Дело T‑384/14

(публикувани откъси)

Италианска република

срещу

Европейска комисия

„ФЕОГА — Секция „Гарантиране“ — ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Отраслите говедовъдство и овцевъдство — Финансова корекция с единна ставка — Еднократна корекция — Членове 48 и 69 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 — Специални права — Задължение за мотивиране“

Резюме — Решение на Общия съд (шести състав) от 12 май 2016 г.

Селско стопанство — Обща селскостопанска политика — Интегрирана система за администриране и контрол на някои схеми за помощи — Схема на единно плащане — Изчисляване на референтната сума — Вземане предвид на сумите, изплатени по схемата за специални плащания — Възможност за държавите членки да използват друг метод за определяне на правата на плащане — Изключване

(член 36, параграф 1 и членове 47—50, 95 и 96 от Регламент № 1782/2003 на Съвета)

Във връзка с въвеждането на единното плащане член 48 от Регламент № 1782/2003 установява общи правила за схемите за директно подпомагане на земеделските стопани в рамките на общата селскостопанска политика. На основата на граматическо тълкуване на този член, и предвид съседните разпоредби, тази разпоредба се прилага за земеделския производител, на когото са отпуснати посочените в член 47 от този регламент плащания, които дават право на получаване на плащането при специални условия, но който през референтния период не е имал хектарите по смисъла на член 43 от същия регламент за целите на определянето на правата на единно плащане или правото на плащане на хектар възлиза на сума, по-голяма от 5000 EUR. Този земеделски производител, който или няма хектари, или притежава хектари, но правото на плащане на хектар възлиза на сума, по-голяма от 5000 EUR, има право а) на плащане, равно на базовата референтна сума, съответстваща на средната аритметична величина на преките плащания, които са му били отпуснати за тригодишния период, и б) на плащанията за всеки 5000 EUR или всяка част от референтната сума (тоест специалните плащания), които са му отпуснати за усреднения тригодишен период.

Следователно до 5000 EUR специалните плащания са отнесени към референтната сума за хектар, а над този праг представляват още едно специално право на плащане. В това отношение член 47, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 предвижда, че изброените в него суми се включват в референтната сума при условията, посочени в член 48 от същия регламент. Освен това от член 47, параграф 2 от Регламент № 1782/2003 следва, че считано от 2007 г. и чрез дерогация от членове 33, 43 и 44 от същия регламент, сумите, които се получават в резултат на премията за млечни продукти и допълнителните плащания, предвидени в членове 95 и 96 от Регламент № 1782/2003, се включват в схемата на единно плащане при условията, предвидени в членове 48—50. Така релевантното законодателство установява принципа за обединяване на плащанията на различни основания в единно плащане.

Освен това член 48 от Регламент № 1782/2003 не предвижда никакъв алтернативен метод за определянето на специалните права на плащане, нито някакво изискване за разделно третиране на плащанията, произтичащи от различни права. В това отношение, след като тази разпоредба е обвързваща по своя характер и не оставя на държавите членки никаква свобода на преценка, съответната държава членка не може да претендира, че алтернативният ѝ метод е също толкова годен да предотврати измамите, или пък е по-изгоден за земеделския производител.

(вж. т. 89—91 и 93)