1. 

Преюдициални въпроси — Допустимост — Запитване, в което не са посочени точно разпоредбите от правото на Съюза, които е необходимо да бъдат тълкувани — Възможност Съдът да определи посочените разпоредби (член 267 ДФЕС) (вж. точки 31 и 32)

2. 

Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство (вж. точки 33—35)

3. 

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Приложно поле — Работник, сключил срочни трудови договори с работодателя си — Включване — Трансформиране в правоотношение по трудов договор с неопределена продължителност, който не води до постоянно назначение — Липса на последици (клауза 2 и клауза 3, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точки 39—42)

4. 

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Национална мярка, състояща се само в трансформирането на срочно трудово правоотношение в публичния сектор в правоотношение по трудов договор с неопределена продължителност, който не води до постоянно назначение — Вътрешен правен ред, в който за съответния сектор не е предвидена друга ефективна мярка за предотвратяване и санкциониране на такава злоупотреба — Недопустимост (клауза 5, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точки 46—51)

5. 

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Право на обезщетение — Обезщетение, което трябва да представлява достатъчно ефективна санкция — Задължение на националния съд да тълкува вътрешното право в съответствие с правото на Съюза (клауза 5, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точки 56—58; точки 1—3 от диспозитива)

1) 

Клауза 2 и клауза 3, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкуват в смисъл, че работник като ищеца в главното производство попада в приложното поле на това рамково споразумение, ако е сключил с работодателя си срочни трудови договори по смисъла на тези клаузи.

2) 

Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която не предвижда ефективна мярка за санкциониране на злоупотребите по смисъла на клауза 5, точка 1 от рамковото споразумение, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори в публичния сектор, тъй като във вътрешния правен ред не се предвижда ефективна мярка за санкциониране на такива злоупотреби.

3) 

Запитващата юрисдикция следва да прецени в съответствие с националните законодателство, колективни трудови договори и/или практика от какво естество трябва да бъде обезщетението, предоставяно на работник като ищеца в главното производство, за да бъде то достатъчно ефективна мярка за санкциониране на злоупотребите по смисъла на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа.

При необходимост запитващата юрисдикция следва също, доколкото е възможно, да тълкува релевантните вътрешноправни норми в съответствие с правото на Съюза.

1. 

Преюдициални въпроси — Допустимост — Запитване, в което не са посочени точно разпоредбите от правото на Съюза, които е необходимо да бъдат тълкувани — Възможност Съдът да определи посочените разпоредби (член 267 ДФЕС) (вж. точки 31 и 32)

2. 

Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Въпроси, които нямат връзка с предмета на спора по главното производство (вж. точки 33—35)

3. 

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Приложно поле — Работник, сключил срочни трудови договори с работодателя си — Включване — Трансформиране в правоотношение по трудов договор с неопределена продължителност, който не води до постоянно назначение — Липса на последици (клауза 2 и клауза 3, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точки 39—42)

4. 

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Национална мярка, състояща се само в трансформирането на срочно трудово правоотношение в публичния сектор в правоотношение по трудов договор с неопределена продължителност, който не води до постоянно назначение — Вътрешен правен ред, в който за съответния сектор не е предвидена друга ефективна мярка за предотвратяване и санкциониране на такава злоупотреба — Недопустимост (клауза 5, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точки 46—51)

5. 

Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори — Право на обезщетение — Обезщетение, което трябва да представлява достатъчно ефективна санкция — Задължение на националния съд да тълкува вътрешното право в съответствие с правото на Съюза (клауза 5, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета) (вж. точки 56—58; точки 1—3 от диспозитива)

1) 

Клауза 2 и клауза 3, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. и съдържащо се в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкуват в смисъл, че работник като ищеца в главното производство попада в приложното поле на това рамково споразумение, ако е сключил с работодателя си срочни трудови договори по смисъла на тези клаузи.

2) 

Рамковото споразумение относно срочната работа трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която не предвижда ефективна мярка за санкциониране на злоупотребите по смисъла на клауза 5, точка 1 от рамковото споразумение, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори в публичния сектор, тъй като във вътрешния правен ред не се предвижда ефективна мярка за санкциониране на такива злоупотреби.

3) 

Запитващата юрисдикция следва да прецени в съответствие с националните законодателство, колективни трудови договори и/или практика от какво естество трябва да бъде обезщетението, предоставяно на работник като ищеца в главното производство, за да бъде то достатъчно ефективна мярка за санкциониране на злоупотребите по смисъла на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение относно срочната работа.

При необходимост запитващата юрисдикция следва също, доколкото е възможно, да тълкува релевантните вътрешноправни норми в съответствие с правото на Съюза.