Дело C‑185/14

„ИЗИПЕЙ“ АД

и

„ФИНАНС ИНЖЕНЕРИНГ“ АД

срещу

Министерски съвет на Република България

и

Национален осигурителен институт

(Преюдициално запитване,

отправено от Върховен административен съд)

„Преюдициално запитване — Услуга по извършване на пощенски паричен превод — Директива 97/67/ЕО — Приложно поле — Национално законодателство, което предоставя изключително право на извършване на услугата „пощенски паричен превод“ — Държавна помощ — Икономическа дейност — Услуги от общ икономически интерес“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 22 октомври 2015 г.

1. Свободно предоставяне на услуги — Пощенски услуги — Директива 97/67 — Приложно поле — Услуги по извършване на пощенски парични преводи — Изключване

   (Директива 97/67 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Конкуренция — Правила на Съюза — Предприятие — Понятие — Пощенска организация, на която е възложено изплащането на пенсии — Изключване — Условие — Дейност, неразделно свързана с функционирането на пенсионната система — Преценка от националния съд

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

3. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Мерки за компенсиране на разхода, свързан с поети от предприятие задачи за обществена услуга — Изключване — Условия, посочени в решение Altmark — Преценка от националния съд

   (член 107, параграф 1 ДФЕС)

4. Помощи, предоставяни от държавите — Забрана — Дерогации — Компенсация на разходите, породени от задачата за обществена услуга — Прилагане на Решение 2012/21 спрямо схеми за помощ, въведени преди влизането в сила на това решение — Обхват

   (член 106, параграф 2 ДФЕС; Решение 2005/842 на Комисията и член 2, параграф 2 и членове 10, 11 и 12 от Решение 2012/21 на Комисията)

1.  Директива 97/67 относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, изменена с Директива 2008/6, трябва да се тълкува в смисъл, че услугата по извършване на пощенски паричен превод на суми от подателя до получател — чрез оператора, на когото е възложено да извършва универсалната пощенска услуга — не попада в приложното поле на тази директива.

   Всъщност член 2, точка 1 от Директива 97/67 изброява изчерпателно услугите, обхванати от понятието „пощенска услуга“ по смисъла на тази директива, а в точка 6 от същия член подробно се описва какво следва да се разбира под „пощенска пратка“ по смисъла на посочената директива. Нито член 2, нито която и да е друга разпоредба на Директива 97/67 обаче споменава финансовите услуги, включително тези, които се извършват допълнително от доставчиците на пощенски услуги.

   (вж. т. 29, 30 и 33; т. 1 от диспозитива)

2.  С оглед на прилагането на разпоредбите на правото на Съюза в областта на конкуренцията, от една страна, предприятие е всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. От друга страна, всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар, представлява икономическа дейност.

   За сметка на това дейността на организациите, които спомагат за управлението на обществената услуга за социално осигуряване и изпълняват функция с чисто социален характер, не представлява икономическа дейност. Всъщност тази дейност се основава на принципа на солидарност и няма стопанска цел. Изплатените обезщетения са нормативно уредени и не зависят от размера на вноските.

   За да определи дали дейността на пощенска организация, състояща се в осигуряването на изплащането на пенсии, представлява икономическа дейност, която попада в обхвата на член 107, параграф 1 ДФЕС, националната юрисдикция трябва да провери дали посочената дейност спомага за функционирането на обществената услуга за социално осигуряване. Във връзка с това, за да не бъде тази дейност квалифицирана като икономическа, е необходимо по своето естество, своя предмет и съгласно правилата, на които се подчинява, тя да е неразделно свързана с националната пенсионна система. В това отношение обстоятелството, че участието на дадена пощенска организация е само за да осигури изплащането на пенсиите и че тези пенсии могат да бъдат изплащани и чрез банкови институции, поради което пощенските парични преводи не са единственото средство за изплащане на пенсиите, би могло да даде основание да се приеме, че е възможно пощенските парични преводи, чрез които се изплащат пенсиите, да са отделими от националната пенсионна система.

   (вж. т. 37—43)

3.  Член 107, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако извършването на пощенски парични преводи, чрез които се изплащат пенсии, представлява икономическа дейност, тази разпоредба все пак не се прилага при предоставено от държава членка на национален пощенски оператор изключително право да изплаща пенсии чрез пощенски парични преводи, стига тази услуга да е услуга от общ икономически интерес, компенсацията за която представлява насрещната престация за услугите, осъществени от това предприятие за изпълнение на задължението му за обществена услуга.

   (вж. т. 56; т. 2 от диспозитива)

4.  В областта на държавните помощи, от членове 11 и 12 от Решение 2012/21 относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес, следва, че това решение отменя Решение 2005/842 и влиза в сила на 31 януари 2012 г. Съгласно член 10 от Решение 2012/21 схемите за помощ, въведени преди влизането в сила на това решение, които са били съвместими с вътрешния пазар и за които съгласно Решение 2005/842 не е важало изискването за уведомяване, продължават да бъдат съвместими с вътрешния пазар и за тях да не се изисква предварително уведомяване за допълнителен срок от две години, т.е. до 31 януари 2014 г. Считано от тази дата, схемите за държавна помощ трябва да са съобразени с условията на Решение 2012/21, за да не се изисква уведомяване.

   В допълнение, съгласно член 2, параграф 2 от Решение 2012/21, ако даден доставчик на услуги извършва услуга от общ икономически интерес от повече от десет години, това решение се прилага само при положение че този доставчик е трябвало да направи значителни инвестиции, за да може да изпълнява задължението си за предоставяне на услуга от общ икономически интерес — преценка, която трябва да бъде направена от националната юрисдикция.

   (вж. т. 53—55)