РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА

НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)

26 март 2015 година

Panagiotis Stamoulis

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Акредитирани парламентарни сътрудници — Искане за съдействие — Психически тормоз“

Предмет:

Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Stamoulis иска отмяна на мълчаливия отказ на Европейския парламент да уважи искането му за съдействие от 13 февруари 2013 г., отмяна на решението от 18 декември 2013 г. за отхвърляне на жалбата, подадена от него по административен ред на 26 август 2013 г., както и осъждане на Парламента да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 7500 EUR и за неимуществени вреди в размер на 50000 EUR

Решение:

Отменя мълчаливия отказ на Европейския парламент по искането за съдействие на г‑н Stamoulis от 13 февруари 2013 г. Отменя решението на Европейския парламент от 18 декември 2013 г. за отхвърляне на подадената по административен ред жалба на г‑н Stamoulis от 26 август 2013 г. Осъжда Европейския парламент да заплати на г‑н Stamoulis сумата от 45785,29 EUR. Осъжда Европейския парламент да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски, направени от г‑н Stamoulis.

Резюме

1. Длъжностни лица — Психически тормоз — Източник на тормоза — Лице, за което се предполага, че е упражнило тормоза — Член на Европейския парламент — Включване

   (член 12а, параграфи 1 и 2 от Правилника за длъжностните лица)

2. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Прилагане в областта на психическия тормоз — Установяване на лицето, упражнило тормоза — Обхват на задължението за оказване на съдействие

   (член 12а, член 24 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

3. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Принцип на добра администрация — Обхват — Искане за съдействие, отнасящо се до твърдян психически тормоз — Обстоятелства, които да се отчетат при вземането на решение

   (членове 12а и 24 от Правилника за длъжностните лица)

1.  Правата, произтичащи от член 12а от Правилника за длъжностните лица, са приложими, когато лицето, упражнило тормоза, е член на Европейския парламент. Макар несъмнено да е вярно, че член 12а, параграф 1 от Правилника се прилага само за длъжностните лица, вярно е също, че вторият параграф от тази разпоредба се отнася за длъжностно лице, което е станало жертва на психически тормоз, без да има каквото и да било уточнение относно източника на тормоза. Следователно първият параграф на тази разпоредба сам по себе си не забранява на Парламента да действа, когато лицето, за което се предполага, че упражнява тормоза, е член на тази институция.

   (вж. точка 36)

   Позоваване на:

   Съд на публичната служба — решение CH/Парламент, F‑129/12, EU:F:2013:203, т. 51

2.  По силата на вътрешните правила на Европейския парламент, отнасящи се до консултативната комисия по проблемите на тормоза на работното място и неговото предотвратяване, след като бъде сезирана от длъжностно лице или служител на институцията, консултативната комисия по проблемите на тормоза има специфична компетентност в прилагането към всеки конкретен случай на разпоредбите на член 12а от Правилника, като задачите ѝ се състоят преди всичко, съгласно член 5 от посочените правила, именно в предотвратяване и/или преустановяване на всяко поведение, съставляващо тормоз, като в това отношение в съответствие с член 7 от същите правила тя работи „при пълна автономност, независимост и поверителност“.

   В частност, от членове 10 и 11 от вътрешните правила следва, че сезирането на консултативната комисия по проблемите на тормоза от всяко длъжностно лице или служител на институцията не зависи от представянето на никакво начало на доказателство, позволяващо да се направи извод за тормоза, и че напротив, след като бъде сезирана, тази комисия е длъжна да изпълни задачите, които са ѝ били възложени, без упражняването на тези функции да е обусловено от някакво предварително решение на органа по назначаването, освен когато самата комисия сезира органа по назначаването в този смисъл, по силата по-специално на член 14 от вътрешните правила.

   Следователно са в явно нарушение на вътрешните правила, от една страна, оспорването на компетентността на консултативната комисия, под предлог че лицето, за което се твърди, че упражнява тормоз над акредитиран парламентарен сътрудник, е съответният член на ЕП, макар такова изключване на компетентност изобщо да не е предвидено от посочените правила, и от друга страна, отхвърлянето от Парламента на подадената по административен ред жалба от заинтересованото лице, по съображение че твърденията за тормоз, направени от последното пред посочената комисия въз основа на член 9 от правилата, не са били подкрепени от никакво начало на доказателство, макар същите тези правила никъде да не сочат подобно условие за допустимост за разглеждането на искане от страна на консултативната комисия по проблемите на тормоза.

   От изложеното следва също, че на основание член 90, параграф 1, трето изречение от Правилника липсата на отговор от страна на консултативната комисия по проблемите на тормоза на искането, подадено от служител, е равнозначно на мълчалив отказ от компетентния орган, оправомощен да сключва договори.

   Нито целта, нито съдържанието на вътрешните правила не могат да обосноват тълкуване, съгласно което консултативната комисия по проблемите на тормоза не би била компетентна да изслуша акредитиран парламентарен сътрудник, който се счита за жертва на тормоз, и да разгледа такова подадено искане за съдействие от последния.

   Нещо повече, следва да се отбележи, че друго тълкуване би лишило член 12а от Правилника от всякакво полезно действие и би премахнало защитата, гарантирана от тази разпоредба на акредитираните парламентарни сътрудници срещу упражнявания от член на ЕП психически тормоз, на който те биха могли да бъдат жертва. Подобен резултат обаче би бил в явно противоречие с целта и обхвата на тази разпоредба от Правилника, както и с член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който изрично гласи, че всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му.

   (вж. точки 40—43, 46 и 47)

   Позоваване на:

   Съд на публичната служба — решение CH/Парламент, EU:F:2013:203, т. 59

3.  Задължението на администрацията за полагане на грижа по отношение на нейните служители и принципът на добра администрация по-конкретно налагат, когато взема решение по искане за съдействие на служител съгласно член 24 от Правилника, компетентният орган да вземе предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението му, и при това да отчита не само интереса на службата, но и този на съответния служител.

   Оттук следва, че администрацията не може да отхвърли искане за съдействие, отнасящо се до твърдян тормоз, като приеме, че съответният служител не е представил начало на доказателство за направените твърдения, когато е доказано, че тя разполага с други данни, които могат да представляват улики за твърдения тормоз. Когато взема решение съгласно член 24 от Правилника, администрацията е длъжна да вземе предвид всички обстоятелства, които могат да бъдат определящи за решението ѝ по такова искане.

   Като е разполагал със сведения, които съставляват улики, годни да породят сериозни съмнения по въпроса дали са били изпълнени условията, предвидени в член 12а от Правилника, Парламентът не е изпълнил своето задължение за полагане на грижа по отношение на съответния служител, отхвърляйки неговата жалба по административен ред срещу мълчаливия отказ на искането му за съдействие, единствено поради съображението че последният не е представил начало на доказателство за твърдения тормоз, без дори да е разгледал дали при наличието на такива обстоятелства е следвало да предприеме подходящи мерки, по-конкретно да проведе разследване, за да установи евентуално фактите в основата на жалбата му и да разсее съмненията относно спазването на горепосочените разпоредби на Правилника.

   (вж. точки 51, 52, 56 и 57)

   Позоваване на:

   Съд на публичната служба — решения Klug/EMEA, F‑35/07, EU:F:2008:150, т. 67; Donati/ЕЦБ, F‑63/09, EU:F:2012:193, т. 94 и Radelet/Комисия, F‑7/13, EU:F:2014:217, т. 97