Дело C‑299/14

Vestische Arbeit Jobcenter Kreis Recklinghausen

срещу

Jovanna García-Nieto и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Landessozialgericht Nordrhein-Westfalen)

„Преюдициално запитване — Свободно движение на хора — Гражданство на Съюза — Равно третиране — Директива 2004/38/ЕО — Член 24, параграф 2 — Социално подпомагане — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Членове 4 и 70 — Специални парични обезщетения без плащане на вноски — Изключване на гражданите на държава членка през първите три месеца на пребиваване в приемащата държава членка“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 25 февруари 2016 г.

1. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Принцип на равно третиране — Задължение на приемащата държава членка да предоставя право на социални помощи на икономически неактивните граждани на другите държави членки — Условия — Пребиваване на територията на приемащата държава членка, което отговаря на условията по Директивата

   (съображение 10 и член 24, параграф 1 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38 — Принцип на равно третиране — Национална правна уредба, която изключва гражданите на други държави членки от кръга на лицата с право на определени специални парични обезщетения, независещи от вноски, през първите три месеца на пребиваване в приемащата държава членка — Допустимост

   (член 4 и член 70, параграф 2 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета; член 6, параграф 1, член 14, параграф 1 и член 24, параграф 2 от Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета,)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 38 и 39)

2.  Член 24 от Директива 2004/38 относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки и член 4 от Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която гражданите на други държави членки, които се намират в положение като това по член 6, параграф 1 от тази директива, са изключени от кръга на лицата с право на определени „специални парични обезщетения, независещи от вноски“, по смисъла на член 70, параграф 2 от същия Регламент № 883/2004, съставляващи и „социално подпомагане“ по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38.

   Всъщност член 6, параграф 1 от тази директива предвижда, че гражданите на Съюза имат право на пребиваване на територията на друга държава членка за срок до три месеца без никакви условия или формалности, освен изискването да притежават валидна карта за самоличност или паспорт, а въз основа на член 14, параграф 1 от тази директива това право се запазва, докато гражданинът на Съюза и членовете на неговото семейство не се превърнат в неприемлива тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка. При това положение приемащата държава членка може да се позове на дерогацията по член 24, параграф 2 от Директива 2004/38, за да откаже да отпусне на този гражданин исканата социална помощ. Всъщност от текста на тази разпоредба изрично следва, че приемащата държава членка може да откаже да отпусне на някое от лицата, различни от работници, самостоятелно заети лица или лица, които запазват такъв статус, всякакво право на социално подпомагане през първите три месеца на пребиваване. Тази разпоредба съответства на целта да се запази финансовото равновесие на системата на социална сигурност в държавите членки, която цел Директива 2004/38 си поставя, както следва по-специално от съображение 10 от нея. Тъй като държавите членки не могат да изискват от гражданите на Съюза да притежават достатъчно средства за издръжка и лична медицинска застраховка при пребиваване на съответната им територия за максимален срок от три месеца, законосъобразно е държавите членки да не бъдат задължавани да ги осигуряват на тези граждани през този период.

   Същият извод се налага и при тълкуването на член 4 от Регламент № 883/2004. Всъщност разглежданите в главното производство помощи, които представляват „специални парични обезщетения, независещи от вноски“, по смисъла на член 70, параграф 2 от този регламент, съгласно параграф 4 на този член се предоставят изключително в държавата членка, в която пребивава заинтересованото лице, в съответствие със законодателството на тази държава. Оттук следва, че няма пречка такива обезщетения да бъдат отказани на гражданите на други държави членки, които нямат статуса на работник или самостоятелно заето лице или лица, които запазват този статус през първите три месеца от своето пребиваване в приемащата държава членка.

   (вж. т. 42—45 и 52 и диспозитива)