Съединени дела C‑443/14 и C‑444/14

Kreis Warendorf

срещу

Ibrahim Alo

и

Amira Osso

срещу

Region Hannover

(Преюдициални запитвания, отправени от Bundesverwaltungsgericht)

„Преюдициално запитване — Конвенция за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. — Членове 23 и 26 — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Директива 2011/95/ЕС — Правни норми относно съдържанието на международната закрила — Статут на субсидиарна закрила — Член 29 — Социално подпомагане — Условия за достъп — Член 33 — Свобода на движение в рамките на приемащата държава членка — Понятие — Ограничаване — Задължение за установяване на местожителството в определено населено място — Различно третиране — Сравнимост на положенията — Равномерно разпределяне на бюджетните тежести между административно-териториалните единици — Миграционно- и интеграционнополитически съображения“

Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 1 март 2016 г.

1. Право на Европейския съюз — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Еднакво тълкуване — Разлики между текстовете на отделните езици — Отчитане на общия разум и на целта на съответната правна уредба

   (член 33 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Свобода на движение в рамките на държавата членка — Обхват — Свобода на движение и на избор на местоживеене — Национална правна уредба, налагаща на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, задължение за установяване на местожителството — Недопустимост

   (член 78, параграф 1 ДФЕС; член 26 от Женевската конвенция за статута на бежанците; съображения 3, 4, 8, 9, 23, 24 и 39, член 20, параграф 2 и член 33 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Свобода на движение в рамките на държавата членка — Обхват — Свобода на движение и на избор на местоживеене — Национална правна уредба, налагаща на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила и които получават някои специфични социални помощи, задължение за установяване на местожителството — Мярка, с която се цели постигане на подходящо разпределение на свързаните с изплащането на тези помощи тежести — Недопустимост

   (членове 29 и 33 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Контрол по границите, убежище и имиграция — Политика относно убежището — Статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила — Директива 2011/95 — Свобода на движение в рамките на държавата членка — Национална правна уредба, налагаща на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила и които получават някои специфични социални помощи, задължение за установяване на местожителството — Обосноваване — Интеграция на гражданите на трети държави в съответната държава членка — Допустимост — Условия — Еднакво третиране на намиращите се в сходно положение граждани на трети държави

   (член 33 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 23—27)

2.  Член 33 от Директива 2011/95 относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че задължение за установяване на местожителството, наложено на лице, на което е предоставен статут на субсидиарна закрила, представлява ограничение на гарантираната в този член свобода на движение дори когато с тази мярка на посоченото лице не се забранява да се придвижва свободно на територията на държавата членка, предоставила тази закрила, и да пребивава временно на тази територия извън населеното място, с което е свързано задължението за установяване на местожителството.

   В това отношение в съображения 8, 9 и 39 от посочената директива се посочва, че в изпълнение на призива на Стокхолмската програма законодателят на Съюза е искал да създаде единен статут за всички лица, на които е предоставена международна закрила, и че поради това е избрал да признае на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, същите права и привилегии като тези, от които се ползват бежанците, с изключение на дерогациите, които са необходими и обективно обосновани. В член 33 от Директива 2011/95 се уточнява, че предвидената в него свобода на движение се гарантира на лицата, на които е предоставена международна закрила, което означава, че в това отношение спрямо бежанците и лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, се прилага същият режим.

   Член 26 от Женевската конвенция за статута на бежанците, която представлява крайъгълен камък на международноправния режим за закрила на бежанците и чието прилагане от компетентните органи на държавите членки въз основа на общи понятия и критерии се улеснява с разпоредбите на Директивата, гарантира на бежанците правото на свободно движение, като предвижда изрично, че тази свобода включва не само правото на свободно движение на територията на държавата членка, предоставила на лицето статут на бежанец, но и правото на избор на местоживеене на тази територия. Няма основания да се приеме, че законодателят на Съюза е избрал да включи в Директива 2011/95 само първото от тези права, но не и второто. Различно от това тълкуване би означавало, че това право би било гарантирано само за бежанците, и по този начин, въпреки липсата на изрично указание в този смисъл в посочената директива, в противоречие с целта за създаване на единен статут за всички лица, на които е предоставена международна закрила, би било направено разграничение между съдържанието на закрилата, гарантирана в това отношение, от една страна, на бежанците, и от друга страна, на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила.

