Дело C‑115/15

Secretary of State for the Home Department

срещу

NA

(Преюдициално запитване, отправено от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

„Преюдициално запитване — Членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС — Директива 2004/38/ЕО — Член 13, параграф 2, първа алинея, буква в) — Регламент (ЕИО) № 1612/68 — Член 12 — Право на пребиваване на членове на семейството на гражданин на Съюза — Брак между гражданин на Съюза и гражданин на трета държава — Актове на домашно насилие — Развод, предшестван от отпътуването на гражданина на Съюза — Запазване на правото на пребиваване на гражданина на трета държава, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на общите им деца, граждани на Съюза“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 30 юни 2016 г.

1. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Запазване при развод на правото на пребиваване на членовете на семейството — Гражданин на трета страна, претърпял домашно насилие по време на брака и разведен с гражданин на Съюза, който е напуснал приемащата държава членка преди започването на процедурата по развод — Липса на право на запазване

   (член 13, параграф 2, първа алинея, буква в) от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Свободно движение на хора — Работници — Право на пребиваване на членовете на семейството — Гражданин на трета държава, на когото единствен е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата, които са граждани на Съюза, след развод с работил в приемащата държава членка гражданин на Съюза — Допустимост на правото на пребиваване

   (член 12 от Регламент № 1612/68 на Съвета)

3. Гражданство на Съюза — Разпоредби на Договора — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Ненавършил пълнолетие гражданин на Съюза, пребиваващ от раждането си в приемащата държава членка, и родител, гражданин на трета държава, на когото единствен е предоставено упражняването на родителските права по отношение на споменатия ненавършил пълнолетие — Допустимост — Условие — Задължение да е изпълнено условието лицето да притежава достатъчно средства и пълно здравно застрахователно покритие в държавата членка на пребиваване — Проверка от запитващата юрисдикция

   (членове 20 ДФЕС и 21 ДФЕС; член 7, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Член 13, параграф 2, първа алинея, буква в) от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки трябва да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета държава, разведен с причинил му домашно насилие по време на брака гражданин на Съюза, не може да запази правото си на пребиваване в приемащата държава членка на основание тази разпоредба, когато процедурата по развода е започнала след отпътуването от тази държава членка на съпруга, гражданин на Съюза.

   Видно, най-напред, от съдържанието както на заглавието, така и на текста на член 13, параграф 2 от Директива 2004/38, запазването на правото на пребиваване на основание тази разпоредба за членове на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка, е предвидено по-специално в случай на развод.

   По-нататък, що се отнася до контекста на разпоредбата, член 13, параграф 2 от Директива 2004/38 представлява изключение от принципа, че не всички граждани на трети държави черпят от Директива 2004/38 право на влизане и на пребиваване в държава членка, а единствено тези, които по смисъла на член 2, точка 2 от тази директива са „членове на семейството“ на гражданин на Съюза, който е упражнил правото си на свободно движение и се е установил в държава членка, различна от държавата членка, на която е гражданин. Всъщност тази разпоредба се отнася до изключителни случаи, при които разводът не води до загуба на правото на пребиваване на съответните граждани на трети държави, основан на Директива 2004/38, въпреки че след развода си споменатите граждани вече не отговарят на условията по член 7, параграф 2 от същата директива, и по-специално на условието да са член на семейство на гражданин на Съюза.

   Накрая, що се отнася до целта на член 13, параграф 2 от Директива 2004/38, то тази разпоредба отговаря на посочената в съображение 15 от Директивата цел членовете на семейството да бъдат защитени от правна гледна точка в случай на развод, унищожаване на брак или прекратяване на регистрирано съжителство, като в това отношение се вземат мерки, за да се гарантира, че при такива обстоятелства членовете на семейството, които вече пребивават на територията на приемащата държава членка, запазват правото си на пребиваване изключително на лична основа. В това отношение, видно от мотивите на предложението за приемането на директивата, предвидената разпоредба, която понастоящем е член 13, параграф 2 от Директивата, има за цел да предостави известна защита от правна гледна точка на гражданите на трети държави, които имат право на пребиваване въз основа на брака си и които поради този факт могат да бъдат изнудвани с развод, и че такава защита е необходима само в случай на влязло в сила решение за развод, тъй като в случай на фактическа раздяла правото на пребиваване на съпруга, гражданин на трета държава, въобще не се засяга.

   Следователно прилагането на член 13, параграф 2 от Директива 2004/38, в това число и правото по член 13, параграф 2, първа алинея, буква в) от Директива 2004/38, е обусловено от развода на съответните заинтересовани лица.

