Дело C‑198/14

Valev Visnapuu

срещу

Kihlakunnansyyttäjä

и

Suomen valtio — Tullihallitus

(Преюдициално запитване, отправено от Helsingin hovioikeus)

„Преюдициално запитване — Членове 34 ДФЕС и 110 ДФЕС — Директива 94/62/ЕО — Член 1, параграф 1 и членове 7 и 15 — Продажба от разстояние и транспортиране на алкохолни напитки от друга държава членка — Акциз върху някои опаковки за напитки — Освобождаване от акциза, ако опаковките са включени в система за заплащане на депозит и за обратно приемане — Членове 34 ДФЕС, 36 ДФЕС и 37 ДФЕС — Изискване за разрешение за продажба на дребно на алкохолни напитки — Монопол на продажбата на дребно на алкохолни напитки — Обосноваване — Защита на здравето“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 12 ноември 2015 година

1. Околна среда — Отпадъци — Опаковки и отпадъци от опаковки — Директива 94/62 — Изчерпателно хармонизиране — Липса — Преценка на съвместимостта на национална правна уредба в същата област въз основа не само на мярката за хармонизиране, но и на първичното право

   (член 1, параграфи 1, 7 и 15 от Директива 94/62 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Данъчни разпоредби — Вътрешно данъчно облагане — Понятие — Акциз върху някои опаковки за напитки — Освобождаване от акциза, ако опаковките са включени в система за заплащане на депозит и за обратно приемане — Включване — Условия

   (членове 34 ДФЕС и 110 ДФЕС)

3. Данъчни разпоредби — Вътрешно данъчно облагане — Забрана на дискриминацията между внесени стоки и подобни национални стоки — Акциз върху някои опаковки за напитки — Освобождаване от акциза, ако опаковките са включени в система за заплащане на депозит и за обратно приемане — Допустимост — Нарушение на Директива 94/62 относно опаковките и отпадъците от опаковки — Липса

   (член 110 ДФЕС, член 1, параграфи 1, 7 и 15 от Директива 94/62 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Държавни монополи с търговски характер — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Норми, свързани със съществуването и функционирането на монопол — Национален монопол за продажба на дребно на алкохолни напитки — Правна уредба, предвиждаща изключения от монопола за лица, които имат разрешение за продажба на дребно на алкохолни напитки — Разрешителни режими, които могат да се разглеждат отделно от функционирането на монопола — Неприложимост на член 37 ДФЕС — Преценка с оглед на член 34 ДФЕС

   (членове 34 ДФЕС и 37 ДФЕС)

5. Държавни монополи с търговски характер — Член 37 ДФЕС — Предмет — Задължение за привеждане в съответствие на монополите, така че да се гарантира, че няма да съществува дискриминация в търговията със стоки с произход от други държави членки

   (член 37 ДФЕС)

6. Свободно движение на стоки — Количествени ограничения — Мерки с равностоен ефект — Правна уредба на държава членка, предвиждаща, че продавач, който е установен в друга държава членка, трябва да има разрешение за продажба на дребно, за да извършва внос на алкохолни напитки с цел продажба на дребно на потребители, пребиваващи в първата държава членка — Допустимост — Условие — Защита на общественото здраве и обществения ред — Проверка от страна на националния съд

   (членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС)

1.  Всяка национална мярка в област, която е предмет на изчерпателно хармонизиране на равнището на Съюза, трябва да се оценява с оглед на нейните разпоредби, а не с оглед на разпоредбите от първичното право. В това отношение, за да установи дали извършено с определена директива хармонизиране е изчерпателно, Съдът следва да тълкува разглежданите разпоредби, като вземе предвид не само техния текст, но и контекста им и целите на правната уредба, от която те са част.

   Що се отнася до Директива 94/62 относно опаковките и отпадъците от опаковки, извършеното с член 1, параграф 1 и членове 7 и 15 от същата хармонизиране не е изчерпателно. Поради това националните мерки за прилагане на посочените членове трябва да се преценяват с оглед не само на разпоредбите от тази директива, но и на релевантните разпоредби от първичното право.

   Всъщност съгласно член 1, параграф 1 от Директива 94/62 същата има за цел да хармонизира националните мерки относно управлението на дейността, свързана с опаковките и отпадъците от опаковки, от една страна, за да предотврати въздействието им върху околната среда на държавите членки, както и на трети страни, или да намали такова въздействие, като осигури високо ниво на опазване на околната среда, и от друга страна, да гарантира функционирането на вътрешния пазар и да избегне пречките за търговията и нарушаването и ограничаването на конкуренцията в рамките на Съюза.

   Член 7, параграф 1, втора алинея от Директива 94/62 предвижда, че системите за обратно приемане и/или събиране, както и системите за повторно използване или възстановяване се прилагат също и за внесени продукти съгласно недискриминиращи условия, включително и подробни мерки и митнически тарифи, наложени за достъп до системите, и са създадени така, че да не поставят бариери пред търговията или да нарушават конкуренцията „в съответствие с Договора“. Следователно с посочения член не се извършва изчерпателно хармонизиране, а напротив — препраща се към релевантните разпоредби от Договора.

   Що се отнася до член 15 от Директива 94/62, с него не се извършва хармонизиране, а се предвижда възможност Съветът да приема икономически инструменти за поощряване осъществяването на определените в същата директива цели, като при липсата на такива приети от Съвета инструменти държавите членки могат да приемат мерки за постигането на посочените цели „в съответствие с […] задълженията, породени от Договора“. В този смисъл споменатата разпоредба също изисква прилагането на релевантните разпоредби от Договора.

