Дело C‑283/15

X

срещу

Staatssecretaris van Financiën

(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden)

„Преюдициално запитване — Данъчно законодателство — Данък върху доходите — Гражданин на държава членка, който получава доходи на територията на тази държава членка и на територията на трета държава и пребивава на територията на друга държава членка — Данъчно предимство, целящо да се отчете личното и семейното му положение“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 9 февруари 2017 г.

Свободно движение на лица — Свобода на установяване — Равно третиране — Пряко данъчно облагане — Данъци върху доходите — Гражданин на държава членка, получаващ основната част от доходите си на територията на тази държава членка и пребиваващ на територията на друга държава членка, без да получава там никакви доходи — Законодателство на държава членка, което позволява приспадането на „негативни доходи“, свързани с жилище, но отказва на този гражданин възможността да се ползва от това приспадане — Недопустимост — Понятие „държава членка по заетостта“ — Част от доходите, получавана на територията на трета държава членка — Липса на последици

(член 49 ДФЕС)

Член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка, чието данъчно законодателство позволява да се приспадат „отрицателните доходи“, свързани с жилище, да отказва възможността за ползване на това приспадане на самостоятелно заето чуждестранно лице, когато то получава в тази държава членка 60 % от всичките си доходи и не получава в държавата членка, в която се намира жилището му, доход, който да му даде възможност да предяви там равностойно право на приспадане.

Когато чуждестранно лице получава на територията на държава членка, в която упражнява част от дейността си, 60 % от всичките си световни доходи, няма никакво основание да се приеме, че само поради това държавата членка по пребиваването му няма да бъде в състояние да вземе предвид всичките му доходи и личното и семейното му положение. Друго би било положението само ако се окаже, че заинтересованото лице не е получило на територията на държавата членка по пребиваването си никакви доходи или доходите му са толкова незначителни, че тази държава да не е в състояние да му предостави предимствата, които произтичат от отчитането на всичките му доходи и на неговото лично и семейно положение.

Забраната, която произтича от отговора на първия въпрос, се отнася до всяка държава членка по заетостта, в която самостоятелно заето лице получава доходи, позволяващи му да предяви там равностойно право на приспадане, пропорционално на частта от тези доходи, получени във всяка от държавите членки по заетостта. В това отношение „държава членка по заетостта“ е всяка държава членка, която има правомощието да облага доходите от дейността на чуждестранно лице, получени на нейната територия, независимо от мястото, на което конкретно е упражнявана тази дейност.

Обстоятелството, че съответното чуждестранно данъчнозадължено лице получава част от облагаемите си доходи не в държава членка, а в трета държава, е без значение за отговора на втория въпрос.

(вж. т. 39, 43, 49 и 52;и т. 1—3 от диспозитива)