Дело C‑317/15

X

срещу

Staatssecretaris van Financiën

(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden)

„Преюдициално запитване — Свободно движение на капитали — Член 64 ДФЕС — Движение на капитали към и от трети страни, свързано с предоставянето на финансови услуги — Финансови активи в швейцарска банкова сметка — Акт за установяване на допълнителни данъчни задължения — Срок за установяване на такива задължения — Удължаване на срока по отношение на активите, държани извън държавата членка по местопребиваването“

Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 15 февруари 2017 г.

1. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията—Ограничения на движението на капитали от и към трети страни—Ограничения на движението на капитали, свързано с преките инвестиции, установяването, предоставянето на финансови услуги или допускането на ценни книжа на капиталовите пазари—Понятие за ограничение, действащо към 31 декември 1993 г.—Удължаване на срока за установяване на допълнителни данъчни задължения по отношение на активите, държани извън държавата членка по местопребиваването—Възможност за прилагането му в случаи, които нямат връзка с преките инвестиции, установяването, предоставянето на финансови услуги или допускането на ценни книжа на капиталовите пазари

   (член 63, параграф 1 ДФЕС и член 64, параграф 1 ДФЕС)

2. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията—Ограничения на движението на капитали от и към трети страни—Движение на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги—Понятие—Откриване на сметка за ценни книжа от местно за дадена държава членка лице в банкова институция извън Съюза—Включване

   (член 64, параграф 1 ДФЕС)

3. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията—Ограничения на движението на капитали от и към трети страни—Ограничения на движението на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги—Приложно поле—Удължаване на срока за установяване на допълнителни данъчни задължения по отношение на активите, държани извън държавата членка по местопребиваването—Мярка, която не засяга нито доставчика на услугите, нито условията и правилата за предоставянето на тези услуги—Включване

   (член 64, параграф 1 ДФЕС)

1.  Член 64, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на национална правна уредба, с която върху посочените в тази разпоредба видове движение на капитали се въвежда ограничение като обсъждания в главното производство удължен срок за установяване на допълнителни данъчни задължения, дори когато това ограничение се прилага и в случаи, които нямат връзка с преките инвестиции, установяването, предоставянето на финансови услуги или допускането на ценни книжа на капиталовите пазари.

   Първо, в това отношение следва да се отбележи, че съгласно текста на член 64, параграф 1 ДФЕС тази разпоредба предвижда изключение от забраната по член 63, параграф 1 ДФЕС, което важи за „прилагането“ на ограниченията, действали към 31 декември 1993 г. по силата на националното право по отношение на движението на капитали, свързано с преките инвестиции, установяването, предоставянето на финансови услуги или допускането на ценни книжа на капиталовите пазари. В този смисъл приложимостта на член 64, параграф 1 ДФЕС зависи не от предмета на националната правна уредба, която въвежда подобни ограничения, а от действието ѝ. Тази разпоредба се прилага, доколкото съответната национална правна уредба създава ограничение за движението на капитали, свързано с преките инвестиции, установяването, предоставянето на финансови услуги или допускането на ценни книжа на капиталовите пазари. Оттук следва, че дори ако посочената правна уредба може да се прилага и в други случаи, това обстоятелство не е годно да съставлява пречка за прилагането на член 64, параграф 1 ДФЕС при посочените в него обстоятелства.

   Второ, това тълкуване намира потвърждение в практиката на Съда. Всъщност в нея се приема, че дадено ограничение на движението на капитали, като например по-неблагоприятен данъчен режим по отношение на дивидентите с чуждестранен произход, попада в приложното поле на член 64, параграф 1 ДФЕС, доколкото се отнася до дялови участия, придобити с оглед на установяване или поддържане на трайни и преки икономически връзки между акционера и съответното дружество и позволяващи на акционера да участва ефективно в управлението на дружеството или в контрола върху него (решение от 24 ноември 2016 г., SECIL,C‑464/14, EU:C:2016:896, т. 78 и цитираната съдебна практика). Също така според Съда определено ограничение попада в обхвата на член 64, параграф 1 ДФЕС като ограничение на движението на капитали, свързано с преките инвестиции, доколкото се отнася до всички видове инвестиции на физически или юридически лица, които служат за установяване или поддържане на трайни и преки връзки между лицето, което предоставя капитала, и предприятието, на което този капитал се предоставя с цел извършване на стопанска дейност (вж. в този смисъл решение от 20 май 2008 г., Orange European Smallcap Fund,C‑194/06, EU:C:2008:289, т. 102). Тези решения, и в частност използваната в тях дума „доколкото“, сочат, че приложното поле на член 64, параграф 1 ДФЕС зависи не от конкретния предмет на националното ограничение, а от действието му спрямо посочените в тази разпоредба видове движение на капитали.

   (вж. т. 21, 22 и 25; т. 1 от диспозитива)

2.  Откриването на сметка за ценни книжа от местно за дадена държава членка лице в банкова институция извън Европейския съюз като обсъжданото в главното производство попада в обхвата на понятието за движение на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги по смисъла на член 64, параграф 1 ДФЕС.

   В това отношение следва да се отбележи, че движението на капитали, до което води откриването на сметка за ценни книжа в банкова институция, е свързано с предоставянето на финансови услуги. Всъщност, от една страна, не е спорно, че банковата институция извършва за притежателя на сметката услуги по управлението на тази сметка, които трябва да бъдат окачествени като финансови услуги.

   От друга страна, между въпросния вид движение на капитали и предоставянето на финансови услуги съществува причинно-следствена връзка, като се има предвид, че притежателят влага капитала си в сметка за ценни книжа, поради това че в замяна получава от банковата институция услуги по управление. Следователно в случай като разглеждания в главното производство съществува достатъчно тясна връзка между движението на капитали и предоставянето на финансови услуги.

   (вж. т. 29—31; т. 2 от диспозитива)

3.  Предоставената с член 64, параграф 1 ДФЕС възможност на държавите членки да прилагат някои ограничения по отношение на движението на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги, важи и за ограниченията, които, подобно на обсъждания в главното производство удължен срок за установяване на допълнителни данъчни задължения, не засягат нито доставчика на услугите, нито условията и правилата за предоставянето на тези услуги.

   В това отношение следва да се отбележи, че определящият критерий за прилагането на член 64, параграф 1 ДФЕС се отнася до причинно-следствената връзка, съществуваща между движението на капитали и предоставянето на финансови услуги, а не до персоналния обхват на спорната национална мярка или до нейната връзка с доставчика вместо с получателя на такива услуги. Всъщност приложното поле на тази разпоредба се определя с оглед на категориите движение на капитали, които могат да бъдат предмет на ограничения (решение от 21 май 2015 г., Wagner-Raith,C‑560/13, EU:C:2015:347, т. 39).

   Следователно обстоятелството, че дадена национална мярка се отнася на първо място до инвеститора, а не до доставчика на финансова услуга, не съставлява пречка мярката да попада в обхвата на член 64, параграф 1 ДФЕС (решение от 21 май 2015 г., Wagner-Raith,C‑560/13, EU:C:2015:347, т. 40). Също така обстоятелството, че дадена национална мярка няма връзка с условията и правилата за предоставянето на финансова услуга, не съставлява пречка мярката да попада в обхвата на разпоредбата.

   (вж. т. 33—35; т. 3 от диспозитива)