Дело T‑752/14

Combaro SA

срещу

Европейска комисия

„Митнически съюз — Споразумение за асоцииране между Европейската общност и Република Латвия — Член 239 от Регламент (EИО) № 2913/92 — Възстановяване и опрощаване на вносни сборове — Внос на ленени тъкани от Латвия — Клауза за справедливост — Особено положение — Недобросъвестно поведение или груба небрежност — Решение на Комисията, с което се приема, че няма основание за опрощаване на вносните сборове“

Резюме — Решение на Общия съд (втори състав) от 19 юли 2017 г.

1. Собствени ресурси на Европейския съюз — Възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове — Клауза за справедливост, въведена с член 239 от Митническия кодекс на Общността — Условия — Наличие на особено положение — Липса на обстоятелства, предполагащи недобросъвестно поведение или груба небрежност от страна на заинтересованото лице — Кумулативен характер

   (член 239 от Регламент № 2913/92 на Съвета; член 905 от Регламент № 2454/93 на Комисията)

2. Собствени ресурси на Европейския съюз — Възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове — Клауза за справедливост, въведена с член 239 от Митническия кодекс на Общността — Условия — Наличие на особено положение — Понятие — Недостатъчен контрол от страна на Комисията за правилното прилагане на Споразумението за асоцииране ЕИО—Латвия — Включване

   (член 17, параграф 1 от Договора за ЕС; член 32, параграф 3 от Протокол № 3 към Споразумението за асоцииране ЕИО—Латвия; член 239 от Регламент № 2913/92 на Съвета)

3. Собствени ресурси на Европейския съюз — Възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове — Клауза за справедливост, въведена с член 239 от Митническия кодекс на Общността — Условия — Наличие на особено положение — Критерии за преценка

   (член 239 от Регламент № 2913/92 на Съвета)

4. Собствени ресурси на Европейския съюз — Възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове — Клауза за справедливост, въведена с член 239 от Митническия кодекс на Общността — Условия — Липса на обстоятелства, предполагащи недобросъвестно поведение или груба небрежност от страна на заинтересованото лице — Тежест на доказване

   (член 239 от Регламент № 2913/92 на Съвета)

5. Собствени ресурси на Европейския съюз — Възстановяване или опрощаване на вносни или износни сборове — Клауза за справедливост, въведена с член 239 от Митническия кодекс на Общността — Условия — Липса на обстоятелства, предполагащи недобросъвестно поведение или груба небрежност от страна на заинтересованото лице — Понятие за груба небрежност — Стриктно тълкуване — Критерии

   (член 239 от Регламент № 2913/92 на Съвета)

6. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Отстраняване на нередовност, изразяваща се в липса на мотиви, чрез тяхното излагане в хода на спорното производство — Недопустимост

   (член 296 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 39—41)

2.  Недостатъчният контрол от страна на Комисията за правилното прилагане на споразумение за асоцииране може да се счита за особено положение, което не предполага нито недобросъвестно поведение, нито груба небрежност от страна на заинтересованото лице по смисъла на член 239 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността. Макар при прилагането на тази разпоредба Комисията да разполага със свобода на преценка, тя не би следвало да се отклонява от задължението си на практика да претегля, от една страна, интереса на Съюза за пълно спазване на разпоредбите на митническото законодателство било то на Съюза, или обвързващо Съюза, и от друга страна, интереса на добросъвестния вносител да не търпи вреди, които надхвърлят обичайния търговски риск. Поради това при разглеждане на молба за възстановяване или опрощаване на вносни сборове Комисията няма основание да се ограничава с оценка на поведението и действията на вносителя и износителя. Когато изпълнява своето задължение за надзор и контрол, тя трябва да отчете също отражението на собственото ѝ поведение върху конкретното положение.

   Освен това Комисията като пазител на Договора и на подписаните въз основа на него споразумения трябва да се увери в правилното прилагане от трета страна на задълженията, поети от нея по силата на споразумение, сключено със Съюза, със средствата, предвидени в споразумението или в приетите въз основа на него решения. Това задължение произтича също и от Споразумението за асоцииране, сключено между Европейските общности и Република Латвия и от допълнителните протоколи към него. Във връзка с това Комисията трябва да упражнява в пълна степен прерогативите, с които разполага по силата на разпоредбите на Споразумението за асоцииране и решенията и протоколите, приети за неговото прилагане, за да изпълни своите задължения за надзор и контрол за правилното прилагане на посоченото споразумение. Това използване се налага в още по-голяма степен в случая при наличието на улики за възможно участие на националните митнически органи при издаването на сертификатите за движение на стоките, удостоверяващи техния произход. При такива обстоятелства би трябвало Комисията да поиска уточнения във връзка с разследванията, проведени от съответните национални органи, за да изясни фактите по случая.

   Задължението на Комисията да следи за правилното прилагане на посоченото споразумение за асоцииране, изисква освен това тя, а с нейно посредничество и митническите органи на държавите членки да разполагат във всеки момент с всички елементи, които могат да им позволят да упражнят ефикасен контрол, като образците от отпечатъци от печатите и от подписите, използвани в съответните митнически бюра, безспорно представляват такива елементи. В това отношение от член 32, параграф 3 от Протокол № 3 към Споразумението за асоцииране, изменен с Решение № 4/98 на Съвета по асоцииране между Европейските общности и Република Латвия, следва, че митническите органи на държавата на износа „са овластени да изискват всякакви доказателства и да извършват всякакви проверки на сметките на износителя или всяка друга проверка, която считат, че е от полза“. Следователно при липсата на информация във връзка с това от съответните митнически органи Комисията е длъжна, особено ако изследване на отпечатъците от печатите и на подписите не е възможно, да запита тези митнически органи дали такива проверки са били направени и ако не, защо.

   От това следва, че Комисията не изпълнява задължението си за надзор и контрол за правилното прилагане на Споразумението за асоцииране, след като, ако беше използвала в пълен обем прерогативите, които има в рамките на Споразумението за асоцииране, за правилното прилагане на посоченото споразумение, би могло с по-голяма степен на сигурност да се установи дали сертификатите за движението на стоките са автентични или фалшиви.

   (вж. т. 43—45, 67, 68, 74, 75, 77, 80, 81, 83 и 85)

3.  За да се прецени дали са налице нарушения от страна на органите на трети страни и на Комисията, които биха могли да представляват особени положения по смисъла на член 239 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, във всеки конкретен случай трябва да се изследва реалната същност на наложените с приложимата правна уредба задължения, съответно на тези органи и на Комисията.

   (вж. т. 48)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 100)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 102)

6.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 110)