Дело C‑598/14 P

Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

срещу

Gilbert Szajner

„Обжалване — Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 8, параграф 4 — Член 65, параграфи 1 и 2 — Словна марка „LAGUIOLE“ — Искане за обявяване на недействителност, основано на по-ранно право, придобито по силата на националното право — Прилагане на националното право от EUIPO — Роля на съдилищата на Съюза“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 5 април 2017 г.

1. Марка на Европейския съюз—Отказ, отмяна и недействителност—Относителни основания за недействителност—Възможност използването на марката да бъде забранено по силата на по-ранно друго право—Контрол, упражняван от компетентните органи на Службата и от Общия съд по отношение на приложимото национално право—Обхват

   (член 53 и член 65, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 37 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

2. Марка на Европейския съюз—Отказ, отмяна и недействителност—Относителни основания за недействителност—Възможност използването на марката да бъде забранено по силата на по-ранно друго право—Контрол, упражняван от компетентните органи на Службата и от Общия съд по отношение на приложимото национално право—Обхват—Вземане предвид на решение на национален съд, постановено след като апелативният състав е приел своето решение—Принцип на състезателност

   (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 8, параграф 4, член 53, параграф 1, буква в) и член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

3. Обжалване—Основания—Контрол на Съда върху преценката на националните правни норми, на които се позовава някоя от страните—Изключване, освен в случай на изопачаването им

   (член 256, параграф 1, втора алинея ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)

1.  Що се отнася до разпределението на ролите между лицето, което иска обявяване на недействителност, компетентните органи на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и Общия съд, съгласно правило 37 от Регламент № 2868/95 за прилагане на Регламент № 40/94 относно марката на Общността това лице следва да представи доказателства, че е оправомощено по силата на приложимото национално законодателство да отстоява по-ранно право, защитено съгласно националната правна уредба. Това правило създава за него задължение да представи на Службата не само доказателства, че отговаря на изискваните условия съгласно националното законодателство, чието прилагане иска, за да може да забрани използването на марка на ЕС по силата на по-ранно право, но и доказателства, установяващи съдържанието на това законодателство.

   Второ, що се отнася в частност до задълженията на Службата, Съдът е постановил, че когато искането за обявяване на недействителност на марка на ЕС е основано на по-ранно право, защитено с норма на националното право, компетентните органи на Службата следва, на първо място, да преценят тежестта и значението на доказателствата, които лицето, искащо обявяване на недействителност, е представило, за да установи съдържанието на посочената норма. Освен това, тъй като решението на компетентните органи на Службата може да лиши притежателя на марката от предоставено му право, предвид последиците на подобно решение е необходимо функциите на органа, който го взема, да не се свеждат просто до валидиране на националното право, така както е представено от лицето, което иска обявяване на недействителност.

   Трето, съгласно член 65, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз Общият съд е компетентен да упражнява пълен контрол за законосъобразност върху направената от Службата преценка на доказателствата, които лицето, искащо обявяване на недействителност, е представило, за да установи съдържанието на националното право, на чиято защита се позовава.

   Освен това, доколкото в конкретния процесуален контекст прилагането на националното право може да лиши притежателя на марка на ЕС от неговото право, абсолютно наложително е Общият съд да може да осъществи ефективен контрол въпреки евентуалните непълноти в документите, представени като доказателство за съответното приложимо национално право. Затова той трябва да може да провери, и то извън представените документи, съдържанието, условията за прилагане и обхвата на правните норми, на които се позовава искащият обявяване на недействителност. Следователно упражняваният от Общия съд съдебен контрол трябва да отговаря на изискванията на принципа на ефективната съдебна защита.

   (вж. т. 35—38)

2.  Упражняваният от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и Общия съд контрол трябва да бъде осъществен с оглед на изискването да се осигури полезното действие на Регламент № 207/2009 относно марката на Европейския съюз, което е да се обезпечи защитата на марката на ЕС.

