Дело T‑567/14

„Груп“ ООД

срещу

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „GROUP Company TOURISM & TRAVEL“ — Нерегистрирани по-ранни национални фигуративни марки „GROUP Company TOURISM & TRAVEL“ — Относително основание за отказ — Приложение на националното право — Член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Доказателства за съдържанието на националното право — Правило 19, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 2868/95 — Невземане предвид на доказателства, представени пред апелативния състав — Правомощие за преценка на апелативния състав — Член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009“

Резюме — Решение на Общия съд (четвърти състав) от 29 юни 2016 г.

1. Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Обжалване пред съда на Съюза — Законосъобразност на решението на апелативен състав — Вземане предвид на непосочени пред Службата доказателства за националното законодателство или съдебна практика за целите на тълкуването на националното право — Допустимост — Граници

   (член 8, параграф 4 и член 65 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 19, параграф 2, буква г) от Регламент № 2868/95 на Комисията)

2. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия — Условия — Тълкуване в светлината на правото на Съюза — Преценка с оглед на критериите, определени от националното право, уреждащо посочения знак

   (член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия — Знак, който дава на притежателя си правото да забрани използването на по-късно регистрирана марка — Тежест на доказване

   (член 8, параграф 4, буква б) от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 19, параграф 2, буква г) от Регламент № 2868/95 на Комисията)

4. Марка на Европейския съюз — Производство по обжалване — Жалба срещу решение на отдела по споровете на Службата — Разглеждане от апелативния състав — Обхват — Факти и доказателства, които не са посочени в подкрепа на възражението в определения за целта срок — Вземане предвид — Правомощие за преценка на апелативния състав

   (член 8, параграф 4 и член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 19, параграф 2, буква г) и правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95 на Комисията)

5. Марка на Европейския съюз — Съображения на трети лица и възражение — Факти, доказателства и съображения в подкрепа на възражението — Доказателство за придобиването, настоящото съществуване и обхвата на защита на по-ранно право по член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 — Доказателства за установяване на съдържанието на приложимото национално право — Цел — Липса на необходимост от представяне на изхождащ от официален източник текст на закона

   (член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 19, параграф 2, буква г) от Регламент № 2868/95 на Комисията)

6. Марка на Европейския съюз — Определение и придобиване на марка на Европейския съюз — Относителни основания за отказ — Възражение на притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия — Условия — Преценка с оглед на критериите, определени от националното право, уреждащо посочения знак — Проверка на съдържанието на националното право — Обхват

   (член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.  Целта на жалбата пред Общия съд е да се упражни контрол за законосъобразност по смисъла на член 65 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз по отношение на решенията на апелативните състави на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост. При това положение задачата на Общия съд не е да преразгледа фактическите обстоятелства от гледна точка на доказателствата, представени за първи път пред него.

   Вярно е, че няма пречка страните и Общият съд да черпят насоки за тълкуването на националното право — към което препраща правото на Съюза — от посоченото в националната правна уредба, съдебна практика или доктрина, стига да не упрекват апелативния състав, че не е взел предвид фактите по конкретно национално съдебно решение, а да се позовават на съдебните решения или доктрината в подкрепа на наличието на основание за отмяна, състоящо се в неправилно прилагане от апелативния състав на разпоредба на националното право.

   Въпреки това, при възражение, основано на съществуването на по-ранно право по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, документите, съдържащи национални законови разпоредби, не представляват изведени от националните законодателства насоки за тълкуването на националното право от Общия съд, а доказателства за съдържанието на приложимото национално право по смисъла на правило 19, параграф 2, буква г) от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 на Съвета относно марката на Общността. Доколкото не са били представени от жалбоподателя в административното производство пред Службата, тези документи трябва да се приемат за недопустими.

   (вж. т. 19—21)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 26—28)

3.  При прилагането на член 8, параграф 4, буква б) от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз следва да се вземе предвид по-специално националното законодателство, което е посочено, и съдебните решения, постановени в съответната държава членка. На това основание възразяващата страна трябва да докаже, че разглежданият знак попада в приложното поле на посоченото от нея законодателство на държава членка и че този знак позволява да се забрани използването на по-скорошна марка.

