Дело C‑230/15

Brite Strike Technologies Inc.

срещу

Brite Strike Technologies SA

(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank Den Haag)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 22, точка 4 — Съдебна компетентност по споровете в областта на интелектуалната собственост — Член 71 — Конвенции, сключени от държавите членки в специфични области — Конвенция на Бенелюкс за интелектуалната собственост — Съдебна компетентност по споровете, свързани с марките, дизайните и моделите на Бенелюкс — Член 350 ДФЕС“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 14 юли 2016 г.

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Член 71 — Приложно поле — Връзка с конвенциите, отнасящи се до специфична област — Конвенции, сключени от някои държави членки — Включване — Задължение за участие на трети държави — Липса

   (член 69 и член 71, параграф 2, буква a) от Регламент № 44/2001 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Връзка с конвенциите, отнасящи се до специфична област — Сключване от държавите членки на нови конвенции или изменение на действащи конвенции, въвеждащи норми, които имат предимство пред нормите на този регламент — Недопустимост

   (член 71 от Регламент № 44/2001 на Съвета; член 57 от Конвенцията от 27 септември 1968 г.)

3. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Връзка с конвенциите, отнасящи се до специфична област — Конвенция на Бенелюкс за интелектуалната собственост — Неприложимост на Регламента — Условия — Регионален съюз, който е по-напреднал от прилагането на вътрешния пазар, и абсолютно необходимият за правилното функциониране на режима на Бенелюкс характер на дерогацията — Спазване на принципите на правна сигурност и на добро правораздаване

   (член 350 ДФЕС; член 24, точка 4 от Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета; съображения 11 и 12, член 22, точка 4 и член 71 от Регламент № 44/2001 на Съвета)

1.  Въпреки употребата на израза „конвенции, по които са страни държавите членки“, който подсказва, че в обхвата на член 71 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела попадат само конвенциите, сключени от всички държави членки, от текста на параграф 2, буква a) от този член несъмнено следва, че посочените конвенции включват също и тези, които са били сключени само от някои държави членки. Освен това от съвместния прочит на членове 69 и 71 от Регламент № 44/2001 следва, че последната разпоредба не трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на конвенции, които обвързват няколко държави членки, само при условие че една или повече трети държави също са страни по тях.

   (вж. т. 49 и 50)

2.  Макар член 71 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да урежда връзката между правилата за съдебна компетентност, предвидени в същия регламент, и правилата, съдържащи се в някои сключени между държави членки конвенции, в полза на последните, тази разпоредба все пак не дава възможност на държавите членки чрез сключване на нови конвенции или изменение на вече действащи конвенции да въвеждат норми, които имат предимство пред нормите на този регламент.

   Ограничаването на приложното поле на член 71 от Регламент № 44/2001, в сравнение с член 57 от Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, която този регламент заменя, всъщност отразява постоянната съдебна практика, според която постепенно с установяването на общи норми държавите членки губят правото да сключват международни споразумения, засягащи тези норми. Това ограничаване е валидно и за сключването от държавите членки на споразумения между самите тях.

   (вж. т. 51—54)

3.  Член 71 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, разглеждан в светлината на член 350 ДФЕС, допуска правилото за съдебна компетентност по споровете, свързани с марките, дизайните и моделите на Бенелюкс, предвидено в член 4.6 от Конвенцията на Бенелюкс за интелектуалната собственост (КБИС), да се прилага по тези спорове.

   В това отношение член 350 ДФЕС позволява на Кралство Белгия, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия да оставят в сила, чрез дерогация от нормите на Съюза, нормите, които се прилагат в рамките на техния регионален съюз, при условие, от една страна, че той е по-напреднал от прилагането на вътрешния пазар, и от друга страна, че подобна дерогация е обоснована, тъй като е абсолютно необходима за правилното функциониране на режима на Бенелюкс.

   Що се отнася до първото от тези изисквания, в рамките на Бенелюкс марките, дизайните и моделите на съответните три държави членки са заменени с права, които имат единно действие. Този режим, който съществува наред с режима на правата с единно действие в Съюза и включва частичната хармонизация, извършена с Директива 2008/95 за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките и Директива 98/71 относно правната защита на индустриални дизайни, е по-напреднал от нея. Всъщност марките, дизайните и моделите на Бенелюкс са уредени от напълно еднаква правна уредба, съчетана с общи институционални и процедурни норми. Сред последните е член 4.6 от КБИС.

   Що се отнася до второто изискване, като се има предвид фактът, че марките, дизайните и моделите на Бенелюкс са уредени от един напреднал в трите държави членки режим, че установената от Бенелюкс правораздавателна структура е основана на децентрализирана система, съчетана с механизъм за преюдициални запитвания до съда на Бенелюкс, и че този регионален съюз е многоезичен, кодифицираното в член 4.6 от КБИС правило — което е основано по-специално на местоживеенето на ответника и което по този начин осигурява възможността делата в тази област да бъдат разглеждани от съда на някоя от тези три държави членки, вместо съгласно член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001, впоследствие член 24, точка 4 от Регламент № 2015/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, да бъдат съсредоточени пред нидерландските съдилища по мястото, където са централизирани заявките и регистрациите и където се води регистърът, това изискване може да бъде определено като абсолютно необходимо за правилното функциониране на режима на марките, дизайните и моделите на Бенелюкс.

   Накрая, разпоредба като тази на член 4.6 от КБИС, съгласно която компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника, наред с други алтернативни основания за компетентност, тясно свързани с предмета на спора, съответства на принципите, залегнали в основата на съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела в рамките на Съюза, като например, що се отнася до съдебната компетентност, посочените в съображения 11 и 12 от Регламент № 44/2001 принципи на правна сигурност за правните субекти и на добро правораздаване.

   (вж. т. 57, 59, 60 и 63—66 и диспозитива)