Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014TJ0111

    Решение на Общия съд (девети състав) от 15 септември 2016 г.
    Unitec Bio SA срещу Съвет на Европейския съюз.
    Дъмпинг — Внос на биодизел с произход от Аржентина — Окончателно антидъмпингово мито — Жалба за отмяна — Пряко засягане — Лично засягане — Допустимост — Член 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 — Нормална стойност — Производствени разходи.
    Дело T-111/14.

    Court reports – general

    Дело T‑111/14

    Unitec Bio SA

    срещу

    Съвет на Европейския съюз

    „Дъмпинг — Внос на биодизел с произход от Аржентина — Окончателно антидъмпингово мито — Жалба за отмяна — Пряко засягане — Лично засягане — Допустимост — Член 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 — Нормална стойност — Производствени разходи“

    Резюме — Решение на Общия съд (девети състав) от 15 септември 2016 г.

    1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Лично засягане — Критерии — Регламент, с който се въвеждат антидъмпингови мита — Жалба на износител на продукта, засегнат от това мито, който е изрично посочен в регламента — Допустимост

      (член 263, четвърта алинея ДФЕС)

    2. Обща търговска политика — Защита срещу дъмпинг — Дъмпингов марж — Определяне на нормалната стойност — Прибягване до конструираната стойност — Изчисляване на производствените разходи въз основа на счетоводните книги — Дерогиране — Разходи, свързани с производството и продажбата на продукта, предмет на разследването, които не са били разумно възпроизведени в тези книги — Тежест на доказване за институциите — Съдебен контрол — Обхват

      (съображение 4 от Регламент № 1972/2002 на Съвета и член 2, параграф 3, втора алинея и член 5, първа и втора алинея от Регламент № 1225/2009 на Съвета)

    3. Жалба за отмяна — Предмет — Частична отмяна — Условие — Възможност за отделяне на оспорваните разпоредби — Разпоредба от регламент, налагащ окончателни антидъмпингови мита — Отмяна, водеща до изменение на същността на регламента

      (член 263 ДФЕС; член 1 от Регламент № 1194/2013 на Съвета)

    1.  При положение че даден регламент налага окончателно антидъмпингово мито на жалбоподателя, който е изрично посочен, само по себе си това обстоятелство е достатъчно, за да се направи извод, че той е лично засегнат, и за да бъде жалбата му за отмяна на регламента допустима.

      (вж. т. 30—32)

    2.  Целта на член 2, параграф 5, първа и втора алинея от основния антидъмпингов регламент № 1225/2009 за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, е да се направи така, че разходите, свързани с производството и продажбата на сходен продукт, които се приемат при изчисляването на нормалната стойност на посочения продукт, отразяват разходите, които даден производител е щял да претърпи на вътрешния пазар на страната износител.

      От друга страна, от текста на член 2, параграф 5, първа алинея от основния антидъмпингов регламент става ясно, че счетоводните книги, водени от разследваното лице, представляват привилегирован източник на сведения за определянето на производствените разходи за сходния продукт, както и че използването на данните, отразени във въпросните книги, представлява принципът, докато адаптирането или заместването им с друга разумна основа — изключението. Този изключителен режим трябва да се тълкува ограничително.

      Съображение 4 от Регламент № 1972/2002 за изменение на предходния основен антидъмпингов регламент № 384/96, което е въвело разпоредбата, съответстваща на член 2, параграф 5, втора алинея от основния антидъмпингов регламент, в последния, предвижда възможността да се прибегне до член 2, параграф 5 от основния регламент, по-специално когато продажбите на сходния продукт не позволяват надлежно сравнение поради изкривяване. От това следва също, че подобно положение може да възникне в частност когато е налице специфична пазарна ситуация, като посочената в член 2, параграф 3, втора алинея от основния антидъмпингов регламент, когато цените на съответния продукт са изкуствено занижени, без обаче този вид положения да бъде ограничаван до случаи, в които е налице пряко регламентиране на цените на сходния продукт или на основните му суровини от държавата износител.

      За разлика от това мярка на публичните органи на страната износител може да доведе до това при изчисляването на нормалната стойност на сходния продукт институциите да не се вземат предвид цените на основните суровини, отразени в счетоводните книги на страните, които са предмет на разследване, само когато мярката предизвиква чувствително изкривяване в цените на посочените основни суровини. Всъщност различно тълкуване на изключителния режим, предвиден в член 2, параграф 5 от основния антидъмпингов регламент, би рискувало да накърни несъразмерно принципа, че посочените книги представляват привилегирован източник на сведения за определянето на производствените разходи на посочения продукт.

      Освен това, що се отнася до тежестта да се докаже съществуването на обстоятелства, които обосновават приложението на член 2, параграф 5, първа алинея от основния антидъмпингов регламент, институциите трябва да се позоват, когато преценят, че следва да не вземат предвид производствените разходи, съдържащи се в счетоводните книги на страната, която е предмет на разследване, за да ги заменят с друга цена, която са преценили, че е достоверна, на доказателства или поне на улики, които позволяват да се установи съществуването на фактора, въз основа на който е извършена корекцията. Следователно предвид факта, че подходът, който цели при изчисляването на нормалната стойност на сходния продукт да не се вземат предвид производствените разходи на въпросния продукт, отразени в счетоводните книги на страната, която е предмет на разследване, попада в изключителния режим, институциите трябва, когато изтъкнатото от тях изкривяване не е пряка последица от държавната мярка, която е в основата му, но има действие, което се смята, че се произвежда от въпросната мярка върху пазара, да се погрижат да изложат функционирането на разглеждания пазар и да докажат конкретното действие на тази мярка върху него, без във връзка с това да се позовават само на предположения.

      В това отношение контрол на Общия съд, който се ограничава да посочи дали обстоятелствата, на които институциите обосновават констатациите си, са от естество да подкрепят изводите, до които те стигат, не нарушава широкото им право на преценка в областта на търговската политика.

      (вж. т. 42—44, 54, 56—58 и 70)

    3.  Вж. текста на решението.

      (вж. т. 74—76)

    Top