Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014CJ0241

Решение на Съда (трети състав) от 19 ноември 2015 г.
Roman Bukovansky срещу Finanzamt Lörrach.
Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора — Отношение между това споразумение и двустранните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане — Равно третиране — Дискриминация, основана на гражданство — Гражданин на държава — членка на Европейския съюз — Погранични работници — Данък върху доходите — Разпределение на данъчната компетентност — Данъчна привръзка — Гражданство.
Дело C-241/14.

Court reports – general

Дело C‑241/14

Roman Bukovansky

срещу

Finanzamt Lörrach

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Baden-Württemberg)

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Споразумение между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора — Отношение между това споразумение и двустранните спогодби за избягване на двойното данъчно облагане — Равно третиране — Дискриминация, основана на гражданство — Гражданин на държава — членка на Европейския съюз — Погранични работници — Данък върху доходите — Разпределение на данъчната компетентност — Данъчна привръзка — Гражданство“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 19 ноември 2015 г.

Международни споразумения — Споразумение ЕО—Швейцария относно свободното движение на хора — Равно третиране — Сключена между Швейцария и държава членка двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, съгласно която тази държава членка е компетентна да облага с данък доходите от заплата на данъчнозадължено лице на същата държава членка, което няма швейцарско гражданство, но е преместило местожителството си от въпросната държава членка в Швейцария, като същевременно е запазило мястото си на работа в държавата членка — Спогодба, съгласно която Швейцария е компетентна да облага доходите от заплата на швейцарски гражданин, който се намира в аналогично положение — Допустимост

(член 2 от Споразумението ЕО—Швейцария относно свободното движение на хора и член 9 от приложение I към него)

Принципите на недопускане на дискриминация и на равно третиране, прогласени в член 2 от Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Швейцарската конфедерация, от друга страна, относно свободното движение на хора, и в член 9 от приложение I към това споразумение, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат сключена между Швейцарската конфедерация и държава членка двустранна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, съгласно която компетентна да облага с данък доходите от заплата на данъчнозадължено лице на тази държава членка без швейцарско гражданство е държавата на източника на тези доходи, т.е. посочената държава членка, включително когато това лице е преместило местожителството си от последната държава в Швейцария, като същевременно е запазило работата си като заето лице в съответната държава членка, докато компетентна да облага доходите от заплата на швейцарски гражданин, който се намира в аналогично положение, е новата държава на пребиваване, в настоящия случай — Швейцарската конфедерация.

Действително, съгласно член 21, параграф 1 от Споразумението относно свободното движение на хора разпоредбите на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане не се засягат от разпоредбите на това споразумение, но член 9 от приложение I към въпросното споразумение, озаглавен „Равнопоставеност“, предвижда в параграф 2 особено правило, което цели да предостави на заетото лице и на членовете на неговото семейство същите данъчни отстъпки и социални обезщетения като тези на заетите лица, граждани на страната, и членовете на техните семейства. В този контекст Съдът вече е постановил, че в областта на данъчните отстъпки принципът на равно третиране, предвиден в последната разпоредба, може да бъде изтъкнат и от работник, който е упражнил правото си на свободно движение и е гражданин на едната договаряща се страна, спрямо държавата му на произход.

Разглеждайки, във връзка с отправени преюдициални запитвания, въпроса дали сключените между държавите — членки на Съюза, спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, трябва да бъдат съвместими с принципа на равно третиране и като цяло със свободите на движение, гарантирани от първичното право на Съюза, Съдът е постановил, че държавите членки са свободни в рамките на такива спогодби да определят критериите за привързване с оглед на разпределянето на данъчните правомощия, но при упражняването на така разпределеното правомощие за данъчно облагане са длъжни да зачитат този принцип и тези свободи.

Ето защо, когато в подобна спогодба критерият за гражданството е залегнал в разпоредба, която трябва да разпредели данъчната компетентност, тази диференциация, основана на гражданството, не би могла да се смята за забранена дискриминация.

Тази съдебна практика трябва да се прилага по аналогия към отношението между Споразумението относно свободното движение на хора и спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени между държавите членки и Швейцарската конфедерация.

Видно от преамбюла, от член 1, буква г) и от член 16, параграф 2 от въпросното споразумение, всъщност целта на това споразумение е да направи възможно на практика — в полза на гражданите на Съюза и на тези на Швейцарската конфедерация — свободното движение на лицата на територията на договарящите се по въпросното споразумение страни, основавайки се на действащите в Съюза разпоредби, понятията на които трябва да се тълкуват в съзвучие с практиката на Съда.

Действително, съгласно член 21 от Споразумението относно свободното движение на хора спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане между държавите — членки на Съюза, и Швейцарската конфедерация не се засягат от разпоредбите на това споразумение. Цитираният член обаче не може да има обхват, който противоречи на принципите, залегнали в основата на споразумението, от което той е част. Следователно член 21 не би могъл да се разбира в смисъл, че допуска държавите — членки на Съюза, и Швейцарската конфедерация да попречат на постигането на свободното движение на лицата, като при упражняване на данъчните правомощия, съответно разпределени с двустранните им спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, лишат член 9, параграф 2 от приложение I към посоченото споразумение от полезно действие.

(вж. т. 34, 36—41 и 48 и диспозитива)

Top