Дело T‑76/14

Morningstar, Inc.

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение — Световен пазар за консолидирани данни в реално време — Решение, с което предложените от предприятието в господстващо положение ангажименти стават задължителни — Член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003“

Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 15 септември 2016 г.

1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Критерии за преценка — Решение на Комисията, с което стават задължителни ангажиментите, предложени от предприятие, за което е образувано производство за злоупотреба с господстващо положение — Предприятие, което е потенциален конкурент, може да понесе значителни отрицателни последици вследствие на тези ангажименти и е участвало активно в производството — Допустимост

   (член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

2. Конкуренция — Административно производство — Прекратяване на нарушенията — Правомощие на Комисията — Ангажименти — Право на преценка — Спазване на принципа на пропорционалност — Съдебен контрол — Обхват

   (член 9 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

3. Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Условия — Доразвиване на вече посочено основание — Граници

   (член 44, параграф 1, буква в) и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

4. Конкуренция — Административно производство — Прекратяване на нарушенията — Решение на Комисията, с което стават задължителни ангажиментите, поети съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 — Явна грешка в преценката — Липса

   (член 102 ДФЕС; член 9 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

5. Конкуренция — Административно производство — Прекратяване на нарушенията — Решение на Комисията, с което стават задължителни ангажиментите, поети съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 — Задължение за мотивиране — Обхват — Липса на нарушение

   (член 296 ДФЕС; член 9 от Регламент № 1/2003 на Съвета)

1.  Макар само по себе си участието на дадено предприятие в административното производство, в което е прието решение, с което съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 стават задължителни ангажиментите, предложени от друго предприятие, за което е образувано производство по прилагане на член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), безспорно да не е достатъчно, за да се заключи, че жалбоподателят е лично засегнат от решението, с което тези ангажименти стават задължителни, активното му участие в административното производство все пак е обстоятелство, което се взема предвид в съдебната практика в областта на конкуренцията, включително в по-специфичната област на ангажиментите по член 9 от Регламент № 1/2003, за да се установи, с оглед и на други конкретни обстоятелства, допустимостта на жалбата му. Такова конкретно обстоятелство може да бъде засягането на позицията на жалбоподателя на въпросния пазар. Такъв е по-конкретно случаят, когато жалбоподателят осъществява дейност на пазар, който се характеризира с ограничен брой конкуренти и на който поелото посочените ангажименти предприятие е в господстващо положение. В такъв случай ограничителните мерки от страна на предприятието в господстващо положение, като разглежданите в предварителната оценка на Комисията, могат да окажат значително негативно въздействие върху дейността на жалбоподателя.

   (вж. т. 30, 31, 34 и 35)

2.  В контекста на механизма, въведен с член 9 от Регламент № 1/2003, Комисията има широка свобода на преценка при приемане или отхвърляне на ангажиментите, които тя предлага, за да отпаднат опасенията относно евентуална злоупотреба с господстващо положение, изразени в нейната предварителна оценка. Доколкото Комисията трябва да извършва анализ, при който е необходимо да се отчитат редица икономически фактори, като например прогнозен анализ, за да се прецени дали са подходящи предложените от съответното предприятие ангажименти, тя разполага с право на преценка, което Общият съд трябва да взема предвид при упражняване на своя контрол. Следователно в рамките на ограничения контрол, който упражняват по отношение на такива сложни икономически положения, съдилищата на Съюза не могат да заменят със своя икономическа преценка тази на Комисията.

   Що се отнася до пропорционалността на ангажиментите, в производството по член 9 от Регламент № 1/2003 Комисията трябва да провери дали ангажиментите са достатъчни и подходящи, така че да отпаднат опасенията, като вземе предвид обстоятелствата по случая, тоест доколко са сериозни опасенията, какъв е техният обхват и интересът на третите лица. Контролът на съдилищата на Съюза се свежда до това да проверят дали преценката на Комисията не е явно неправилна, като приложат припомнените принципи.

   Освен това обстоятелството, че е можело да бъдат приети и други ангажименти, и те да бъдат дори по-благоприятни за конкуренцията, не би могло да доведе до отмяна на решението на Комисията, с което тези ангажименти стават задължителни, доколкото Комисията е можело основателно да заключи, че вследствие на посочените в това решение ангажименти ще отпаднат изразените в предварителната оценка опасения.

   (вж. т. 40, 41, 45, 46, 56, 58, 59, 78 и 84—88)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 53 и 54)

4.  Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приела, че опасенията ѝ относно наличието на евентуална злоупотреба с господстващо положение могат да отпаднат, ако от предприятието в господстващо положение на световния пазар за консолидирани данни в реално време се изиска да намери разрешения във връзка с поведението не спрямо конкурентите, а спрямо неговите клиенти и третите лица, тоест на клиентите на това предприятие да са предоставени различни възможности с оглед на преминаването към друг доставчик, независимо дали те са вътрешни или външни по отношение на инфраструктурата им. Приемайки такива ангажименти, Комисията е сметнала, че за да отпаднат изразените от нея опасения, не е необходимо конкурентите на посоченото предприятие да бъдат включени в кръга на лицата, получаващи предлаганите от него на клиентите и на външни разработчици лицензи.

   Що се отнася до тежестите и разходите, произтичащи за клиентите вследствие на промените, наложени от ангажиментите на предприятието в господстващо положение, Комисията не е допуснала грешка при прилагане на правото и в случай че, поради по-добра оферта от предприятието в господстващо положение за неговите клиенти, ангажиментите позволяват значителен напредък за последните, тъй като те вече не трябва да понасят недостъпно високи разходи при преминаване към друг доставчик. Това важи и за констатацията на Комисията, че сътрудничеството между доставчиците на консолидирани данни в реално време и външните разработчици може да доведе до икономии от мащаба, вследствие на които размерът на разходите за преминаване към друг доставчик да бъде по-нисък, а това може допълнително да стимулира клиентите, включително тези с неголям размер, да преминат към друг доставчик.

   (вж. т. 62, 63, 67 и 69)

5.  При приемането на решения, с които стават задължителни ангажиментите, поети съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 с оглед на отпадане на опасенията на Комисията относно евентуална злоупотреба с господстващо положение, Комисията изпълнява задължението си за мотивиране, като излага фактическите и правните обстоятелства, въз основа на които е заключила, че предложените ангажименти са подходящи, за да отпаднат изразените от нея опасения относно конкуренцията, така че вече да не се налага тя да предприема действия. Освен това, макар Комисията да е длъжна да мотивира решенията си, тя не е длъжна да обяснява защо не е приела различно решение.

   (вж. т. 97 и 101)