РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА

НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (втори състав)

22 септември 2015 година

Juha Tapio Silvan

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Длъжностни лица — Процедура за повишаване за 2013 г. — Решение жалбоподателят да не бъде повишен — Член 43 и член 45, параграф 1 от Правилника — ГДЕ на Комисията — Възражение за незаконосъобразност — Съпоставянето на заслугите — Съобразяване на докладите за оценка — Липса на числови оценки или на аналитични преценки — Текстови коментари“

Предмет:

Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Silvan иска, по същество, отмяна на решението на органа по назначаването на Европейската комисия той да не бъде повишeн в степен AST 10 в процедурата за повишаване за 2013 г.

Решение:

Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Silvan да понесе, освен направените от него разноски, и тези, направени от Европейската комисия.

Резюме

1. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Правила — Право на преценка на администрацията — Установяване на система, основана на коментарите на оценяващите, без използване на цифрови или аналитични оценки — Допустимост — Условия

   (членове 43 и 45 от Правилника за длъжностните лица)

2. Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Предварително разглеждане на личните досиета във всяка генерална дирекция — Допустимост — Последващо разглеждане от комитета по повишаване, следвано от разглеждане от органа по назначаване — Обхват

   (член 21, параграф 1 и член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

1.  Органът по назначаването разполага с право да извърши съпоставяне на заслугите въз основа на процедура или метод, която или който той счита за подходящ(а). Всъщност съответната институция няма задължение да приеме специална система за оценяване и повишение, като се има предвид широката свобода на преценка, с която разполага, за да постигне на целите на член 45 от Правилника в съответствие със собствените си организационни нужди и с управлението на своя персонал.

   Признатото по този начин широко право на преценка на администрацията все пак е ограничено от необходимостта да се извърши грижливо и безпристрастно съпоставяне на заслугите в интерес на службата и съобразно принципа на равно третиране. Тази преценка трябва освен това да се основава на сравними източници на информация.

   Макар, разбира се, да не може да се твърди, че член 43 от Правилника налага използването на цифрово и аналитично оценяване, задължението за съпоставяне на заслугите на равни начала и въз основа на сравними източници на информация, произтичащо от член 45 от Правилника, изисква процедура или метод, които са подходящи да неутрализират субективността в преценките на различните оценяващи.

   Все пак на всяка преценка на заслугите на длъжностните лица в рамките на процедурата за оценяване поначало е присъщ известен риск от разминавания, свързан със субективността на различните оценяващи. В това отношение за извършването на сравнителна оценка за целите на повишаването, съответстваща на член 45 от Правилника, е необходимо и достатъчно институциите да ограничат тези разминавания в оценките, като намалят риска, присъщ на всяко оценяване.

   (вж. т. 24—26 и 34)

   Позоваване на:

   Съд — решение от 1 юли 1976 г., De Wind/Комисия, 62/75, EU:C:1976:103, т. 17

   Първоинстанционен съд — решения от 16 май 2006 г., Magone/Комисия, T‑73/05, EU:T:2006:127, т. 28, от 19 октомври 2006, Buendía Sierra/Комисия, T‑311/04, EU:T:2006:329, т. 131 и 172 и цитираната съдебна практика, и от 14 февруари 2007 г., Simões Dos Santos/СХВП, T‑435/04, EU:T:2007:50, т. 132

   Общ съд — решение от 15 януари 2014 г., Stols/Съвет, T‑95/12 P, EU:T:2014:3, т. 32

   Съд на публичната служба — решения от 14 юли 2011 г., Praskevicius/Парламент, F‑81/10, EU:F:2011:120, т. 53, от 28 септември 2011 г., AC/Съвет, F‑9/10, EU:F:2011:160, т. 16 и от 18 март 2015 г., Ribeiro Sinde Monteiro/ЕСВД , F‑51/14, EU:F:2015:11, т. 41, срещу което е висящо производство по обжалване пред Общия съд, дело T‑278/15 P

2.  Член 45, параграф 1 от Правилника изисква от органа по назначаването преди всяка процедура за повишаване да извърши сравнително разглеждане на заслугите на всички длъжностни лица, които подлежат на повишаване. По-точно, в рамките на преценката си този орган може да бъде подпомаган от административни служби на различните степен на йерархия, в съответствие с присъщите принципи на функциониране на всяка йерархична административна структура, които са въплътени в член 21, първа алинея от Правилника, съгласно който длъжностното лице, независимо от степента му в йерархията, е длъжен да съветва висшестоящите си. Все пак предварителната оценка в рамките на всяка генерална дирекция на досиетата на длъжностните служители, които подлежат на повишаване, не може да доведе до заместване на сравнителната оценка, която трябва да бъде извършена след това, когато е предвидено, от комитет по повишаването, а след това от органа по назначаването. По-специално, не може да се приеме, че този орган се задоволява с разглеждането на заслугите на длъжностните лица, които са класирани най-високо в списъците, съставени от различните служби или генерални дирекции, което би направило сравнителната оценка на всички подлежащи на повишаване длъжностни лица безпредметна.

   (вж. т. 48)

   Позоваване на:

   Първоинстанционен съд — решения от 30 ноември 1993 г., Tsirimokos/Парламент, T‑76/92, EU:T:1993:106, т. 17, от 8 май 2001 г., Caravelis/Парламент, T‑182/99, EU:T:2001:131, т 34 и от 3 февруари 2005 г., Heurtaux/Комисия, T‑172/03, EU:T:2005:34, т. 40