Дело C‑297/15

Ferring Lægemidler A/S

срещу

Orifarm A/S

(Преюдициално запитване, отправено от Sø- og Handelsretten)

„Преюдициално запитване — Марки — Директива 2008/95/ЕО — Член 7, параграф 2 — Фармацевтични продукти — Паралелен внос — Разделяне на пазарите — Необходимост от преопаковане на стоката, носеща марката — Фармацевтичен продукт, пуснат на пазарите за износ и за внос от притежателя на марката със същите видове опаковки“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 10 ноември 2016 г.

1. Сближаване на законодателствата—Марки—Директива 2008/95—Паралелен внос на лекарствени продукти след преопаковане и повторно поставяне на марката—Възражение на притежателя—Недопустимост—Условия—Изкуственото разделяне на пазарите между държавите членки—Необходимост от преопаковане на лекарствения продукт—Критерии за преценка

   (член 7, параграф 2 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Сближаване на законодателствата—Марки—Директива 2008/95—Паралелен внос на лекарствени продукти след преопаковане и повторно поставяне на марката—Възражение на притежателя—Допустимост—Условия—Възможност лекарствените продукти да бъдат пуснати на пазарите за износ и за внос с една и съща опаковка—Продажби, които не са ограничени само до част от пазара на държавата на вноса—Проверка, възложена на националния съд

   (член 7, параграф 2 от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  По силата на член 7, параграф 2 от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките противопоставянето от страна на притежателя на марката на преопаковането, доколкото представлява дерогиране на свободното движение на стоки, не е допустимо, ако упражняването на това право от притежателя представлява прикрито ограничение на търговията между държавите — страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП), по смисъла на член 13, второ изречение от това споразумение. Прикрито ограничение по смисъла на последната разпоредба е налице, когато притежателят на марката упражнява правото си да се противопостави на преопаковането, ако упражняването на това право допринася за изкуственото разделяне на пазарите между държавите — страни по Споразумението за ЕИП, доколкото преопаковането е извършено така, че да са спазени законните интереси на притежателя на марката.

   Противопоставянето от притежателя на марката на преопаковане на лекарствените продукти допринася за изкуственото разделяне на пазарите между държавите — страни по Споразумението за ЕИП, когато преопаковането е необходимо, за да може паралелно внесеният продукт да бъде пуснат на пазара в държавата на внос. Всъщност правото на притежателя на защитена в държава членка марка да се противопостави на пускането на пазара на преопаковани стоки с тази марка, следва да се ограничи само когато извършеното от вносителя преопаковане е необходимо за пускането на стоката на пазара в държавата членка на вноса. От тези съображения следва, че промяната, до която води всяко преопаковане на защитен с марка лекарствен продукт и която поради естеството си създава опасност от засягане на първоначалното състояние на лекарствения продукт, може да бъде забранена от притежателя на марката, освен ако преопаковането е необходимо, за да позволи пускането на пазара на паралелно внесените продукти, и са запазени законните интереси на притежателя на марката.

   Що се отнася по-специално до условието преопаковането да е необходимо, то трябва да се анализира при отчитане на обстоятелствата към момента на пускането на пазара в държавата на вноса, които водят до обективна необходимост от преопаковането, за да може лекарственият продукт да бъде пуснат на пазара в тази държава от паралелния вносител. Противопоставянето на притежателя на марка на преопаковането не е обосновано, ако пречи на ефективния достъп на внасяната стока до пазара на вноса. По-конкретно, на първо място, притежателят на марка не може да се противопостави на преопаковането на стоката, когато опаковката с размера, използван от притежателя на марката в държавата — страна по Споразумението за ЕИП, в която вносителят е закупил стоката, не може да се пусне на пазара в държавата на вноса, по-специално поради правна уредба, допускаща само опаковки в определен размер, или национална практика в този смисъл, правила в областта на здравното осигуряване, при които възстановяването на медицинските разходи зависи от размера на опаковката, или установени практики при лекарско предписание, въз основа на стандарти за размери, препоръчани от професионалните сдружения и здравноосигурителните институции.

   На следващо място, когато в съответствие с действащите норми и практика в държавата членка на внос притежателят използва там няколко различни размера опаковки, не е достатъчно да се установи, че един от тези размери е пуснат на пазара и в държавата на износ, страна по Споразумението за ЕИП, за да се направи извод, че не е необходимо преопаковане на стоката. Всъщност би било налице разделяне на пазарите, ако вносителят можеше да пуска стоката единствено на ограничена част от пазара на тази стока.

   (вж. т. 15—22)

2.  Член 7, параграф 2 от Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на марка може да се противопостави на продължаващо пускане на пазара на лекарствен продукт от паралелен вносител, който е преопаковал лекарствения продукт в нова опаковка и е поставил отново марката върху нея, доколкото, от една страна, съответният лекарствен продукт може да бъде пуснат на пазара в държава на вноса, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), в същата опаковка, в която се продава в държавата на износа, страна по Споразумението за ЕИП, и от друга страна, вносителят не е доказал, че внасяният продукт може да се продава само в ограничена част от пазара на държавата на вноса, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

   (вж. т. 29 и диспозитива)