Дело C‑559/14

Rudolfs Meroni

срещу

Recoletos Limited

(Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Civillietu departaments)

„Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Регламент (ЕО) № 44/2001 — Признаване и изпълнение на привременни и обезпечителни мерки — Понятие за обществен ред“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 25 май 2016 г.

1. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Признаване и изпълнение на решенията — Основания за отказ — Нарушение на обществения ред в държавата, в която се иска признаване — Условия — Контрол на Съда

   (член 34, точка 1, член 36 и член 45, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела — Съдебна компетентност и изпълнение на съдебни решения по граждански и търговски дела — Регламент № 44/2001 — Признаване и изпълнение на решенията — Основания за отказ — Нарушение на обществения ред в държавата, в която се иска признаване — Решение на юрисдикция на държавата членка по постановяването, което може да засегне правата на трето лице, което не е изслушано, но може да предяви правата си пред тази юрисдикция — Липса на нарушение на обществения ред

   (член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 34, точка 1, член 36 и член 45, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета)

1.  Член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, който се отнася до понятието обществен ред, трябва да се тълкува стриктно, доколкото съставлява пречка за изпълнението на една от основните цели на посочения регламент и трябва да се прилага само в изключителни случаи.

   Макар Съдът да не може да определя съдържанието на обществения ред в държава членка, той следва да може да контролира пределите, в които съд на дадена държава членка може да се позовава на това понятие, за да не признае съдебно решение, постановено в друга държава членка.

   В това отношение, като забраняват преразглеждането по същество на постановено в друга държава членка съдебно решение, член 36 и член 45, параграф 2 от Регламент № 44/2001 не позволяват на съда на държавата членка, в която се иска признаване, да откаже признаването или изпълнението на това решение единствено по съображение че съществува разлика между правната норма, прилагана от съда на държавата членка по постановяването, и тази, която би приложил съдът на държавата членка, в която се иска признаване, ако бе сезиран със спора. По същия начин съдът на държавата членка, в която се иска признаване, не може да контролира точността на правната и фактическа преценка, извършена от съда на държавата членка по постановяването.

   Следователно използването на клаузата за обществен ред, предвидена в член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, е допустимо само в хипотезата, в която признаването или изпълнението на съдебното решение, постановено в друга държава членка, би засегнало по недопустим начин правния ред на държавата членка, в която се иска признаване, тъй като би накърнило основен принцип. За да се спази забраната за преразглеждане по същество на чуждестранното съдебно решение, засягането трябва да съставлява явно нарушение на правна норма, която се счита за съществена в правния ред на държавата членка, в която се иска признаване, или на право, което е признато като основно в този правен ред.

   (вж. т. 38, 40—42 и 46)

2.  Член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, разглеждан в светлината на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не може да се счита, че признаването и изпълнението на заповед, издадена от съд на държава членка и постановена, без да е изслушано трето лице, чиито права могат да бъдат засегнати от заповедта, явно противоречат на обществения ред на държавата членка, в която се иска признаване, и на правото на справедлив процес по смисъла на посочените разпоредби, доколкото това трето лице има възможност да предяви правата си пред този съд.

   Всъщност, на първо място, Регламент № 44/2001 се основава на взаимното доверие в правораздаването в рамките на Съюза, като се базира на основната идея, че правните субекти следва по принцип да използват всички способи за правна защита, предоставени от законодателството на държавата членка, в която е постановено съдебното решение. Освен ако не съществуват особени обстоятелства, които правят твърде трудно или невъзможно използването на способите за съдебна защита в държавата членка, в която е постановено съдебното решение, правните субекти трябва да използват всички налични способи за съдебна защита в тази държава членка, за да възпрепятстват последващото нарушаване на обществения ред.

   В този контекст отговаря на изискванията по отношение на процесуалните гаранции, които осигуряват на всяко трето заинтересовано лице ефективна възможност да оспори мярка, приета от съд в държавата по постановяването, режимът на съдебна защита, произтичащ от правната уредба на тази държава, по силата на която трето лице, на което е връчена заповед, макар да не е било страна в производството пред съда на държавата по постановяването, да не е било изслушано и правата му да могат да бъдат засегнати от тази заповед, може да обжалва заповедта пред посочения съд и да поиска тя да бъде изменена или отменена. Всъщност не може да се счита, че такъв режим е от естество да наруши член 47 от Хартата.

   На второ място, ако съдът в държавата членка, в която се иска признаване, може да прави преценка дали съществуват евентуалните права, на които трето лице, което не е участвало в образуваното пред съда в държавата по постановяването производство, се позовава, оспорвайки признаването и изпълнението на чуждестранното съдебно решение, би могло да се наложи този съд да провери обосноваността на това решение. Подобна проверка обаче би била в явно противоречие с член 36 и член 45, параграф 2 от Регламент № 44/2001, съгласно които при никакви обстоятелства не се допуска преразглеждане по същество на чуждестранно съдебно решение.

   (вж. т. 47—50 и 52—54 и диспозитива)