 5 от Директива 85/337 относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11, трябва да се тълкува в смисъл, че не изключва от нейното приложно поле проект, за който се отнася законодателна разпоредба, по силата на която проект, по отношение на който в нарушение на задължението за извършване на оценка на неговото въздействие върху околната среда е прието решение, спрямо което е изтекъл срокът за подаването на жалба за отмяна, трябва да се счита за разрешен в съответствие със закона. Правото на Съюза не допуска такава законодателна разпоредба, доколкото тя предвижда, че трябва да се счита, че за посочения проект е извършена предварителна оценка на въздействието върху околната среда.

   Всъщност несъвместима с посочената директива би била национална разпоредба, от която би следвало, че проектите, разрешението за които вече не може да се обжалва пряко по съдебен ред поради изтичането на предвиден в националното право срок за обжалване, се считат чисто и просто за разрешени в съответствие със закона, що се отнася до задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. В това отношение Директива 85/337 сама по себе си вече не допуска разпоредба с такъв характер, дори само поради обстоятелството че нейната правна последица е освобождаването на компетентните органи от задължението да вземат предвид факта, че проект по смисъла на посочената директива е осъществен, без да е извършена оценка на въздействието върху околната среда, и да следят такава оценка да бъде извършена, когато за свързани с този проект работи или намеса от физическо естество е необходимо разрешение на по-късен етап.

   (вж. т. 43, 44 и 49 и диспозитива)

5.  Държавите членки са длъжни да поправят всички вреди, настъпили поради неизвършването на оценка на въздействието върху околната среда. За тази цел компетентните органи на държавите членки трябва да вземат всички общи или специални мерки, за да поправят последиците от неизвършването на оценката.

   В това отношение, макар при липсата на разпоредба в правото на Съюза националното право да определя условията за такъв иск за обезщетение за вреди — по-специално свързаните с обстоятелството дали всяка незаконосъобразност трябва да се счита за виновно причинена, както и свързаните с условията за установяване на причинно-следствената връзка, и макар, както следва от постоянната практика на Съда, за предявяването на такъв иск да може да бъде предвиден определен срок, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност, все пак съгласно принципа на ефективност този иск трябва да може да бъде предявен при разумни условия. От изложеното следва, че ако национална разпоредба не допуска след изтичането на определен срок предявяването на иск за обезщетение за вредите от нарушението на задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, посочено в член 2, параграф 1 от Директива 85/337, въпреки че предвиденият в националното право срок за предявяване на иска за обезщетение за вреди не е изтекъл, тя би била и на това основание несъвместима с правото на Съюза.

   (вж. т. 45—48)