Дело C‑231/15

Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej

и

Petrotel sp. z o.o. w Płocku

срещу

Polkomtel sp. z o.o

(Преюдициално запитване, отправено от Sąd Najwyższy)

„Преюдициално запитване — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/21/ЕО — Член 4, параграф 1 — Право на обжалване на решение на национален регулаторен орган — Ефективен механизъм за обжалване — Оставяне в сила на решение на националeн регулаторен орган до приключване на производството по обжалване — Действие във времето на решението на национален съд за отмяна на решение на национален регулаторен орган — Възможност да се отмени с обратно действие решение на националeн регулаторен орган — Принципи на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 13 октомври 2016 г.

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство — Липса на компетентност на Съда

   (член 267 ДФЕС)

2. Сближаване на законодателствата — Сектор на далекосъобщенията — Eлектронни съобщителни мрежи и услуги — Регулаторна рамка — Директива 2002/21 — Право на обжалване на решение на национален регулаторен орган — Задължения на националните юрисдикции — Отмяна на решение на посочения орган с обратно действие — Нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания — Липса

   (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 4, параграф 1, първа и втора алинея от Директива 2002/21 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 2009/140)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 16)

2.  Член 4, параграф 1, първа алинея, първо и трето изречение и втора алинея от Директива 2002/21 относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, изменена с Директива 2009/140 (Рамкова директива), във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че национален съд, сезиран с жалба срещу решение на национален регулаторен орган, трябва да може да отмени с обратно действие решението, ако смята, че това е необходимо за предоставянето на ефективна правна защита на предприятието, подало жалбата.

   Всъщност член 4, параграф 1 от Рамковата директива, който предвижда задължение да се осигури ефективен механизъм за обжалване, е израз на принципа за ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, залегнал в член 47 от Хартата. В това отношение член 4, параграф 1, втора алинея от Рамковата директива нито възпрепятства, нито ограничава възможността национален съд да отмени с обратно действие решение на национален регулаторен орган. Всъщност от тази разпоредба единствено следва, че жалбата срещу решение на посочения орган няма суспензивно действие, освен ако не са приложени временни мерки в съответствие с националното законодателство. Следователно решението на национален регулаторен орган по принцип се прилага за периода на производството, което не засяга възможността след неговото приключване да се отмени с обратно действие посоченото решение, ако националният съд смята, че това е необходимо за предоставянето на ефективна правна защита на предприятието, подало жалбата.

   Освен това възможността национален съд да отмени с обратно действие решение на национален регулаторен орган не нарушава принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. От текста на член 4, параграф 1, втора алинея от Рамковата директива обаче ясно личи, че само до приключване на обжалването, решението на националния регулаторен орган, което е предмет на жалбата, остава в сила съгласно тази разпоредба. При тези условия икономическите оператори, страни в производство по обжалване като предвиденото в член 4, параграф 1 от посочената директива, не могат да възлагат правни очаквания за обстоятелството, че в случай на отмяна на съответното решение на националния регулаторен орган, тази отмяна няма да има действие ex tunc.

   (вж. т. 24—28, 30 и 31 и диспозитива)