Дело C‑146/14 PPU

Башир Мохамед Али Махди

(Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град)

„Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора — Директива 2008/115/ЕО — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Член 15 — Задържане — Продължаване на задържането — Задължения на административния или съдебния орган — Съдебен контрол — Липса на документи за самоличност на гражданин на трета страна — Пречки за изпълнение на решението за извеждане — Отказ на посолството на съответната трета страна да издаде документ за самоличност, необходим за връщането на гражданина на тази страна — Опасност от укриване — Разумна възможност за извеждане — Липса на съдействие — Евентуално задължение на съответната държава членка да издаде временен документ за статута на лицето“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 5 юни 2014 г.

1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Евентуално продължаване на задържането — Решение, вземано към момента на изтичане на максималния срок на първоначално задържане — Решение, което трябва да се издава във формата на писмен акт, съдържащ фактическите и правните основания

   (членове 6 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 15, параграфи 2, 3, 5 и 6 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Преразглеждане през разумни интервали на условията на задържането — Процесуални правила, които не са предвидени в правото на Съюза — Компетентност на държавите членки

   (член 15, параграф 3 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Евентуално продължаване на задържането — Обхват на съдебния контрол, упражняван от съдебния орган, сезиран с искане за продължаване на задържането

   (член 15, параграфи 3 и 6 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Национална правна уредба, която предвижда продължаване на задържането с единственото съображение, че лицето няма документи за самоличност — Недопустимост

   (член 15, параграфи 1 и 6 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

5. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Евентуално продължаване на задържането — Липса на съдействие — Понятие

   (член 15, параграф 6, буква а) от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

6. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Гражданин на трета страна без документи за самоличност, освободен от националния съд по съображението, че няма разумна възможност за извеждане — Задължение да му се издаде разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой — Липса — Задължение да се издаде писмено потвърждение за положението на този гражданин

   (член 15, параграф 4 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Член 15, параграфи 3 и 6 от Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка с членове 6 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че всяко решение на компетентния орган, с което към момента на изтичане на максималния срок на първоначално задържане на гражданин на трета страна се определят по-нататъшните действия във връзка с това задържане, трябва да се издава във формата на писмен акт, съдържащ фактическите и правните основания за това решение.

   Всъщност единственото изискване, изрично предвидено в член 15 от Директива 2008/115, що се отнася до издаването на писмен акт, е изискването по параграф 2 от този член, а именно задържането да се постановява в писмен вид с посочване на фактическите и правните основания. Това изискване за издаване на писмено решение трябва да се разбира като отнасящо се по дефиниция до всяко решение за продължаване на задържането. Разпоредбите на член 15 от тази директива обаче не изискват издаването на писмен акт при всяко периодично преразглеждане. Следователно органите, които преразглеждат задържането на гражданина на трета страна през разумни интервали съгласно член 15, параграф 3, първо изречение от посочената директива, не са длъжни при всяко преразглеждане да издават изричен акт в писмена форма, съдържащ изложение на съображенията от фактическа и правна страна, на които се основава този акт.

   Въпреки това, ако органът, пред който се води процедура по преразглеждане в края на разрешения с член 15, параграф 5 от същата директива максимален срок за първоначално задържане, се произнася по въпроса какви да са по-нататъшните действия във връзка с това задържане, той е длъжен да се произнесе с писмен мотивиран акт. Всъщност в тази хипотеза преразглеждането на задържането и приемането на решението за по-нататъшните действия във връзка със задържането се извършват на един и същ процесуален етап. Следователно това решение трябва да отговаря на изискванията, произтичащи от член 15, параграф 2 от Директива 2008/115. Освен това при всички случаи подобно решение трябва да подлежи на съдебен контрол съгласно член 15, параграф 3 от Директивата.

   (вж. точки 44, 47—49 и 52; точка 1 от диспозитива)

2.  Правото на Съюза допуска с националната правна уредба, при спазване на основните права и пълното действие на разпоредбите на правото на Съюза, да се предвиди задължение за органа, който преразглежда през разумни интервали задържането на гражданина на трета страна съгласно член 15, параграф 3, първо изречение от Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, да издава при всяко преразглеждане изричен акт с посочване на фактическите и правните му основания. Подобно задължение би произтичало единствено от националното право.

   (вж. точки 50 и 51)

3.  Член 15, параграфи 3 и 6 от Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че контролът, който трябва да упражни съдебният орган, сезиран с искане за продължаване на задържането на гражданин на трета страна, трябва да позволява на този орган да се произнася по същество във всеки индивидуален случай за продължаване на задържането, за замяната му с по-лека принудителна мярка или за освобождаването на този гражданин, като въпросният орган съответно е компетентен да вземе решението си въз основа на фактите и доказателствата, посочени от сезиралия го административен орган, както и въз основа на фактите, доказателствата и съображенията, евентуално представени пред него в тази процедура.

