Дело C‑79/15 P

Съвет на Европейския съюз

срещу

Hamas

„Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност — Борба с тероризма — Ограничителни мерки, насочени срещу някои лица и образувания — Замразяване на средства — Обща позиция 2001/931/ОВППС — Член 1, параграфи 4 и 6 — Регламент (ЕО) № 2580/2001 — Член 2, параграф 3 — Оставяне на организация в списъка на лицата, групите и образуванията, участващи в терористични действия — Условия — Факти, на които се основават решенията за замразяване на средства — Решение на компетентен орган — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 26 юли 2017 г.

1. Обща външна политика и политика на сигурност—Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания—Решение за замразяване на средства—Оставяне в сила въз основа на национално решение за замразяване на средства—Национално решение, което само по себе си вече не позволява да се направи извод, че продължава да е налице рискът от участие в терористични действия—Задължение на Съвета да отчете по-нови факти, които сочат, че този риск продължава да е налице

   (член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)

2. Обща външна политика и политика на сигурност—Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания—Решение за замразяване на средства—Приемане или оставяне в сила въз основа на национално решение за замразяване на средства—Нови факти, обосноваващи оставянето в сила, които трябва да са установени с национално решение, взето след решението, което е основание за първоначалното включване в списъка—Липса

   (член 1, параграфи 4 и 6 от Обща позиция 2001/931 на Съвета)

3. Европейски съюз—Съдебен контрол за законосъобразност на актовете на институциите—Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания—Решение за замразяване на средства—Оставяне в сила въз основа на национално решение за замразяване на средства—Обхват на контрола—Контрол, който обхваща всички установени факти, сочещи, че продължава да е налице рискът от участие в терористични действия—Факти, които не са изцяло изведени от национално решение, взето от компетентен орган—Липса на последици

   (член 296 ДФЕС)

1.  Що се отнася до последващите решения за замразяване на средства, въпросът, който е от значение при преценката дали дадено лице или образувание трябва да остане в списък за замразяване на средства, е дали от момента на включването на това лице или образувание в посочения списък или от момента на последното преразглеждане фактическото положение се е променило така, че вече не позволява да се направи същият извод за участието на лицето или образуванието в терористична дейност.

   От горното следва, че при преразглеждане по член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма Съветът може да остави съответното лице или образувание в горепосочения списък, ако стигне до извода, че рискът от участие на това лице или образувание в терористична дейност, обосновал първоначалното включване в този списък, продължава да е налице. Така оставянето на дадено лице или образувание в посочения списък по същество е продължение на първоначалното включване.

   Когато се проверява дали продължава да е налице риск от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност, трябва надлежно да се вземе предвид каква е участта на националното решение, обосновало първоначалното включване на това лице или образувание в списък за замразяване на средства, и по-специално дали това национално решение е отменено или оттеглено поради наличието на нови факти или доказателства или поради промяна на преценката на компетентния национален орган.

   Като се има предвид това уточнение, се поставя също така въпросът дали фактът, че националното решение, обосновало първоначалното включване в списъка, продължава да е в сила, може сам по себе си да е достатъчен за оставянето на съответното лице или образувание в този списък.

   В това отношение, ако в светлината на изтеклото време и с оглед на промяната на обстоятелствата в конкретния случай, фактът, че националното решение, обосновало първоначалното включване, продължава да е в сила, сам по себе си вече не позволява да се направи извод, че продължава да е налице риск от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност, Съветът е длъжен, за да остави лицето или образуванието в посочения списък, да се основе на актуализирана преценка на положението и да отчете по-нови факти, които сочат, че този риск продължава да е налице.

   (вж. т. 25 и 29—32)

2.  Съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 за прилагането на специални мерки за борба с тероризма първоначалното включване на лице или образувание в списък за замразяване на средства предполага наличие на национално решение на компетентен орган или решение на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за налагане на санкция.

   Такова условие обаче не е предвидено в член 1, параграф 6 от тази обща позиция.

