This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62014CJ0240
Prüller-Frey
Prüller-Frey
Дело C‑240/14
Eleonore Prüller-Frey
срещу
Norbert Brodnig
и
Axa Versicherung AG
(Преюдициално запитване,
отправено от Landesgericht Korneuburg)
„Преюдициално запитване — Отговорност на въздушните превозвачи при злополука — Иск за обезщетение — Конвенция от Монреал — Регламент (ЕО) № 2027/97 — Полет, извършен безвъзмездно от собственика на недвижим имот с цел представяне на този имот на евентуален купувач — Регламент (ЕО) № 864/2007 — Предвиден в националното право пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност“
Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 9 септември 2015 г.
Транспорт — Въздушен транспорт — Регламент № 2027/97 — Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз — Отговорност на въздушните превозвачи при злополука — Приложно поле — Въздушни превозвачи — Понятие — Физическо лице, което не притежава валиден лиценз за експлоатация — Изключване
(Регламент № 2407/92 на Съвета и член 2, параграф 1, букви а)—в) от Регламент № 2027/97 на Съвета, изменен с Регламент № 889/2002; Решение 2001/539 на Съвета; член 1, параграф 1 и член 17 от Конвенцията от Монреал от 1999 г.)
Съдебно сътрудничество по граждански дела — Приложимо право за извъндоговорните задължения — Регламент № 864/2007 — Пряк иск срещу застрахователя на носещото отговорност лице — Условия за упражняване — Предявяване на пряк иск съгласно приложимото за извъндоговорното задължение право или съгласно приложимото за застрахователния договор право — Проверка от страна на националния съд
(членове 4 и 18 от Регламент № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета)
Член 2, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и на техния багаж, изменен с Регламент № 889/2002, и член 1, параграф 1 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г. и одобрена от името на Европейския съюз с Решение 2001/539, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат да бъде разгледано въз основа на член 17 от посочената конвенция искането за обезщетение, предявено от лице, което е било пътник във въздухоплавателно средство, отлетяло от и кацнало на едно и също място на територията на една държава членка, което е било превозено безвъзмездно от пилота, като целта на полета е била да се извърши въздушен оглед на недвижим имот за целите на планирана с пилота сделка с този имот, и което в резултат на катастрофата с въздухоплавателното средство е претърпяло телесно увреждане.
Всъщност Регламент № 2027/97 се прилага само за въздушните превозвачи и въздушните превозвачи на Общността по смисъла на член 2, параграф 1, букви а) и б) от него, а именно предприятията за въздушен транспорт, притежатели на валиден лиценз за експлоатация, издаден от държава членка съгласно разпоредбите на Регламент № 2407/92 относно лицензирането на въздушни превозвачи.
(вж. т. 29 и 35; т. 1 от диспозитива)
Член 18 от Регламент № 864/2007 относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) трябва да се тълкува в смисъл, че позволява увреденото при катастрофа с въздухоплавателно средство лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, когато това е предвидено от приложимото към извъндоговорното задължение право, независимо от предвиденото в избраното от страните приложимо към застрахователния договор право.
Всъщност посоченият член 18 не съставлява стълкновителна норма с оглед приложимото материално право за определяне на задължението на застрахователя или на застрахованото лице съгласно договор за застраховка. Този член само разрешава предявяването на пряк иск, в случай че едно от посочените в него приложими права предвижда такава възможност. При все това правото на увреденото лице да предявява пряк иск срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси, не поражда последици за договорните задължения на страните по съответния договор за застраховка. Също така изборът на тези страни на приложимото за договора право не оказва въздействие върху правото на увреденото лице да предяви пряк иск съгласно приложимото за извъндоговорното задължение право. Ето защо, за да определи дали увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя, националният съд трябва да провери дали приложимото за извъндоговорното задължение право, определено съгласно член 4 от Регламент № 864/2007, или правото, приложимо за сключения между страните договор за застраховка, позволява предявяването на такъв иск.
(вж. т. 40—43 и 45; т. 2 от диспозитива)