   Освен това правило 19, параграф 2, буква г) от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 на Съвета относно марката на Общността поставя в тежест на възразяващата страна да представи пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост не само доказателства за това, че отговаря на изискваните условия съгласно националното законодателство, което желае да бъде приложено, за да попречи на регистрацията на марка на Европейския съюз, но и доказателства, установяващи съдържанието на това законодателство. Ето защо при липса на каквото и да било твърдение или доказателство в този смисъл, представено от страните, Службата не е длъжна да събира служебно доказателства за приложимото национално право.

   (вж. т. 29, 33 и 34)

4.  При възражение, основано на съществуването на по-ранно право по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз, правило 19, параграф 2, буква г) от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 на Съвета относно марката на Общността не изброява конкретно и изчерпателно документите, които трябва да бъдат представени в подкрепа на възражението. При това положение, доколкото последната разпоредба само споменава, без други уточнения, задължението за представяне на доказателства за придобиването, настоящото съществуване и обхвата на защита на по-ранното право по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, възразяващата страна не е длъжна да знае кои са конкретните документи, които трябва да представи в подкрепа на своето възражение. При тези обстоятелства апелативният състав не е ограничен при упражняване на правото си на преценка относно възможността да вземе предвид на това основание късно посочените факти и късно представените доказателства, закрепена в член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

   Следователно апелативният състав, който не е упражнил, дори ограничено, право на преценка, въпреки че е разполагал с такова, и не е обосновал отказа си да вземе предвид направеното пред него позоваване на приложимото национално право, е нарушил член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и правило 50, параграф 1, трета алинея от Регламент № 2868/95.

   (вж. т. 53, 55, 56, 59 и 61)

5.  При възражение, основано на съществуването на по-ранно право по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз, правило 19, параграф 2, буква г) от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 на Съвета относно марката на Общността не съдържа точно и изчерпателно изброяване на доказателствата за съществуването, валидността и обхвата на защита на по-ранно право по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, които възразяващата страна, която се позовава на такова право, би трябвало да представи пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост. Следователно релевантното национално законодателство може да се счита за едно от доказателствата за придобиването, настоящото съществуване и защитата на по-ранно право по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.

   Нито Регламенти № 207/2009 и № 2868/95, нито съдебната практика обаче посочват по какъв начин трябва да се докаже съдържанието на националното законодателство. В това отношение сведенията за националното право, които се изискват от възразяващата страна, трябва да позволяват на Службата да установи правилно и недвусмислено кое е приложимото право. Тези сведения за приложимото законодателство трябва да позволяват на Службата да разбере и да приложи съдържанието на това законодателство, условията за получаване на защита и нейният обхват, а на заявителя — да упражни правото си на защита.

   За постигането на тези цели обаче не е абсолютно необходимо текстът да е от официален източник.

   (вж. т. 58, 69 и 70)

6.  Компетентните инстанции на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост са тези, които следва да преценят тежестта и значението на доказателствата, които възразяващата страна е представила, за да установи съдържанието на националната правна норма, на която се позовава. Щом като прилагането на националното право може да доведе до установяването на основание за отказ за регистрация на марка на Европейския съюз, е необходимо Службата да може, преди да уважи възражението срещу регистрацията на такава марка, да провери релевантността на доказателствата, които възразяващата страна е представила в изпълнение на задължението си да докаже съдържанието на това национално право.

   Така, когато обстоятелствата са такива, че Службата може да се окаже длъжна да вземе предвид по-специално националното право на държавата членка, в която е защитено по-ранното право, на което се основава възражението, тя трябва служебно да се информира по начин, които ѝ изглежда подходящ за целта, относно националното законодателство на съответната държава членка, ако тази информация е необходима, за да се преценят условията за прилагане на относително основание за отказ, и по-специално действителното настъпване на изтъкнатите факти или доказателствената стойност на представените доказателства. Службата има такова задължение да се информира служебно, когато това е необходимо, за националното право, ако вече разполага със сведения относно това право било под формата на твърдения за неговото съдържание, било под формата на представени при обсъждането документи, за които се твърди, че имат доказателствена стойност.

   В това отношение Службата трябва да използва всички средства, с които разполага в рамките на правомощието си за проверка, за да се информира относно приложимото национално право и проучи по-задълбочено съдържанието и обхвата на разпоредбите от националното право, на което се е позовала възразяващата страна, в светлината на изложените от последната доводи, било служебно, било като прикани възразяващата страна да представи доказателства в подкрепа на представените пред Службата сведения.

   (вж. т. 77—79 и 82)