   Ако обаче Общият съд прилага националното право само така, както е било тълкувано от националните съдилища към датата, на която aпелативният състав на Службата е приел решението си, би могло да се стигне до отказ да се регистрира марка на ЕС или до обявяването на такава марка за недействителна, макар към момента, в който Общият съд постановява решението си, приложимата национална правна норма да не предлага основание за това.

   Подобен резултат би бил в противоречие не само с изискването да се гарантира полезното действие на Регламент № 207/2009, но и — лишавайки Общия съд от реална възможност ефективно да осъществи споменатия в точки 37 и 38 от настоящото съдебно решение пълен контрол за законосъобразност — с принципа на ефективна съдебна защита.

   От това следва, че за да прецени предоставената от националното право защита, Общият съд трябва да приложи дадена национална правна норма така, както тя се тълкува от националните съдилища към датата, на която постановява решението си. Следователно той трябва да може да вземе предвид и решение на национален съд, постановено, след като апелативният състав на Службата е приел своето решение.

   Вярно е, че ако вземе предвид решение на национален съд, постановено след като апелативният състав на Службата е приел своето решение, Общият съд може да стигне по отношение на норма от националното право до различна преценка от тази на апелативния състав. Същевременно, доколкото върху направената от въпросния апелативен състав преценка на националното право Общият съд упражнява пълен контрол за законосъобразност, обстоятелството — установено, след като същият апелативен състав е постановил решението си — че това решение се основава на неправилно тълкуване на националното право, не може да бъде пречка да се поправи допуснатата грешка.

   Този извод не се опровергава от съдебната практика, съгласно която, първо, Общият съд трябва по принцип само да определи, изхождайки от данните, на които се основава решението на апелативния състав на Службата, какво решение е трябвало да вземе последният второ, Общият съд може да отмени или измени оспореното решение само ако към момента на постановяването му е налице някое от основанията за отмяна или за изменение, посочени в член 65, параграф 2 от Регламент № 207/2009, и трето, този съд не може да отмени или измени посоченото решение по причини, възникнали след неговото постановяване.

   Този принцип има широк обхват, и в частност забранява на Общия съд да отменя или изменя решението на апелативния състав на Службата, като взема предвид обстоятелства, настъпили след приемането на това решение, или прилага материалноправни разпоредби, които към датата на посоченото решение все още не са действащи, но за сметка на това не забранява на този съд в производства по спорове във връзка с прилагането на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 да взема предвид даденото от националните съдилища ново тълкувание на разгледаната от апелативния състав на Службата норма от националното право. Всъщност тази норма от националното право е била част от данните, които този апелативен състав е трябвало да прецени, и прилагането ѝ от последния подлежи съгласно член 65, параграф 2 от този регламент на пълен контрол за законосъобразност от страна на Общия съд.

   При все това в съответствие с принципа на състезателност, който е свързан с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Общият съд може да вземе предвид решение на национален съд, постановено след приемането на решението на апелативния състав на Службата, ако, както в случая, страните са имали пред Общия съд възможност да представят становище по съответното национално решение.

   (вж. т. 39—46)

3.  Що се отнася до извършваната в производството по обжалване проверка на направените от Общия съд констатации по отношение на приложимото национално право, Съдът е компетентен да прецени, на първо място, дали предвид документите и другите материали, които са били представени на Общия съд, същият не е изопачил текста на съответните национални разпоредби или съдържанието на отнасящата се до тях национална съдебна практика, или още свързаните с тях становища в доктрината, на следващо място, дали с оглед на тези доказателства Общият съд не е направил констатации, които явно противоречат на тяхното съдържание, и накрая, дали при разглеждането на съвкупността от доказателства Общият съд не е придал на някое от тях — за да установи съдържанието на разглежданото национално законодателство — значение, което то няма предвид останалите доказателства, стига това да следва явно от материалите по делото.

   (вж. т. 56)