EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62014CJ0184

A

Court reports – general

Дело C‑184/14

A

срещу

B

(Преюдициално запитване, отправено от Corte suprema di cassazione)

„Преюдициално запитване — Сътрудничество по граждански и търговски дела — Компетентност по въпроси, свързани със задължения за издръжка — Регламент (ЕО) № 4/2009 — Член 3, букви в) и г) — Искане за издръжка на ненавършили пълнолетие деца, предявено в хода на производство за съдебна раздяла в държава членка, различна от държавата, в която децата имат обичайно местопребиваване“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 16 юли 2015 г.

Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност, приложимо право, признаване и изпълнение на решения по въпроси, свързани със задължения за издръжка — Регламент № 4/2009 — Компетентност по въпроси, свързани със задължения за издръжка — Съд по мястото на обичайно пребиваване на взискателя — Задължение за издръжка на ненавършили пълнолетие деца — Акцесорност единствено спрямо иск за родителска отговорност, като се изключи иск за гражданското състояние на лицата — Изключителна компетентност на съда, който разглежда иска за родителска отговорност

(член 3, букви в) и г) от Регламент № 4/2009 на Съвета)

Член 3, букви в) и г) от Регламент № 4/2009 относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, трябва да се тълкува в смисъл, че когато съд в една държава членка е сезиран с иск за съдебна раздяла или за прекратяване на брака на родители на ненавършило пълнолетие дете, а съд в друга държава членка е сезиран с иск за родителската отговорност за това дете, искането за издръжката на същото дете е акцесорно единствено спрямо иска за родителска отговорност по смисъла на член 3, буква г) от споменатия регламент.

Всъщност по самото си естество искането за издръжка на ненавършили пълнолетие деца е неразривно свързано с иска за родителска отговорност. Ето защо съдът, който е компетентен да разгледа иска за родителска отговорност съгласно дефиницията в член 2, точка 7 от Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент № 1347/2000, би могъл най-добре да прецени in concreto съображенията, свързани с искането за издръжка на детето, да определи размера ѝ с оглед поемане на част от разходите за отглеждането и обучението му, като го съобрази с предоставеното на двамата родители или на само един от тях право на упражняване на родителските права, с правото на лични отношения с детето и продължителността му, както и с други фактически по естеството си обстоятелства, свързани с отнесения пред него въпрос за упражняване на родителската отговорност.

(вж. т. 40, 43 и 48 и диспозитива)

Top