   (вж. т. 28, 32, 34—36 и 40; т. 1 от диспозитива)

3.  Членове 29 и 33 от Директива 2011/95 относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат налагането на задължение за установяване на местожителството спрямо лице, на което е предоставен статут на субсидиарна закрила и което получава някои специфични социални помощи, с цел постигане на подходящо разпределение на свързаните с изплащането на тези помощи тежести между различните компетентни в тази област институции, когато приложимата национална правна уредба не предвижда налагането на такава мярка за бежанците, гражданите на трети държави, законно пребиваващи в съответната държава членка по причини, които не са хуманитарни, политически или международноправни, и гражданите на тази държава членка, получаващи посочените помощи.

   Всъщност, от една страна, съгласно член 33 от Директива 2011/95 и член 26 от Женевската конвенция за статута на бежанците, която разпоредба е от значение за определяне на обхвата на свободното движение на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, спрямо лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, по принцип не може да се прилага по-ограничителен режим, що се отнася до избора на местожителство, от приложимия към другите граждани на трети държави, законно пребиваващи на територията на държавата членка, предоставила тази закрила.

   От друга страна, в двете предвидени в член 29 от Директива 2011/95 хипотези условията за достъп на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, до социалните помощи, които им предлага държавата членка, предоставила им тази закрила, трябва да бъдат същите като тези, от които зависи отпускането на тези помощи за гражданите на същата държава членка.

   Несъмнено в националната правна уредба би могло валидно да бъде предвидено задължение за установяване на местожителството за лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, без такава мярка да се налага на бежанците, на гражданите на трети държави, законно пребиваващи на територията на съответната държава членка по други причини, и на гражданите на тази държава членка, ако тези категории лица не се намират в обективно сходно положение с оглед на преследваната от тази правна уредба цел.

   Същевременно придвижването на получаващите споменатите помощи лица или тяхната неравномерна концентрация на територията на съответната държава членка може да води до неподходящо разпределение на тази тежест между различните компетентни в тази област институции, без евентуалното качество на лице, на което е предоставен статут на субсидиарна закрила, да е от особена релевантност в това отношение.

   (вж. т. 42—45, 50, 54 и 55; т. 2 от диспозитива)

4.  Член 33 от Директива 2011/95 относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска налагането на задължение за установяване на местожителството спрямо лице, на което е предоставен статут на субсидиарна закрила и което получава някои специфични социални помощи, с цел да се улесни интеграцията на гражданите на трети държави в държавата членка, предоставила тази закрила, когато приложимата национална правна уредба не предвижда налагането на такава мярка на получаващи посочените помощи граждани на трети държави, законно пребиваващи в тази държава членка по причини, които не са хуманитарни, политически или международноправни, ако предвид посочената цел лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, не се намират в обективно сходно положение с това на гражданите на трети държави, законно пребиваващи на територията на съответната държава членка по причини, които не са хуманитарни, политически или международноправни, като това обстоятелство следва да се провери от запитващата юрисдикция.

   Такова различно положение може да се констатира, ако обстоятелството, че гражданин на трета държава, получаващ социални помощи, е лице, на което е предоставена международна закрила, означава, че той ще бъде изправен в по-голяма степен пред затруднения с интеграцията в сравнение с гражданин на трета държава, законно пребиваващ в съответната държава членка и получаващ социални помощи.

   Такъв би могъл да бъде случаят по-специално ако — въз основа на национална разпоредба, в съответствие с която пребиваването на гражданите на трети страни, законно пребиваващи в тази държава членка по причини, които не са хуманитарни, политически или международноправни, по принцип е подчинено на условието посочените лица да са в състояние да се издържат сами — тези граждани могат да получават социални помощи едва след изтичането на определен непрекъснат период на законно пребиваване на територията на приемащата държава. Всъщност би могло да се предположи, че в резултат на подобно пребиваване съответните граждани на трети държави са достатъчно интегрирани в тази държава членка, поради което с оглед на целта да се улесни интеграцията на гражданите на трети държави, те не биха били в сходно положение с това на лицата, на които е предоставена международна закрила.

   (вж. т. 62—64; т. 3 от диспозитива)