Дело C‑218/15

Наказателно производство

срещу

Gianpaolo Paoletti и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunale ordinario di Campobasso)

„Преюдициално запитване — Член 6 ДЕС — Член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Принцип за обратно действие на по-благоприятния наказателен закон — Италиански граждани, организирали незаконното влизане на румънски граждани на италианска територия — Действия, извършени преди присъединяването на Румъния към Европейския съюз — Последици от присъединяването на Румъния за престъплението подпомагане на незаконната имиграция — Прилагане на правото на Съюза — Компетентност на Съда“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 6 октомври 2016 г.

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Искане за тълкуване на Хартата на основните права на Съюза — Национално правно положение, което има връзка с правото на Съюза — Компетентност на Съда

   (член 267 ДФЕС; член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

2. Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на прилагане с обратна сила на по-лекото наказание — Принцип, който се счита за един от основните принципи на правото на Съюза и е включен в Хартата на основните права на Съюза

   (член 6, параграф 3 ДЕС; член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

3. Право на Европейския съюз — Принципи — Принцип на прилагане с обратна сила на по-лекото наказание — Условия за прилагане

   (член 6, параграф 3 ДЕС; член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

4. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой — Наказателноправна санкция, наложена на лица, извършили престъплението подпомагане на незаконното влизане, транзит и престой на граждани на държава членка — Действия, извършени преди присъединяването на тази държава членка към Съюза — Нарушаване на принципа на законоустановеност на престъпленията и наказанията — Липса

   (член 6 ДЕС; член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 1 и 3 от Директива 2002/90 на Съвета; член 1, параграф 1 от Рамково решение 2002/946 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 13—20)

2.  Принципът на обратното действие на по-благоприятния наказателен закон, установен в член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, е част от първичното право на Съюза. Дори преди влизането в сила на Договора от Лисабон, съгласно който на Хартата се предостави същата юридическа сила като на Договорите, в съдебната практика е прието, че посоченият принцип произтича от общите за държавите членки конституционни традиции и поради това следва да се счита за част от основните принципи на правото на Съюза, които националният съд е длъжен да спазва, когато прилага националното право.

   (вж. т. 25)

3.  Прилагането на по-благоприятния наказателен закон по необходимост предполага последователното приемане във времето на различни закони и се основава на констатацията, че законодателят е променил своя възглед относно наказателноправната квалификация на фактите или относно приложимото за дадено престъпление наказание.

   (вж. т. 27)

4.  Член 6 ДЕС и член 49 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че присъединяването на дадена държава към Съюза не е пречка друга държава членка да може да наложи наказателноправна санкция на лица, които преди посоченото присъединяване са извършили престъплението подпомагане на незаконната имиграция на граждани на първата държава.

   Всъщност национално наказателно законодателство, което санкционира подпомагането на незаконната имиграция с лишаване от свобода, в съответствие с член 3 от Директива 2002/90 за определяне на подпомагане на незаконното влизане, преминаването и пребиваването и с член 1 от Рамково решение 2002/946 за укрепване на наказателноправната рамка за предотвратяване на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой, които предвиждат, че такова престъпление трябва да подлежи на ефективни, съразмерни и възпиращи наказания, не се отнася до гражданите на трети държави, които влизат незаконно на територията на посочената държава членка и пребивават там, без да разполагат с разрешение за пребиваване, а до лицата, които подпомагат неправомерното влизане и пребиваване на посочените граждани на територията на тази държава. Само по себе си обстоятелството, че след незаконното си влизане посочените граждани са станали граждани на Съюза, тъй като държавата, от която произхождат, се е присъединила към Съюза, не може повлияе върху хода на наказателните производства, образувани срещу лицата, които подпомагат незаконната имиграция.

   Придобиването на гражданство на Съюза представлява фактическо положение, което не е от естество да измени състава на престъплението подпомагане на незаконната имиграция.

   Нито една разпоредба от посочената директива или от друг текст от правото на Съюза не дава основание да се приеме, че придобиването на гражданството на Съюза трябва да доведе до отпадане на престъплението, извършено от подсъдими, извършвали трафик на работна ръка. Приемането на обратната теза би означавало да се насърчи този вид трафик, щом дадена държава започне процеса по присъединяване към Съюза, тъй като трафикантите биха били сигурни, че впоследствие ще се ползват от имунитет. В такъв случай постигнатата цел би била противоположна на търсената от законодателя на Съюза.

   (вж. т. 32—34, 36 и 42 и диспозитива)