   Това разграничение се обяснява с обстоятелството, че оставянето на лице или образувание в списък за замразяване на средства е по същество продължение на първоначалното вписване и при това положение предполага, че продължава да е налице рискът от участие на съответното лице или образувание в терористична дейност, който първоначално е констатиран от Съвета въз основа на националното решение, послужило като основание за първоначалното включване.

   Така, макар да изисква списъкът да се „преглежда“ от Съвета поне веднъж на шест месеца, за да се гарантира, че „оставянето“ на лице или образувание, което вече е включено в посочения списък въз основа на взето от компетентен орган национално решение, продължава да е обосновано, член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931 не изисква всеки нов факт, на който се позовава Съветът, да е установен с национално решение, взето от компетентен орган след решението, което е основание за първоначалното включване. Поставянето на такова изискване представлява несъобразяване с разграничението между решението за първоначално включване на лице или образувание в горепосочения списък и последващото решение за оставяне на съответното лице или образувание в този списък.

   По-нататък, такова тълкуване на член 1 от Обща позиция 2001/931 изхожда, поне имплицитно, от схващането, че или компетентните национални органи редовно приемат решения, на които Съветът може да се основе при преразглежданията, които е длъжен да прави съгласно член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, или Съветът разполага с възможността при нужда да поиска от тези органи да приемат такива решения.

   Това схващане обаче не намира никаква опора в правото на Съюза.

   В това отношение, от една страна, обстоятелството, че държавите членки уведомяват Съвета за решенията, взети от техните компетентни органи, и му изпращат тези решения, не означава, че тези органи са длъжни редовно, или най-малкото при нужда, да приемат решения, на които да се основе преразглеждането.

   От друга страна, при липсата на каквото и да било конкретно основание в рамките на системата на ограничителни мерки, въведена с Обща позиция 2001/931, принципът на лоялно сътрудничество, закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, не овластява Съвета да задължава компетентните органи на държавите членки при нужда да приемат национални решения, на които да може да се основе преразглеждането, което Съветът е длъжен да прави съгласно член 1, параграф 6 от тази обща позиция.

   Напротив, тази система не предвижда механизъм, който би позволил на Съвета при нужда да разполага с национални решения, взети след първоначалното включване на лицето или образуванието в списък за замразяване на средства, за да може да извърши, както го задължава член 1, параграф 6 от посочената обща позиция, преразглеждане, при което да провери дали продължава да е налице риск от участие на това лице или образувание в терористична дейност. При липсата на такъв механизъм не може да се приеме, че тази система изисква от Съвета да извършва преразглеждането единствено въз основа на такива национални решения, тъй като това неоснователно би ограничило способите, с които Съветът разполага за целта.

   (вж. т. 37—45)

3.  Що се отнася до първоначалното включване в списък за замразяване на средства, съответното лице или образувание е защитено по-специално чрез възможността да оспори както националните решения, въз основа на които е включено в списъка, пред националните съдилища, така и самото включване пред съдилищата на Съюза.

   Що се отнася до последващите решения за замразяване на средства, съответното лице или образувание е защитено по-специално чрез възможността да ги обжалва пред съда на Съюза. Последният е длъжен да провери по-конкретно, от една страна, дали е изпълнено задължението за мотивиране, предвидено в член 296 ДФЕС, и следователно дали изложените мотиви са достатъчно конкретни и точни, както и, от друга страна, дали тези мотиви са подкрепени с факти.

   В този контекст следва да се уточни, че с жалбата си срещу оставянето му в списък за замразяване на средства съответното лице или образувание може да оспори всички факти, на които се е основал Съветът, за да установи, че продължава да е налице риск от участие в терористична дейност, независимо дали тези факти са установени с национално решение, взето от компетентен орган, или чрез други източници. При оспорване Съветът трябва да докаже верността на своите фактически твърдения, а съдът на Съюза — да провери дали те отговарят на действителността.

   (вж. т. 47—49)