Дело C‑325/14

SBS Belgium NV

срещу

Belgische Vereniging van Auteurs, Componisten en Uitgevers (SABAM)

(Преюдициално запитване, отправено от Hof van beroep te Brussel)

„Преюдициално запитване — Директива 2001/29/ЕО — Член 3, параграф 1 — Публично разгласяване — Понятията „публично“ и „разгласяване“ — Разпространение на телевизионни програми — Способ, наречен „пряко въвеждане“

Резюме — Решение на Съда (девети състав) от 19 ноември 2015 г.

Сближаване на законодателствата — Авторско право и сродни права — Директива 2001/29 — Хармонизиране на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество — Публично разгласяване — Понятие — Предаване на произведения чрез излъчване до търговци, които след това ги разпространяват до абонатите си в рамките на възмездна самостоятелна доставка на услуги — Включване

(член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета)

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че излъчваща организация не осъществява акт на публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато предава сигнали, носители на програми, само до разпространители на сигнали, като по време или по повод на това предаване сигналите не са достъпни за публиката, а след това разпространителите ги подават на съответните си абонати, за да могат последните да гледат програмите, освен ако намесата на разглежданите разпространители представлява само обикновен технически способ, което обстоятелство националната юрисдикция следва да провери.

Всъщност понятието за публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 обединява два кумулативни елемента, а именно наличието на акт на разгласяване на произведение и неговото публично разгласяване. При публичното разгласяване понятието за публично се отнася до неопределен брой потенциални адресати, потенциални телевизионни зрители, и впрочем предполага наличие на доста голям брой лица. С оглед на това, ако излъчваща организация предава сигнали, носители на програми, на отделни и определени разпространители, без потенциалните телевизионни зрители да имат достъп до сигналите, предаваните от нея произведения се разгласяват не „публично“ по смисъла на член 3, параграф 1, а на отделни и определени търговци.

Имайки предвид това, не може напълно да се изключи възможността в някои случаи абонатите на разпространителите да могат да се приемат за публика, към която е насочено първоначалното предаване на сигнали от излъчващата организация. Това е така в случаите, когато абонатите могат да гледат телевизионните програми едва след намесата на разпространителите и когато разпространението от търговец на произведение представлява самостоятелна доставка на услуга, осъществена с цел извличане на печалба, а именно получаване на цената за абонамента, плащана му за достъпа до разглежданото разпространение и следователно до защитените произведения. Предаване, извършено от търговец при посочените условия, не представлява обаче само техническо средство за осигуряване или подобряване на приемането на първоначалното предаване в неговата зона на покритие.

(вж. т. 15, 21—23, 25, 29—31 и 34 и диспозитива)