Дело C‑47/15

Sélina Affum

срещу

Préfet du Pas-de-Calais

и

Procureur général de la cour d’appel de Douai

(Преюдициално запитване, отправено от Cour de cassation (Франция)

„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Директива 2008/115/ЕО — Общи стандарти и процедури за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Задържане — Национална правна уредба, която в случай на незаконно влизане предвижда наказание лишаване от свобода — Транзитно преминаване — Многостранна договореност за обратно приемане“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 7 юни 2016 г.

1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Действие по отношение на лицата — Гражданин на трета страна, транзитно преминаващ през държава членка — Включване

   (член 2, параграф 1 и член 3, точка 2 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Национална правна уредба, налагаща за незаконно влизане наказание лишаване от свобода — Недопустимост — Гражданин на трета страна, който може да бъде приет обратно от друга държава членка въз основа на споразумение — Липса на последици

   (Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Преминаване на външните граници на държавите членки — Задължение на държавите членки за въвеждане на санкции за незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропускателните пунктове или извън определеното работно време — Обхват

   (член 4, параграф 3 от Регламент № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент № 610/2013)

1.  Член 2, параграф 1 и член 3, точка 2 от Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкуват в смисъл, че гражданин на трета страна е в незаконен престой на територията на държава членка и на това основание попада в приложното поле на посочената директива, когато, без да отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване, преминава транзит през тази държава членка като пътник в автобус, пътуващ от друга държава членка от Шенгенското пространство за трета държава членка, която не е от това пространство.

   Всъщност от определението за незаконен престой в член 3, точка 2 от Директива 2008/115 следва, че гражданин на трета страна е в незаконен престой поради самия факт, че присъства на територията на държава членка, без да отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване в нея, като в това отношение няма условие за минимална продължителност или за намерение за оставане на територията ѝ. Освен това обстоятелството, че присъствието му е временно или че преминава транзит, не е сред основанията по член 2, параграф 2 от същата директива, на които държавите членки могат да решат да го изключат от приложното ѝ поле.

   (вж. т. 48 и 50; т. 1 от диспозитива)

2.  Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която поради самия факт на незаконно влизане през вътрешна граница, водещо до незаконен престой, позволява да се наложи наказание лишаване от свобода на гражданин на трета страна, по отношение на когото установената в тази директива процедура за връщане все още не е приключила.

   Всъщност, след като съгласно член 2, параграф 1 и при условията на член 2, параграф 2 от Директива 2008/115 попада в приложното поле на същата директива, такъв гражданин на трета страна трябва да бъде подчинен на предвидените от същата директива общи стандарти и процедури за извеждане, и то докато престоят му не бъде евентуално узаконен. Посочените стандарти и процедури обаче налагат за такъв гражданин на трета страна да се проведе процедура за връщане, която протича на етапи в ред, съответстващ на градацията на необходимите с оглед на изпълнението на решението за връщане мерки, и която позволява с оглед на лишаването от свобода най-много задържане в специализиран център, при това при предвидените в членове 15 и 16 от посочената директива строги ограничения с цел гарантиране на спазването на основните права на съответните граждани на трети страни.

   Впрочем, видно от член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2008/115 — допускащ по-специално държавите членки да не прилагат същата директива по отношение на гражданите на трети страни, които са задържани или засечени от компетентните органи във връзка с незаконно прекосяване на външната граница на държава членка и които впоследствие не са получили разрешение или право на престой в тази държава членка — посочената разпоредба се отнасят само до прекосяване на външна граница на държава членка съгласно определението по член 2, точка 2 от Кодекса на шенгенските граници и следователно не засягат прекосяването на обща граница на държави членки от Шенгенското пространство. Поради това споменатата разпоредба не може да позволи на държавите членки да изключат граждани на трети страни в незаконен престой от приложното поле на тази директива с мотива, че незаконното влизане е извършено чрез прекосяване на вътрешна граница. Освен това, тъй като урежда само хипотезата, когато гражданите са влезли на територията на съответната държава членка, но не и хипотезата, когато са искали да напуснат тази територия и Шенгенското пространство, разпоредбата не допуска такива граждани да се изключат от приложното поле на директивата поради факта, че са задържани или засечени при такива обстоятелства.

   Посоченото тълкуване на Директива 2008/115 е валидно и когато друга държава членка може да приеме обратно съответния гражданин въз основа на споразумение или договореност по смисъла на член 6, параграф 3 от същата директива. Всъщност посоченият член не може да се тълкува в смисъл, че установява още едно изключение от приложното поле на тази директива в допълнение към предвидените в член 2, параграф 2 от същата изключения. Видно от текста, структурата и целта ѝ, Директива 2008/115 урежда положението на такъв гражданин и държавата членка, която реши да го предаде на друга държава членка въз основа на посочената разпоредба, следва да действа в рамките на установените със същата директива общи стандарти и процедури.

   (вж. т. 61, 62, 68, 69, 71, 77, 78, 82, 83, 86 и 93; т. 2 от диспозитива)

3.  Съгласно член 4, параграф 3 от Регламент № 562/2006 за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) държавите членки въвеждат санкции в съответствие с вътрешното си право за незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропускателните пунктове или извън определеното работно време.

   От една страна, тази разпоредба не задължава държавите членки за визираните в нея случаи да въведат наказание лишаване от свобода, а им оставя правото на избор какви санкции да приемат, при условие че тези санкции са ефективни, съразмерни и възпиращи. Следователно дори в случаите, за които член 4, параграф 3 от Кодекса на шенгенските граници предвижда задължение за санкции, държавите членки могат да го изпълнят, като едновременно спазват и задълженията си по Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Фактът, че с член 4, параграф 3 по никакъв начин не се установява изключение от предвидените в посочената директива общи стандарти и процедури, изрично се потвърждава от член 12, параграф 1 от Кодекса на шенгенските граници след изменението му с Регламент № 610/2013.

   От друга страна, няма разпоредба от Кодекса на шенгенските граници, която да предвижда санкции за случаи, които член 4, параграф 3 не визира, а именно за незаконно преминаване на външна граница през контролно-пропускателен пункт и в определеното работно време, както и за незаконно преминаване на вътрешни граници.

   (вж. т. 89—91)