   (вж. т. 40—43 и 45—48)

2.  Паричен налог представлява вътрешен данък по смисъла на член 110 ДФЕС, ако произтича от общ режим на вътрешно облагане и се налага систематично според едни и същи обективни критерии спрямо категории стоки независимо от техния произход или местоназначение.

   При правна уредба, която установява задължение за заплащане на акциз върху някои опаковки за напитки в размер на 51 цента на литър опакована стока, но предвижда освобождаване от облагане с този акциз, ако опаковките за напитки са включени в ефективна система за обратно приемане, акцизът, от една страна, е паричен налог, който произтича от общ режим на вътрешно облагане и се налага систематично според едни и същи обективни критерии към една определена категория стоки, а именно към опаковките за напитки. В това отношение Съдът вече е приел, че подлежащите на обезвреждане отпадъци трябва да се считат за стоки по смисъла на член 110 ДФЕС. Следователно за акциза върху някои опаковки за напитки трябва да се приеме, че се налага върху стоки по смисъла на посочената разпоредба.

   От друга страна, акцизът се налага върху опаковки за напитки съгласно независещи от произхода или местоназначението на тези опаковки обективни критерии. Всъщност акцизът се налага както върху местните, така и върху вносните опаковки за напитки, ако те не са включени в ефективна система за обратно приемане.

   Следователно такъв акциз върху някои опаковки за напитки представлява вътрешен данък по смисъла на член 110 ДФЕС и трябва да се преценява с оглед на член 110 ДФЕС, като се изключи приложимостта на член 34 ДФЕС.

   (вж. т. 51—55)

3.  Член 110 ДФЕС, както и член 1, параграф 1 и членове 7 и 15 от Директива 94/62 относно опаковките и отпадъците от опаковки трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която въвежда акциз върху някои опаковки за напитки, но предвижда освобождаване от него, ако опаковките са включени в ефективна система за обратно приемане.

   Евентуалните трудности, които малките оператори, извършващи продажби от разстояние, могат да срещнат при присъединяване към ефективна система за обратно приемане или при създаване на такава система, не биха могли да разкрият наличието на разлика в третирането на опаковките за напитки от други държави членки и подобните на тях местни стоки по смисъла на член 110, първа алинея ДФЕС. Всъщност от наличието на такива трудности може само да се заключи, че опаковките за напитки от други държави членки в по-малка степен могат да се ползват от освобождаването, предвидено в случай на включване към такава система, и следователно подлежат на по-високо данъчно облагане, отколкото подобните на тях местни стоки.

   Освен това член 7, параграф 1, втора алинея от Директива 94/62 — който изисква системите за обратно приемане, събиране, повторното използване или възстановяване на използвани опаковки и/или отпадъци от опаковки да се отнасят също и за внесени продукти съгласно недискриминиращи условия и да са създадени така, че да не поставят бариери пред търговията или да нарушават конкуренцията в съответствие с Договора — се отнася до функционирането на посочените системи, а не до това на режим на акциз върху някои опаковки за напитки.

   Накрая, правна уредба за въвеждане на акциз върху някои опаковки за напитки като разглежданата в главното производство може да се квалифицира като мярка, която държава членка е приела за постигане на определените от Директива 94/62 цели, по смисъла на член 15 от същата. Всъщност такава правна уредба — прилагаща принципа „замърсителят плаща“, след като акцизът се заплаща от операторите, които не са се присъединили към система за обратно приемане на опаковки за напитки — подтиква операторите да се присъединят към система за обратно приемане на опаковки за напитки или да си създадат такава собствена система, за да избегнат заплащането на акциза.

   (вж. т. 63, 69, 70, 73, 74 и 76; т. 1 от диспозитива)

4.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 86—92)

5.  Без да налага пълно премахване на държавните монополи с търговски характер, член 37 ДФЕС изисква те да бъдат приведени в съответствие, така че да се гарантира, че няма да съществува дискриминация между гражданите на държавите членки по отношение на условията, при които стоките се доставят и търгуват.

   В този смисъл член 37 ДФЕС изисква организацията и функционирането на монопола да са установени по такъв начин, че да се изключва всяка дискриминация между гражданите на държавите членки по отношение на условията, при които стоките се доставят и търгуват, така че търговията със стоки с произход от други държави членки да не бъде поставена в по-неблагоприятно положение, нито правно, нито фактически, от това на търговията с национални стоки, а конкуренцията между икономиките на държавите членки да не бъде нарушена.

   (вж. т. 94 и 95)

6.  Членове 34 ДФЕС и 36 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която продавач, установен в друга държава членка, трябва да има разрешение за продажба на дребно при внос на алкохолни напитки с цел продажба на дребно на потребители, пребиваващи в първата държава членка, когато осигурява транспорта на тези напитки или го възлага на трето лице, ако тази правна уредба е в състояние да гарантира осъществяването на преследваната цел, която в случая е защита на здравето и на обществения ред, ако посочената цел не може успешно да се осъществи поне в същата степен с по-малко ограничителни мерки и ако тази правна уредба не представлява средство за произволна дискриминация или прикрито ограничение на търговията между държавите членки, като запитващата юрисдикция следва да провери дали това е така.

   (вж. т. 129; т. 2 от диспозитива)