Дело C‑417/14 RX-II

Livio Missir Mamachi di Lusignano

срещу

Европейска комисия

„Преразглеждане на решение на Общия съд на Европейския съюз Missir Mamachi di Lusignano/Комисия (T‑401/11 P, EU:T:2014:625) — Публична служба — Извъндоговорна отговорност на Европейския съюз, основаваща се на неизпълнение от институция на задължението ѝ да осигури защитата на служителите си — Починало длъжностно лице — Неимуществена вреда, претърпяна от длъжностното лице преди смъртта му — Имуществени и неимуществени вреди, претърпени от членовете на семейството на длъжностното лице — Компетентност — Общ съд — Съд на публичната служба на Европейския съюз — Засягане на единството на правото на Съюза“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 10 септември 2015 г.

1. Жалби на длъжностните лица — Компетентност на Съда на публичната служба — Иск за обезщетение, предявен от членовете на семейството на починало длъжностно лице в качеството им на лица, за които се прилага Правилникът — Включване

   (член 270 ДФЕС; член 1 от приложение I към Статута на Съда; членове 73, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2. Жалби на длъжностните лица — Правомощие за пълен съдебен контрол — Спорове от финансов характер по смисъла на член 91, параграф 1 от Правилника — Понятие — Иск за отговорност, предявен от членовете на семейството на починало длъжностно лице — Включване — Условие — Жалба, в основата на която е служебното правоотношение между длъжностното лице и съответната институция

   (членове 270 ДФЕС и 340 ДФЕС; член 1 от приложение I към Статута на Съда; член 90 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

3. Преразглеждане — Установяване на засягане на единството или съгласуваността на правото на Съюза — Въвеждане от Общия съд на правило за компетентност в негова полза, което може да повлияе на инстанционната структура на Съда на Европейския съюз — Наличие на засягане на единството на правото на Съюза

   (членове 256 ДФЕС, 257 ДФЕС и 270 ДФЕС; член 62б, първа алинея от Статута на Съда и член 1 от приложение I към него; член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; Решение 2004/752 на Съвета)

4. Преразглеждане — Установяване на засягане на единството или съгласуваността на правото на Съюза — Последици, които трябва да бъдат изведени — Отмяна на съдебното решение и връщане на делото на юрисдикцията, пред която е протекло производството по обжалване

   (член 62б от Статута на Съда)

1.  Относно компетентността ratione personae на Съда на публичната служба следва да се отбележи, че член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, в които се посочва общо всяко лице, за което се прилага Правилникът за длъжностните лица, не позволяват сами по себе си да се направи разграничение според това дали става въпрос за жалба, подадена от длъжностно лице, или от друго лице, за което се прилага този правилник. Така Съдът на публичната служба е компетентен ratione personae да разглежда не само жалби, подадени от длъжностите лица, но и жалби, подадени от всяко друго лице, за което се прилага посоченият правилник.

   В това отношение в член 73, параграф 2, буква а) от Правилника за длъжностните лица изрично са посочени низходящите и възходящите на длъжностното лице като лица, които при смърт на последното могат да получат плащане. Следователно тази разпоредба се прилага както за бащата на починало длъжностно лице, така и за децата на последното. Ето защо въпросът дали бащата на починало длъжностно лице и децата на последното действително имат право да получат гарантираните от Правилника за длъжностните лица плащания, по специално посочените в член 73 от същия, не може да бъде взет предвид, за да се прецени компетентността ratione personae на Съда на публичната служба на основание член 1 от приложение I към Статута на Съда във връзка с член 270 ДФЕС и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица.

   (вж. т. 33—35)

2.  По въпроса дали компетентността ratione materiae на Съда на публичната служба обхваща исканията за обезщетение, основаващи се на неизпълнение от институция на задължението ѝ да осигури защитата на служителите си, естеството на жалбата по повод отхвърлянето на жалба по административен ред не е дефинирано нито в член 270 ДФЕС, нито в член 91 от Правилника за длъжностните лица, които се отнасят до всеки спор между Съюза и негови служители. Така, след като е налице спор относно законосъобразността на акт, който нарушава интересите на жалбоподателя по смисъла на член 90 от този правилник, Съдът на публичната служба е компетентен да разгледа спора, при това независимо от естеството на съответната жалба.

   Освен това Съдът на публичната служба е компетентен ratione materiae да разгледа искане за обезщетение, подадено от длъжностно лице срещу институцията, в която работи, когато в основата на спора е служебното правоотношение между това лице и институцията. Същото се отнася за искането за обезщетение, подадено от всяко друго лице, за което, при все че не е длъжностно лице, се прилага Правилникът за длъжностните лица поради наличие на семейна връзка с длъжностно лице, когато в основата на спора е служебното правоотношение между длъжностното лице и съответната институция, предвид обстоятелството, че член 1 от приложение I към Статута на Съда във връзка с член 270 ДФЕС и член 91 от Правилника за длъжностните лица възлага на Съда на публичната служба компетентността да разглежда всеки спор между Съюза и всяко лице, за което се прилага Правилникът за длъжностните лица.

   От друга страна, обстоятелството, че извъндоговорната отговорност на Съюза спрямо членовете на семейството на длъжностното лице, за които се прилага Правилникът за длъжностните лица, зависи от материалноправните условия, произтичащи от член 340 ДФЕС, докато отговорността спрямо длъжностното лице е подчинена на конкретни и специални правила в сравнение с тези условия, не може да изключи в това отношение компетентността ratione materiae на Съда на публичната служба по силата на член 1 от приложение I към Статута на Съда във връзка с член 270 ДФЕС и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица. Всъщност компетентността ratione materiae на тази юрисдикция произтича от произхода на разглеждания спор, а не от правното основание, на което почива правото на обезщетение.

   (вж. т. 37, 41, 42, 49 и 50)

3.  Засяга единството на правото на Съюза по смисъла на член 62б, първа алинея от Статута на Съда решение на Общия съд, в което, от една страна, последният е приел, че Съдът на публичната служба разполага само с изключителна компетентност по отношение на длъжностните лица, и от друга страна, е препратил на себе си жалба, подадена от правоприемници на длъжностно лице, за да се произнесе като първа инстанция, като по този начин е лишил Съда на публичната служба от първичната му компетентност и е въвел правило за компетентност в своя полза, което може да повлияе на определянето на компетентната юрисдикция при обжалване на съдебните актове и оттук — на инстанционната структура на Съда на Европейския съюз.

   Всъщност в настоящата съдебна система, създадена с Договора за функционирането на ЕС, със Статута на Съда и с Решение 2004/752 за създаване на Съда на публичната служба, е направено ясно разграничение на съответните правомощия на трите юрисдикции в рамките на Съда на Европейския съюз, а именно Съда, Общия съд и Съда на публичната служба, поради което компетентността на едната от тези три юрисдикции да се произнесе по иск или жалба задължително изключва компетентността на другите две юрисдикции. Така правилата за компетентността на юрисдикциите на Съюза, предвидени в Договора за функционирането на ЕС, в Статута на Съда и в приложението към него, са част от първичното право и заемат централно място в правния ред на Съюза. Наред с последиците за самото съдебно производство по дела относно публичната служба, спазването на тези правила представлява основно изискване в рамките на посочения правен ред и е необходимо условие за осигуряване на единството на правото на Съюза.

   (вж. т. 54—58)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 59—61)