Дело C‑554/14

Наказателно производство

срещу

Атанас Огнянов

(Преюдициално запитване, отправено от Софийски градски съд)

„Преюдициално запитване — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2008/909/ПВР — Член 17 — Право, приложимо към изпълнението на наказанието — Тълкуване на национална норма на изпълняващата държава, която предвижда намаляване на наказанието лишаване от свобода поради положен от осъденото лице труд по време на задържането му в издаващата държава — Правно действие на рамковите решения — Задължение за съответстващо тълкуване“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 8 ноември 2016 г.

1. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси—Рамково решение 2008/909 за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела—Член 17—Право, уреждащо изпълнението на присъдата—Тълкуване от изпълняващата държава на национална норма в смисъл, че предвижда намаляване на наказанието лишаване от свобода поради положен от осъденото лице труд по време на задържането му в издаващата държава—Недопустимост

   (член 17, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2008/909 на Съвета)

2. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси—Рамково решение 2008/909 за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела—Изпълнение от държавите членки—Правно действие на рамковите решения—Задължение за съответстващо тълкуване на националното право

   (Рамково решение 2008/909 на Съвета)

1.  Член 17, параграфи 1 и 2 от Рамково решение 2008/909 за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, изменено с Рамково решение 2009/299, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска такова тълкуване на национална разпоредба, което да оправомощава изпълняващата държава да намали наказанието на осъденото лице поради положен от него труд по време на задържането му в издаващата държава, когато компетентните органи на последната, при спазване на нейното законодателство, не са извършили подобно намаляване на наказанието.

   Всъщност преди признаването на осъдителната присъда от изпълняващата държава и трансфера на осъденото лице в последната издаващата държава следва да намали наказанието по отношение на периода на задържане на нейна територия. Единствено издаващата държава е компетентна да намали наказанието поради положен труд преди трансфера и евентуално да уведоми изпълняващата държава за това намаляване в удостоверението по член 4 от Рамково решение 2008/909. Следователно изпълняващата държава не може с обратно действие да приложи по отношение на частта от наказанието, вече изтърпяна от съответното лице на територията на издаваща държава, своята уредба в областта на изпълнението на наказанията, и по-специално относно намаляването на наказанията, вместо уредбата на издаващата държава. Тълкуване в обратен смисъл може да застраши постигането на преследваните с Рамково решение 2008/909 цели, сред които по-специално е зачитането на принципа на взаимно признаване, който съгласно съображение 1 от Рамковото решение във връзка с член 82, параграф 1 ДФЕС е „крайъгълният камък“ на съдебното сътрудничество по наказателни дела в Европейския съюз.

   (вж. т. 44, 46 и 51; т. 1 от диспозитива)

2.  Рамково решение 2008/909 за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, изменено с Рамково решение 2009/299, приложимо в настоящия случай, е прието въз основа на бившия трети стълб на Съюза, по-специално на основание член 34, параграф 2, буква б) ЕС. Съгласно тази разпоредба във връзка с Протокол № 36 относно преходните разпоредби, приложен към Договорите, приет с влизането в сила на Договора от Лисабон, рамковите решения, доколкото не са отменени, обявени за нищожни или изменени в приложение на Договора, нямат директен ефект. Рамково решение 2008/909 не е отменено, обявено за нищожно или изменено. Ето защо то няма директен ефект.

   Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд трябва да вземе предвид всички норми от националното право и да ги тълкува, доколкото е възможно, в съответствие с Рамково решение 2008/909, за да постигне търсения с това решение резултат, като при необходимост по собствена инициатива не приложи тълкуването, дадено от националния съд, действащ като последна инстанция, когато това тълкуване не е съвместимо с правото на Съюза.

   (вж. т. 56, 57 и 71; т. 2 от диспозитива)