Дело C‑244/15

Европейска комисия

срещу

Република Гърция

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Данъчни въпроси — Свободно движение на капитали — Член 63 ДФЕС — Член 40 от Споразумението за ЕИП — Данък върху наследството — Правна уредба на държава членка, която предвижда освобождаване от данък върху наследството при наследяването на основно жилище, когато наследникът пребивава постоянно в тази държава членка — Ограничаване — Обосноваване“

Резюме — Решение на Съда (седми състав) от 26 май 2016 г.

1. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данък върху наследството — Правна уредба на държава членка, която предвижда освобождаване от данък върху наследството при наследяването на основно жилище само за постоянно пребиваващите в нея граждани на държави — членки на Съюза — Недопустимост — Обосноваване — Липса

   (член 63 ДФЕС; член 40 от Споразумението за ЕИП)

2. Свободно движение на капитали и свобода на плащанията — Ограничения — Данък върху наследството — Обосноваване — Доказателствена тежест върху държавата членка

   (член 63 ДФЕС)

3. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Преценка на основателността от Съда — Положение, което следва да бъде взето предвид — Положение към момента на изтичане на срока, определен в мотивираното становище

   (член 258 ДФЕС)

1.  Не изпълнява задълженията си по член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство държава членка, която приема и оставя в сила правна уредба, предвиждаща освобождаване от данък върху наследството при наследяването на основно жилище само за живеещите в нея граждани на държави — членки на Съюза.

   Всъщност подобно данъчно законодателство води до намаляване на стойността на наследството на наследника, отговарящ на всички тези условия освен на това да пребивава постоянно във въпросната държава членка, и го лишава от възможността да бъде освободен от данъка върху наследството, вследствие на което той понася данъчна тежест, по-голяма от тази на наследник с постоянно местопребиваване в тази държава.

   Що се отнася до сходството в положението на съответните категории лица, доколкото за целите на данъчното облагане на придобит по наследство недвижим имот с местонахождение в съответната държава членка подобна национална правна уредба поставя на една и съща плоскост наследниците чуждестранни лица и наследниците местни лица, то тази уредба не може, без да наруши изискванията на правото на Съюза, да третира тези наследници по различен начин за целите на същото данъчно облагане, що се отнася до освобождаването от данък върху наследството за този недвижим имот. Настоящият случай обаче не е такъв.

   Освен това нито едно от излаганите от съответната държава членка императивни съображения от общ интерес не може да обоснове ограничаването на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС. Всъщност въпросното законодателство не позволява последователно и систематично постигане на целта от общ социален интерес, състояща се в задоволяването на жилищни нужди, при положение че предвиденото освобождаване не е обвързано от условието наследникът да ползва наследения недвижим имот като основно жилище, нито дори да обитава въпросния недвижим имот. Освен това необходимостта да се осуети намаляване на данъчните приходи, не фигурира нито сред целите, посочени в член 65 ДФЕС, нито сред императивните съображения от общ интерес, които могат да обосноват ограничаване на установена с Договора за функционирането на ЕС свобода.

   (вж. т. 31, 36—38, 40, 43, 45 и 50 и диспозитива)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 42)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 47)