Дело C‑223/15

combit Software GmbH

срещу

Commit Business Solutions Ltd

(Преюдициално запитване, отправено от

Oberlandesgericht Düsseldorf)

„Преюдициално запитване — Регламент (EО) № 207/2009 — Марка на Европейския съюз — Единен характер — Установяване на вероятност от объркване само за част от територията на Съюза — Териториален обхват на забраната, предвидена в член 102 от посочения регламент“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 22 септември 2016 г.

1. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марката на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — По-ранна марка, състояща се от марка на Европейския съюз — Отказ за регистрация поради наличието на относително основание за отказ, макар и ограничено за определена част от територията на Съюза

   (член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2. Марка на Европейския съюз — Действие на марката на Общността — Права, предоставени от марката — Право да се забрани използването на марката — Използване на идентичен или сходен знак, който обхваща идентични или сходни стоки или услуги — Вероятност от объркване, ограничена за определена част от територията на Съюза

   (член 8, параграф 1, буква б) и член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 5, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Марка на Европейския съюз — Спорове във връзка с нарушаването и валидността на марките на Европейския съюз — Санкции при нарушаване или създаване на опасност от нарушаване на правата върху марка — Задължения на съдилищата за марките на Европейския съюз — Приемане на определение, забраняващо на ответника да продължи да извършва действия, които нарушават или създават опасност от нарушаване на правата върху марка — Изключение — „Специално основание“ за неприемането на такова определение — Понятие

   (член 102, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

4. Марка на Европейския съюз — Спорове във връзка с нарушаването и валидността на марките на Европейския съюз — Санкции при нарушаване или създаване на опасност от нарушаване на правата върху марка — Задължения на съдилищата за марките на Европейския съюз — Приемане на определение, забраняващо на ответника да продължи да извършва действия, които нарушават или създават опасност от нарушаване на правата върху марка — Вероятност от объркване, ограничена за определена част от територията на Съюза

   (член 1, параграф 2, член 9, параграф 1, буква б) и член 102, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 26)

2.  По дело относно правото на притежателя на марка на Европейския съюз да повдигне възражение на основание на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз срещу регистрацията на сходна марка на Съюза, създаваща вероятност от объркване, Съдът вече е постановил, че подобно възражение следва да бъде уважено, когато наличието на вероятност от объркване е установено в част от територията на Съюза, като тази част може да бъде например територията на една държава членка.

   Аналогично разрешение се налага по делата относно правото на притежателя на дадена марка на Европейския съюз да иска забраната на използването на даден знак, при което възниква вероятност от объркване. Член 9, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 защитава притежателя на марка на Европейския съюз срещу всяко използване на тази марка, което засяга или което може да засегне функцията за указване на произход на тази марка. Следователно този притежател има право да иска забраната на такова използване, независимо че с него се засяга посочената функция единствено в дадена част от територията на Съюза.

   (вж. т. 26 и 27)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 29)

4.  За да се гарантира еднаква защита на марката на Европейския съюз на цялата територия на Съюза, забраната за продължаване на действията на нарушението или на действията, които създават опасност от извършване на нарушение, по принцип трябва да обхваща цялата тази територия.

   Въпреки това, ако съдът за марките на Европейския съюз установи, че използването на разглеждания сходен знак за стоки, идентични с тези, за които марката на Европейския съюз е била регистрирана, не поражда, по-специално поради езикови причини, никаква вероятност от объркване в определена част от територията на Съюза и следователно не може да засегне функцията за указване на произход на тази марка, този съд трябва да ограничи териториалния обхват на посочената забрана.

   В действителност, когато въз основа на доказателствата, които по принцип трябва да му бъдат представени от ответника, съдът за марките на Европейския съюз приеме, че в определена част от територия на Съюза не е налице вероятност от объркване, произтичащата от използването на разглеждания знак законна търговия в тази част от територията на Съюза не може да бъде забранена. Подобна забрана би надхвърлила предоставяното с марката на Европейския съюз изключително право, тъй като само това право позволява на притежателя на тази марка да защити специфичните си интереси като такива, т.е. да гарантира, че марката може да изпълнява присъщите си функции.

   Съгласно постоянната практика на Съда констатацията за липса на вероятност от объркване в дадена част от територията на Съюза може да се основава единствено на проверка на всички фактори, релевантни за конкретния случай. Тази преценка трябва да включва визуално, фонетично или концептуално сравнение на конфликтните знаци, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи.

   Важно е също така, че частта от територията на Съюза, по отношение на която съответният съд за марките на Европейския съюз констатира липсата на засягане или опасност от засягане на функциите на марката, да бъде определена с точност от този съд, както недвусмислено следва от произнесеното на основание на член 102 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския Съюз определение относно това коя част от територията на Съюза не се обхваща от забраната за използване на разглеждания знак. Когато този съд възнамерява да изключи от забраната за използване определени езикови области от ЕС като тези, определени с понятието „англоезични“, той има задължение да уточни в пълнота кои области има предвид с този термин.

   Тълкуването, че забраната за използването на даден знак, създаващ вероятност от объркване с дадена марка на Европейския съюз, се прилага на цялата територия на Съюза, с изключение на частта от тази територия, за която не е констатирано наличие на подобна вероятност, не засяга посочения в член 1, параграф 2 от Регламент № 207/2009 единен характер на марката на Европейския съюз, тъй като е защитено правото на притежателя да иска забрана на всяко използване, с което се засягат присъщите функции на тази марка.

   Следователно член 1, параграф 2, член 9, параграф 1, буква б) и член 102, параграф 1 от Регламент № 207/2009 следва да се тълкуват в смисъл, че когато съд за марките на Европейския съюз установи, че използването на даден знак създава вероятност от объркване с марка на Европейския съюз в една част от територията на Европейския съюз, като същевременно не създава такава вероятност от объркване в друга част от същата територия, този съд трябва да приеме, че е налице нарушение на предоставеното от тази марка изключително право, като разпореди преустановяване на посоченото използване за цялата територия на Европейския съюз, но изключи частта от тази територия, за която не е установено наличие на вероятност от объркване.

   (вж. т. 30—36)