Дело C‑601/14

Европейска комисия

срещу

Италианска република

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 2004/80/EО — Член 12, параграф 2 — Национални режими за обезщетяване на жертвите на умишлени престъпления, извършени с насилие, при които се гарантира справедливо и подходящо обезщетение — Национален режим, който не обхваща всички умишлени престъпления, извършени с насилие на националната територия“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 11 октомври 2016 г.

1. Иск за установяване на неизпълнение на задължения — Неизпълнение на задълженията по директива — Основания на защитата — Оспорване на законосъобразността на директивата — Недопустимост — Граници — Несъществуващ акт

   (членове 258 ДФЕС, 259 ДФЕС, 263 ДФЕС и 265 ДФЕС)

2. Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Директива 2004/80 — Обезщетяване на жертвите на умишлени престъпления, извършени с насилие — Задължение на държавите членки да установят режими за обезщетяване на пострадалите от престъпления — Национален режим, който не покрива всички престъпления от този вид — Неизпълнение на задълженията

   (член 12, параграф 2 от Директива 2004/80 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението

   (вж. т. 33 и 34)

2.  Държава членка не е изпълнила задължението си по член 12, параграф 2 от Директива 2004/80/ЕО относно обезщетението на жертвите на престъпления, ако не е приела всички необходими мерки, за да гарантира, че в презграничните случаи е установен режим за обезщетяване на жертвите на всички умишлени престъпления, извършени с насилие на нейна територия.

   В действителност тази разпоредба цели да гарантира на гражданина на Съюза правото на справедливо и подходящо обезщетение за претърпените от него вреди на територията на държавата членка, където пребивава, след като е упражнил правото си на свободно придвижване, като задължава всяка държава членка да въведе режим за обезщетяване на жертвите на всякакъв вид умишлени престъпления, извършени с насилие на нейната територия.

   Доколкото следва да се определи дали дадено престъпление е извършено при условията на умисъл и при употребата на насилие, макар и държавите членки да разполагат по принцип с правомощие да уточнят обхвата на това понятие в тяхното вътрешно право, това правомощие не им позволява да ограничават приложното поле на режима за обезщетяване на жертвите на престъпления единствено до някои жертви на умишлени престъпления, извършени с насилие, защото в противен случай член 12, параграф 2 от Директива 2004/80 би бил лишен от полезното си действие.

   Освен това, макар и установената с Директива 2004/80 система за сътрудничество да се отнася единствено до достъпа до обезщетение в презграничните случаи, това не изключва обстоятелството, че за да гарантира постигането от преследваната с тази директива цел в такива случаи, член 12, параграф 2 от същата задължава всяка държава членка да приеме национален режим, гарантиращ обезщетяването на пострадалите от всякакъв вид престъпления, извършени с насилие на нейната територия.

   (вж. т. 45, 46, 49 и 52; т. 1 от диспозитива)