   В този смисъл, когато гражданин на трета държава по време на брака си е претърпял домашно насилие от гражданин на Съюза, с когото се е развел, последният трябва съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2004/38 да е пребивавал в приемащата държава членка до датата на започване на процедурата по развод, за да има основание гражданинът на трета държава да се позове на член 13, параграф 2, първа алинея, буква в) от същата директива.

   (вж. т. 40—42, 45—48 и 50; т. 1 от диспозитива)

2.  Член 12 от Регламент № 1612/68 относно свободното движение на работници в Общността трябва да се тълкува в смисъл, че дете и родителят, гражданин на трета държава, на когото единствен е предоставено упражняването на родителските права по отношение на това дете, имат право на пребиваване в приемащата държава членка на основание тази разпоредба в случай, при който другият родител е гражданин на Съюза и е работил в тази държава членка, но е преустановил пребиваването си там, преди детето да е започнало училищното си образование.

   В това отношение правото на достъп до образование в приемащата държава членка на децата на работниците мигранти зависи съгласно тази разпоредба от предварителното установяване на въпросното дете в приемащата държава членка, така че децата, установили се в споменатата държава членка в качеството си на членове на семейството на работник мигрант, а също и децата на работник мигрант, които пребивават от раждането си в държавата членка, в която баща му или майка му е или е бил(а) нает(а) на работа, могат да се позовават на такова право в тази държава членка. Целта на член 12 от Регламент № 1612/68 в частност е да гарантира, че децата на работник, който е гражданин на държава членка, могат — дори ако последният повече не работи в приемащата държава членка — да започнат и евентуално да завършат училищното си образование в последната държава. Следователно правото на децата на равно третиране по отношение на достъпа до образование не зависи от това дали баща им или майка им е запазил качеството си на работник мигрант в приемащата държава членка. Освен това, за да може дете да се ползва от правото по посочената разпоредба, член 12 от Регламент № 1612/68 не изисква родителят, бивш работник мигрант, все още да пребивава в приемащата държава членка към датата, на която детето е започнало училище или обучение, нито да продължава да пребивава на територията на споменатата държава членка по време на учебните години или на курсовете на обучение.

   Накрая, правото на достъп до образование включва самостоятелно право на пребиваване на детето на работник мигрант или на бивш работник мигрант, когато това дете желае да продължи обучението си в приемащата държава членка, както и съответстващо право на пребиваване в полза на родителя, който в действителност упражнява родителските права по отношение на това дете. Всъщност, когато децата имат право да продължат училищното си образование в приемащата държава членка на основание член 12 от Регламент № 1612/68, докато родителят, на който е предоставено упражняването на родителските права по отношение на тях, е изложен на риск да изгуби своето право на пребиваване, отказът да се разреши на този родител да остане в приемащата държава членка за периода на училищното образование на децата, би могъл да ги лиши от признато им от законодателя на Съюза право.

   (вж. т. 54—56, 59, 64 и 65; т. 2 от диспозитива)

3.  Член 20 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не предоставя право на пребиваване в приемащата държава членка нито на ненавършил пълнолетие гражданин на Съюза, който от раждането си пребивава в тази държава членка, без да е неин гражданин, нито на родителя, гражданин на трета държава, на когото единствен е предоставено упражняването на родителските права по отношение на споменатото ненавършило пълнолетие дете, когато същите имат право на пребиваване в тази държава членка на основание разпоредба от вторичното законодателство на Съюза. Всъщност в такъв случай първото условие, за да може да се претендира право на пребиваване в приемащата държава членка на основание на посочената разпоредба, а именно заинтересованото лице да няма право на пребиваване в тази държава членка на основание вторичното право на Съюза, не е изпълнено.

   Член 21 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на споменатия ненавършил пълнолетие гражданин на Съюза право на пребиваване в приемащата държава членка, ако отговаря на условията по член 7, параграф 1 от Директива 2004/38, което обстоятелство запитващата юрисдикция следва да провери. В случай че това е така, същата разпоредба позволява на родителя, който действително упражнява родителските права по отношение на този гражданин на Съюза, да пребивава с него в приемащата държава членка. Всъщност, ако на родителя, гражданин на държава членка или на трета държава, който действително упражнява родителските права по отношение на ненавършил пълнолетие гражданин на Съюза, на когото член 21 ДФЕС и Директива 2004/38 признават право на пребиваване, не бъде позволено да пребивава с този гражданин на Съюза в приемащата държава членка, това напълно би лишило от полезно действие правото на пребиваване на гражданина на Съюза, като се има предвид, че упражняването на правото на пребиваване от малко дете винаги предполага това дете да бъде придружавано от лицето, което действително упражнява родителските права по отношение на него, и съответно това лице да може да живее с него в приемащата държава членка по време на пребиваването.

   (вж. т. 71, 72, 74, 76 и 80; т. 3 от диспозитива)