Дело C‑64/15

BP EUROPA SE

срещу

Hauptzollamt Hamburg-Stadt

(Преюдициално запитване, отправено от Bundesfinanzhof)

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Общ режим на облагането с акциз — Директива 2008/118/EО — Нередовност, допусната по време на движението на акцизни стоки — Движение на стоки под режим отложено плащане на акциз — Липсващи стоки в момента на доставката — Събиране на акциза при липса на доказателства за унищожаване или загуба на стоките“

Резюме — Решение на Съда (шести състав) от 28 януари 2016 г.

1. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Методи — Граматическо, систематично и телеологическо тълкуване

2. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Акцизи — Директива 2008/118 — Движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз — Край на посоченото движение — Действително получаване от получателя на разглежданите стоки

   (член 20, параграф 2 от Директива 2008/118 на Съвета)

3. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Акцизи — Директива 2008/118 — Нередовност по време на движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз — Разлика между нередовност, установена по време на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз и пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на посочените стоки

   (член 7, параграф 2, буква а), член 4 и член 10, параграф 2 от Директива 2008/118 на Съвета)

4. Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Акцизи — Директива 2008/118 — Нередовност по време на движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз — Нередовност, засягаща само част от стоките — Приложимост на член 10, параграф 4 от посочената директива

   (член 10, параграф 4 от Директива 2008/118 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението

   (вж. т. 28)

2.  Член 20, параграф 2 от Директива 2008/118 относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12 следва да се тълкува в смисъл, че движението на стоки под режим отложено плащане на акциз приключва по смисъла на тази разпоредба, когато след пълното разтоварване на транспортното средство, в което били натоварени разглежданите стоки, техният получател установи липси с оглед на количеството, което е следвало да му бъде доставено.

   В действителност текстът на член 20, параграф 2 от Директива 2008/118 разглежда стоките сами по себе си и по никакъв начин не се отнася до средствата, с които те се превозват. Следователно, за да се определи моментът на доставката, трябва да се вземе предвид действителното получаване от страна на получателя на самите стоки, а не единствено транспортирането до получателя на съда, в който те се съдържат, независимо какъв е той.

   Член 20 от тази директива е част от глава IV от същата, озаглавена „Движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз“. Сред съдържащите се в тази глава разпоредби е и тази на член 19, параграф 2, буква в) от посочената директива, съгласно която получателят трябва да допуска всяка проверка, даваща възможност на компетентните органи на държавата членка на получаване да се уверят, че съответните стоки са действително получени. По този начин законодателят на Съюза възнамерява да направи това действително получаване на стоките определящ елемент от условията, с оглед на които следва да се преценява движението на тези стоки, движещи се под режим отложено плащане на акциз, при тяхната доставка. Различно тълкуване не се изисква от никаква друга разпоредба от посочената глава.

   Освен това, като уточнява кога приключва движението на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, разпоредбата на член 20, параграф 2 от Директива 2008/118 има за цел да определи момента, в който тези стоки се считат за освободени за потребление, и вследствие на това да определи и момента, в който става изискуем данъкът върху тези стоки.

   В допълнение, тъй като, както е посочено в съображение 9 от Директива 2008/118, акцизът представлява данък върху потреблението, основан на количеството на стоките, предлагани за потребление, моментът, от който този данък става изискуем, трябва да бъде определен по начин, който да позволява да бъде измерено точно количеството на съответните стоки.

   (вж. т. 29—32, 35; т. 1 от диспозитива)

3.  Разпоредбата на член 7, параграф 2, буква а) във връзка с член 10, параграф 2 от Директива 2008/118 относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12 следва да се тълкува в смисъл, че хипотезите, които те уреждат, не включват ситуацията по член 7, параграф 4 от тази директива, като обстоятелството, че дадена разпоредба от националното право, с която се транспонира член 10, параграф 2 от Директива 2008/118, не посочва изрично, че нередовността, уреждана от тази разпоредба на директивата, трябва да е довела до освобождаването за потребление на съответните стоки, не може да бъде пречка за прилагането на тази национална разпоредба при установяване на липси, които предполагат по необходимост такова освобождаване за потребление.

   В действителност член 10, параграф 2 и член 7, параграф 2, буква а) от Директива 2008/118 се отнасят до случаи, при които нередовността, установена по време на движение на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, е довела до освобождаването им за потребление след извеждането им от режима. Поради това национална разпоредба, която транспонира член 10, параграф 2 от Директива 2008/118 по принцип не следва да предвижда, че такава нередовност е била допусната в държавата членка и в момента, в който тя е установена, без да обуславя тази презумпция с изискването тази нередовност да е причината съответните стоки да бъдат освободени за потребление.

   Установяването на липси при доставката на акцизни стоки в режим на отложено плащане на акциза разкрива ситуация, която по необходимост се е случила в миналото, при която липсващите стоки не са били обект на тази продажба и следователно тяхното придвижване не е приключило съгласно член 20, параграф 2 от Директива 2008/118. Следователно тази ситуация съставлява нередовност по смисъла на член 10, параграф 6 от тази директива. Нередовност от такова естество по необходимост налага извеждане на стоките от режима отложено плащане на акциз, а вследствие на това и освобождаване за потребление като предвиденото в член 7, параграф 2, буква а) от посочената директива.

   Освен това нередовността, регламентирана от член 10, параграф 2 от Директива 2008/118, се отнася до ситуация, различна от посочената в член 7, параграф 4 от тази директива, тоест различна от тази на „пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на акцизни стоки“. Следователно, ако се представи доказателство за такова пълно унищожаване или безвъзвратна загуба на акцизни стоки под режим отложено плащане на акциз, в този случай не може да съществува нито освобождаване за потребление по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) от Директива 2008/118, нито вследствие на това да се прилага член 10, параграф 2 от тази директива. Следователно ситуациите, които се уреждат от тези разпоредби, действително изключват хипотезата, посочена в член 7, параграф 4 от посочената директива.

   (вж. т. 38, 39, 43, 45—47; т. 2 от диспозитива)

4.  Член 10, параграф 4 от Директива 2008/118 относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12 следва да се тълкува в смисъл, че се прилага не само когато цялото количество стоки, движещи се под режим отложено плащане на акциз, не е пристигнало в местоназначението си, но и в случаите, когато само част от тези стоки не е пристигнала по местоназначение.

   В действителност самият текст на член 10, параграф 4 от Директива 2008/118 по никакъв начин не запазва прилагането на тази разпоредба единствено за хипотезата, в която цялото количество стоки, които се движат под режим отложено плащане на акциз, не е пристигнало в местоназначението си. Член 10, параграф 4 от Директива 2008/118 се вписва в контекст, в който законодателят на Съюза е възнамерявал да разгледа всички случаи на нередовности, в това число следователно и хипотезите, отнасящи се само за част от движение.

   (вж. т. 50, 52, 54; т. 3 от диспозитива)