Дело T‑15/14

Simet SpA

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Обезщетение за обществена услуга, предоставено с обратна сила от италианските органи — Транспортни услуги за междурегионален автобусен превоз, предоставяни между 1987 г. и 2003 г. — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар — Запазване в сила на задължение за обществена услуга — Присъждане на компенсация — Регламент (ЕИО) № 1191/69“

Резюме — Решение на Общия съд (осми състав) от 3 март 2016 г.

1. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Необходимост от възникнал и съществуващ интерес — Жалба срещу решение на Комисията във връзка с държавните помощи — Предприятие, оттеглило иска си за изпълнение на решение на национална юрисдикция, с което му е присъдена компенсация за разходите във връзка с организирането на обществена услуга — Възможност за предявяване на нов иск със същия предмет до националната юрисдикция — Допустимост

   (член 108, параграф 2 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС)

2. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Непредставяне на становища от заинтересованите страни — Липса на последици за валидността на решението на Комисията — Задължение служебно да се разгледат обстоятелства, които не са изрично посочени — Липса

   (член 108, параграф 2 ДФЕС)

3. Жалба за отмяна — Основания — Липса или непълнота на мотивите — Разграничаване от твърденията за нарушения и доводите, с които се цели да се оспори основателността на решение

   (членове 263 ДФЕС и 296 ДФЕС)

4. Транспорт — Задължения за обществена услуга — Тарифно задължение — Понятие

   (член 2, параграф 5 от Регламент № 1191/69 на Съвета)

5. Транспорт — Помощи за транспорт — Разграничение между понятията „задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга“ и „договор за обществена услуга“ — Договори за превоз, сключени доброволно след отправяне на покани за представяне на оферти

   (член 14, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1191/69 на Съвета)

6. Транспорт — Помощи за транспорт — Задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт — Автомобилен транспорт — Разграничение между понятието „икономическа неизгода“ и риска от свръхкомпенсиране

   (членове 5, 10 и 11 от Регламент № 1191/69 на Съвета)

7. Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Основание, което е повдигнато за първи път на етапа на репликата и не представлява допълване на изложено по-рано основание — Недопустимост

   (член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

1.  Правният интерес е условие за допустимостта на жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице. Такъв интерес съществува, когато отмяната на обжалвания акт сама по себе си може да има правни последици и когато по този начин жалбата може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала. Правният интерес трябва да е възникнал и все още съществуващ към датата на подаване на жалбата и трябва освен това да продължава да е налице до произнасяне на съдебното решение, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на решение по същество.

   Когато жалбоподателят е оттеглил иска си за изпълнение на решение на юрисдикция на държава членка, осъдила органите на тази държава да заплатят на жалбоподателя компенсация, което тези органи са отказали да изпълнят, в резултат на отмяната от Общия съд на решението на Комисията, с което приема, че тази компенсация представлява държавна помощ, при всички положения ще остане задължението на посочените национални органи да изпълнят решението на юрисдикцията на съответната държава членка независимо от оттеглянето на иска на жалбоподателя за изпълнение на посоченото решение. При това положение жалбоподателят, подал жалбата за отмяна на решението за държавната помощ, продължава да има правен интерес от разрешаването на спора и жалбата му е допустима.

   (вж. т. 64—66, 69, 72 и 74)

2.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 117)

3.  В рамките на контрола за спазване на изискването за излагане на мотиви Общият съд не може да разглежда материалноправната законосъобразност на мотивите, на които се позовава Комисията, за да обоснове решението си. От това следва, че в рамките на основание, изведено от липса на мотиви или от тяхната непълнота, твърденията за нарушения и доводите, с които се цели да се оспори основателността на обжалваното решение, са ирелевантни.

   (вж. т. 130 и 147)

4.  Тарифното задължение по смисъла на член 2, параграф 5 от Регламент № 1191/69 относно действията на държавите членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт, се характеризира не само с определянето или одобряването на транспортните тарифи от държавен орган, но и с двойното кумулативно условие да става въпрос за „специални“ тарифни мерки, отнасящи се до определени категории пътници или услуги, или до определени линии, които освен това противоречат на търговския интерес на предприятието. Това тълкуване се потвърждава от член 2, параграф 5, втора алинея, в който се уточнява, че не представляват тарифни задължения „общи мерки на ценова политика“, нито „мерки, предприети по отношение на транспортни тарифи и условия като цяло с оглед на организацията на транспортния пазар или на част от него“. От това следва, че законово задължение с общо приложение, което налага одобряването от публичната власт на транспортните тарифи, не може само по себе си да се счита за тарифно задължение по смисъла на член 2, параграф 5 от Регламент № 1191/69.

   (вж. т. 159)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 173)

6.  В областта на държавните помощи, и по-специално когато се прави преценка на компенсацията, получавана в замяна на престациите на предприятията бенефициери за изпълнението на задължения за обществена услуга, икономическата неизгода и рискът от свръхкомпенсиране са два отделни елемента. Така по силата на членове 5, 10 и 11 от Регламент № 1191/69 относно действията на държавите членки по задължения, присъщи на концепцията за обществена услуга в железопътния, автомобилния и вътрешноводния транспорт, доказването на икономическа неизгода е необходимо за определянето на размера на дължимата на транспортно предприятие компенсация за едностранното налагане на задължения за обществена услуга. За разлика от нея рискът от свръхкомпенсиране може да е следствие от множество фактори, които могат да доведат до по-висока компенсация от тази, която би била дължима на това предприятие въз основа на Регламента.

   (вж. т. 178)

7.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 197)