Дело C‑369/14

Sommer Antriebs- und Funktechnik GmbH

срещу

Rademacher Geräte-Elektronik GmbH & Co. KG

(Преюдициално запитване, отправено от Landgericht Köln)

„Преюдициално запитване — Отпадъци от електрическо и електронно оборудване — Директива 2002/96/ЕО — Член 2, параграф 1 и член 3, буква a), както и приложения I A и I Б — Директива 2012/19/ЕС — Член 2, параграф 1, буква a), член 2, параграф 3, буква б) и член 3, параграф 1, букви a) и б), както и приложения I и II — Понятия за „електрическо и електронно оборудване“ и „електрически и електронни инструменти“ — Задвижващи механизми за гаражни врати“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 16 юли 2015 г.

1. Преюдициални въпроси — Допустимост — Условия — Въпроси, свързани с действителността или с предмета на спора

   (член 267 ДФЕС; Директиви 2002/96 и 2012/19 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Околна среда — Отпадъци — Отпадъци от електрическо и електронно оборудване — Директива 2002/96 — Директива 2012/19 — Приложно поле — Условия — Кумулативен характер — Задвижващи механизми за гаражни врати — Включване

   (член 2, параграф 1 и член 3, буква a) от Директива 2002/96 на Европейския парламент и на Съвета, както и точка 6 от приложение I A и точка 6 от приложение I Б към нея, и член 2, параграф 1, буква a) и параграф 3, буква б), и член 3, параграф 1, букви a) и б) от Директива 2012/19 на Европейския парламент и на Съвета, както и точка 6 от приложение I, и точка 6 от приложение II към нея)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 31—34)

2.  Член 2, параграф 1 и член 3, буква а) от Директива 2002/96 относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване, както и точка 6 от приложение I А и точка 6 от приложение I Б към нея, от една страна, и член 2, параграф 1, буква а) и параграф 3, буква б) и член 3, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2012/19 относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване, както и точка 6 от приложение I и точка 6 от приложение II към нея, от друга страна, трябва да се тълкуват в смисъл, че задвижващи механизми за гаражни врати, функциониращи с напрежение от 220 V до 240 V, проектирани да са част от сградното оборудване заедно със съответната гаражна врата, и които във всеки момент могат да се свалят, да се монтират отново и/или да се добавят към това оборудване, попадат в приложното поле съответно на Директива 2002/96 и на Директива 2012/19 в рамките на преходния период, определен в член 2, параграф 1, буква а) от последната.

   Действително, от член 2 от Директива 2002/96 е видно, че в нейното приложно поле попадат продукти, отговарящи на три кумулативни условия, а именно, първо — да бъдат електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), второ — да попадат в категориите, изброени в приложение I A към тази директива, и трето — да не са част от друг вид уред, изключен от приложното поле на Директивата, както и да не представляват такъв уред.

   Що се отнася до първото условие, тези механизми могат да представляват ЕЕО по смисъла на Директива 2002/96 и са ЕЕО по смисъла на Директива 2012/19, тъй като функционират правилно с електрически ток с напрежение, по-ниско от установените в тези директиви стандарти.

   Що се отнася до второто условие, разглежданите механизми представляват електрически или електронни инструменти по смисъла на посочените директиви, доколкото след захранване с електроенергия позволяват задвижването и управлението на гаражни врати. Тези механизми не могат, освен това, да се квалифицират като „единици промишлено оборудване“ по смисъла на Директива 2002/96, доколкото не се използват в рамките на производствен процес или на процес по промишлена обработка на продукти, нито като „големи единици стационарно промишлено оборудване“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Директива 2012/19.

   Във връзка с третото условие, отнасящо се до ограничително тълкуваните изключения от прилагането на тези директиви, доколкото разглежданите механизми могат във всеки момент да се свалят, да се монтират отново и/или да се добавят към оборудването на сградата, поради което следователно не са проектирани да функционират изключително с определени врати, те не биха могли да се считат за „специално проектирани и монтирани“, за да бъдат част от това оборудване, и при това положение не биха могли да попаднат сред изключенията, предвидени в член 2, параграф 1 от Директива 2002/96 и в член 2, параграф 3, буква б) от Директива 2012/19.

   (вж. т. 37, 39, 47, 49, 53 и 55—59 и диспозитива)