Дело C‑5/15

AK

срещу

Achmea Schadeverzekeringen NV
и
Stichting Achmea Rechtsbijstand

(Преюдициално запитване, отправено от Gerechtshof Amsterdam)

„Преюдициално запитване — Застраховане на правни разноски — Директива 87/344/ЕИО — Член 4, параграф 1 — Свободен избор на адвокат от застрахованото лице — Съдебно или административно производство — Понятие — Оспорване на отказ за разрешаване ползването на грижи“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 7 април 2016 г.

Свободно движение на хора — Свобода на установяване — Застраховане на правни разноски — Директива 87/344 — Право на притежателя на полица да избере свободно своя законов представител — Административно производство — Понятие — Фаза по обжалване по административен ред пред публичноправен орган, издал акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред — Включване

(член 4, параграф 1, буква а) от Директива 87/344 на Съвета)

Член 4, параграф 1, буква а) от Директива 87/344 относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски следва да бъде тълкуван в смисъл, че понятието „административно производство“ в посочената разпоредба включва фазата на оспорването пред публичноправен орган, в рамките на която този орган издава решение, подлежащо на обжалване по съдебен ред.

В действителност, от една страна, тълкуване на посоченото понятие по начин, който има за цел да ограничи обхвата на това понятие единствено до съдебните производства по административни дела, тоест, по-точно казано, до производствата, развиващи се пред дадена юрисдикция, които имат за цел да проверят законосъобразността на обжалваното решение и с които се фиксира по окончателен начин правното положение на заинтересованото лице, би изпразнило от смисъл изрично използвания от законодателя на Съюза израз „административно производство“.

От друга страна, преследваната с Директива 87/344 цел, и по-специално с член 4 от нея, който е относно свободния избор на адвокат или на представител, е да се предостави широка защита на интересите на застрахованите лица. Признатото общо действие и задължителна сила на правото на избор на адвокат или представител не допускат ограничителното тълкуване на член 4, параграф 1, буква а) от тази директива.

В настоящия случай, в който правата на застрахованото лице се оказват засегнати както от първоначалното решение на посочения орган, така и от неговото решение по оспорването по административен ред, тъй като в тази административна фаза е извършена проверката на фактическите обстоятелства, служеща като основа за решенията, които да се постановят в рамките на последващата съдебна фаза на административното правораздаване, застрахованото лице се нуждае от юридическа защита в производство, което съставлява абсолютна предпоставка за обжалването пред административната юрисдикция.

Освен това подобно широко тълкуване на правото на свободен избор на адвокат или представител не би имало за последица преобразуването на всяка застраховката на правни разноски в застраховка, основана на принципа за „покриването на разноските“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква в) от Директива 87/344, при положение че предвидените в член 3, параграф 2, букви а) и б) мерки запазват приложното си поле дори в случаите, когато от член 4, параграф 1, буква а) от тази директива се извежда самостоятелно право на застрахованото лице да избира свободно своя представител.

Накрая, що се отнася до евентуалните финансови последици върху системите за застраховане на правните разноски, те не могат да доведат до ограничително тълкуване на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 87/344. В тази директива не предвижда пълна хармонизация на приложимите правила към договорите за застраховка на правни разноски и държавите — членки на Съюза, са свободни да определят приложимия към посочените договори режим, при условие че не се изпразват от съдържание предвидените в тази директива принципи. Ето защо упражняването на правото на застрахованото лице свободно да избира свой представител не изключва възможността в някои случаи да бъдат въведени ограничения за поеманите от застрахователите разноски.

(вж. т. 18, 21—26 и диспозитива)