Дело C‑596/14

Ana de Diego Porras

срещу

Ministerio de Defensa

(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Superior de Justicia de Madrid)

„Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 4 — Принцип на недопускане на дискриминация — Понятие „условия за наемане на работа“ — Обезщетение при прекратяване на трудов договор — Обезщетение, което не е предвидено в националната правна уредба при договори за временна работа — Различно третиране спрямо работниците на трудов договор за неопределено време“

Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 14 септември 2016 г.

1. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Цели

   (Директива 1999/70 на Съвета)

2. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Условия за наемане на работа — Понятие — Обезщетение, изплащано на работник поради прекратяването на договора му — Включване

   (клауза 4, точка 1 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

3. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Забрана на дискриминацията на работниците на срочен трудов договор — Национална правна уредба, в която се отказва обезщетение при прекратяване на трудовия договор на работника, нает чрез трудов договор за „interinidad“, но такова се отпуска на намиращите се в сходно положение работници на трудов договор за неопределено време — Недопустимост — Обосноваване — Липса

   (клауза 4 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

4. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Приложно поле — Разлики в третирането между някои категории работници на срочен трудов договор — Изключване

   (клауза 4 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

5. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Работници, извършващи идентична или подобна работа — Понятие — Работници и служители в сходно положение — Критерии за преценка — Естество на работата, изисквания за квалификация и условия на труд — Преценка от страна на националната юрисдикция

   (клауза 3, точка 2 и клауза 4 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета,)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 25)

2.  Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, което се съдържа в приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „условия за наемане на работа“ обхваща обезщетението, което работодател е длъжен да изплати на работник поради прекратяването на срочния му трудов договор.

   Всъщност, за да се определи дали дадена мярка спада към „условията за наемане на работа“, решаващ е именно критерият за наемане на работа, и по-специално трудово правоотношение, установено между работника и неговия работодател.

   Освен това, тълкуване на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, което би изключило условията за прекратяване на срочен трудов договор от определението на понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на тази разпоредба, би означавало ограничаване — в противоречие с посочената в нея цел — на приложното поле на закрилата срещу дискриминация, предоставяна на работниците на срочен трудов договор.

   Като се има предвид, че обезщетението се отпуска на работника поради прекратяването на трудовия му договор, който го обвързва с неговия работодател, и че то отговаря на посочения по-горе критерий за наемане на работа, това обезщетение съответно попада в обхвата на понятието „условия за наемане на работа“.

   (вж. т. 28 и 30—32; т. 1 от диспозитива)

3.  Клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, което се съдържа в приложение към Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, в която се отказва каквото и да било обезщетение при прекратяване на трудовия договор на работник, нает чрез трудов договор за „interinidad“ (временно заместване), при положение че в нея се дава възможност за отпускането на такова обезщетение, по-специално на работниците на трудов договор за неопределено време, които се намират в сходно положение. Сам по себе си фактът, че този работник е извършал работата си въз основа на трудов договор за „interinidad“, не може да бъде обективна причина, позволяваща да се оправдае отказът за предоставяне на посоченото обезщетение на работника.

   Всъщност налице е различно третиране на работниците на срочен трудов договор спрямо работниците на трудов договор за неопределено време, тъй като за разлика от работниците, наети по силата на трудов договор за неопределено време, работниците на трудов договор за „interinidad“ нямат право на никакво обезщетение при прекратяване на договора им, при това независимо от продължителността на прослужените периоди.

   Освен това позоваването единствено на временния характер на работата на служителите в публичната администрация не съответства на тези изисквания и не може да представлява „обективна причина“ по смисъла на клауза 4, точка 1 и/или точка 4 от Рамковото споразумение. Всъщност да се приеме, че единствено временният характер на дадено трудово правоотношение е достатъчен, за да се обоснове разлика в третирането между работници на срочни трудови договори и работници на трудов договор за неопределено време, би означавало да се обезсмислят целите на Директива 1999/70 и на Рамковото споразумение и за дълго време да се запази положение, което е неблагоприятно за работниците на срочни трудови договори.

   (вж. т. 36, 47 и 52; т. 2 от диспозитива)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 37 и 38)

5.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 40 и 42)