   Всъщност съдебният орган, който се произнася по искане за продължаване на задържането, трябва да разполага с възможност да се произнася по всички данни от фактическа и правна страна, релевантни, за да се определи дали е оправдано продължаване на задържането предвид изискванията, произтичащи от член 15 от Директива 2008/115, което предполага задълбочена проверка на конкретните факти във всеки отделен случай. Когато първоначално постановеното задържане вече не е оправдано предвид тези изисквания, компетентният съдебен орган трябва да разполага с възможност да замести със свое решението на административния или евентуално на съдебния орган, който е постановил първоначалното задържане, и да се произнесе по възможността за замяна на мярката или за освобождаване на съответния гражданин на трета страна. За тази цел съдебният орган, който се произнася по искане за продължаване на задържането, трябва да разполага с възможност да вземе предвид както фактите и доказателствата, посочени от постановилия първоначалното задържане административен орган, така и всички евентуални съображения на съответния гражданин на трета страна. Освен това посоченият съдебен орган трябва да разполага с възможност да издири всички други релевантни за решението му факти и доказателства, ако прецени това за необходимо. Оттук следва, че правомощията на съдебния орган при упражняването на контрол в никакъв случай не могат да бъдат ограничавани до преценка само на фактите и доказателствата, представени от съответния административен орган.

   (вж. точки 62 и 64; точка 2 от диспозитива)

4.  Член 15, параграфи 1 и 6 от Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която първоначалният шестмесечен срок на задържане може да бъде продължаван с единственото съображение, че съответният гражданин на трета страна е без документи за самоличност. Единствено запитващата юрисдикция е компетентна да извърши индивидуална преценка на фактическите обстоятелства по делото, за да определи дали спрямо този гражданин може ефективно да се приложи по-лека принудителна мярка, или съществува опасност той да се укрие.

   (вж. точка 74; точка 3 от диспозитива)

5.  Член 15, параграф 6, буква а) от Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че когато гражданин на трета страна при обстоятелства като разглежданите в главното производство не е получил документ за самоличност, който би дал възможност за извеждането му от съответната държава членка, извод за „липса на съдействие“ от негова страна по смисъла на тази разпоредба може да се направи единствено ако преценката на поведението на този гражданин през срока на задържането му покаже, че той не е съдействал за осъществяването на операцията по извеждане и че в резултат от това поведение е вероятно операцията да продължи по-дълго от предвиденото.

   Освен това член 15, параграф 6 от Директива 2008/115 изисква съответният орган, преди да провери дали е налице липса на съдействие от гражданина на трета страна, да е в състояние да докаже, че операцията по извеждане продължава по-дълго от предвиденото независимо от положените разумни усилия, което изисква въпросната държава членка активно да полага усилия, за да осигури издаването на документи за самоличност на този гражданин.

   Така, за да се констатира, че съответната държава членка е положила всички разумни усилия, за да осъществи операцията по извеждане, и че е налице липса на съдействие от страна на съответния гражданин на трета страна, е необходима подробна проверка на фактическите обстоятелства, отнасящи се към целия срок на първоначалното задържане. Тази проверка се отнася до фактически въпрос, чието решаване не е от компетентността на Съда в производството по член 267 ДФЕС, а е задача на националния съд.

   (вж. точки 83—85; точка 4 от диспозитива)

6.  Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да бъде задължена да издаде самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, на гражданин на трета страна, който няма документи за самоличност и не е получил такива от своята страна по произход, след като националният съд го освободи по съображението, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по смисъла на член 15, параграф 4 от Директивата. Все пак в подобни случаи тази държава членка трябва да издаде на въпросния гражданин писмено потвърждение за положението му.

   (вж. точка 89; точка 5 от диспозитива)

Дело C‑146/14 PPU

Башир Мохамед Али Махди

(Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град)

„Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора — Директива 2008/115/ЕО — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Член 15 — Задържане — Продължаване на задържането — Задължения на административния или съдебния орган — Съдебен контрол — Липса на документи за самоличност на гражданин на трета страна — Пречки за изпълнение на решението за извеждане — Отказ на посолството на съответната трета страна да издаде документ за самоличност, необходим за връщането на гражданина на тази страна — Опасност от укриване — Разумна възможност за извеждане — Липса на съдействие — Евентуално задължение на съответната държава членка да издаде временен документ за статута на лицето“

Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 5 юни 2014 г.

1. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Евентуално продължаване на задържането — Решение, вземано към момента на изтичане на максималния срок на първоначално задържане — Решение, което трябва да се издава във формата на писмен акт, съдържащ фактическите и правните основания

   (членове 6 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 15, параграфи 2, 3, 5 и 6 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

2. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Преразглеждане през разумни интервали на условията на задържането — Процесуални правила, които не са предвидени в правото на Съюза — Компетентност на държавите членки

   (член 15, параграф 3 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

3. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Евентуално продължаване на задържането — Обхват на съдебния контрол, упражняван от съдебния орган, сезиран с искане за продължаване на задържането

   (член 15, параграфи 3 и 6 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Национална правна уредба, която предвижда продължаване на задържането с единственото съображение, че лицето няма документи за самоличност — Недопустимост

   (член 15, параграфи 1 и 6 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

5. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Евентуално продължаване на задържането — Липса на съдействие — Понятие

   (член 15, параграф 6, буква а) от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

6. Контрол по границите, убежище и имиграция — Имиграционна политика — Връщане на гражданите на трети страни, които са в незаконен престой — Директива 2008/115 — Задържане с цел извеждане — Гражданин на трета страна без документи за самоличност, освободен от националния съд по съображението, че няма разумна възможност за извеждане — Задължение да му се издаде разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой — Липса — Задължение да се издаде писмено потвърждение за положението на този гражданин

   (член 15, параграф 4 от Директива 2008/115 на Европейския парламент и на Съвета)

1.  Член 15, параграфи 3 и 6 от Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, във връзка с членове 6 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че всяко решение на компетентния орган, с което към момента на изтичане на максималния срок на първоначално задържане на гражданин на трета страна се определят по-нататъшните действия във връзка с това задържане, трябва да се издава във формата на писмен акт, съдържащ фактическите и правните основания за това решение.

   Всъщност единственото изискване, изрично предвидено в член 15 от Директива 2008/115, що се отнася до издаването на писмен акт, е изискването по параграф 2 от този член, а именно задържането да се постановява в писмен вид с посочване на фактическите и правните основания. Това изискване за издаване на писмено решение трябва да се разбира като отнасящо се по дефиниция до всяко решение за продължаване на задържането. Разпоредбите на член 15 от тази директива обаче не изискват издаването на писмен акт при всяко периодично преразглеждане. Следователно органите, които преразглеждат задържането на гражданина на трета страна през разумни интервали съгласно член 15, параграф 3, първо изречение от посочената директива, не са длъжни при всяко преразглеждане да издават изричен акт в писмена форма, съдържащ изложение на съображенията от фактическа и правна страна, на които се основава този акт.

   Въпреки това, ако органът, пред който се води процедура по преразглеждане в края на разрешения с член 15, параграф 5 от същата директива максимален срок за първоначално задържане, се произнася по въпроса какви да са по-нататъшните действия във връзка с това задържане, той е длъжен да се произнесе с писмен мотивиран акт. Всъщност в тази хипотеза преразглеждането на задържането и приемането на решението за по-нататъшните действия във връзка със задържането се извършват на един и същ процесуален етап. Следователно това решение трябва да отговаря на изискванията, произтичащи от член 15, параграф 2 от Директива 2008/115. Освен това при всички случаи подобно решение трябва да подлежи на съдебен контрол съгласно член 15, параграф 3 от Директивата.

   (вж. точки 44, 47—49 и 52; точка 1 от диспозитива)

2.  Правото на Съюза допуска с националната правна уредба, при спазване на основните права и пълното действие на разпоредбите на правото на Съюза, да се предвиди задължение за органа, който преразглежда през разумни интервали задържането на гражданина на трета страна съгласно член 15, параграф 3, първо изречение от Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, да издава при всяко преразглеждане изричен акт с посочване на фактическите и правните му основания. Подобно задължение би произтичало единствено от националното право.

   (вж. точки 50 и 51)

3.  Член 15, параграфи 3 и 6 от Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че контролът, който трябва да упражни съдебният орган, сезиран с искане за продължаване на задържането на гражданин на трета страна, трябва да позволява на този орган да се произнася по същество във всеки индивидуален случай за продължаване на задържането, за замяната му с по-лека принудителна мярка или за освобождаването на този гражданин, като въпросният орган съответно е компетентен да вземе решението си въз основа на фактите и доказателствата, посочени от сезиралия го административен орган, както и въз основа на фактите, доказателствата и съображенията, евентуално представени пред него в тази процедура.

   Всъщност съдебният орган, който се произнася по искане за продължаване на задържането, трябва да разполага с възможност да се произнася по всички данни от фактическа и правна страна, релевантни, за да се определи дали е оправдано продължаване на задържането предвид изискванията, произтичащи от член 15 от Директива 2008/115, което предполага задълбочена проверка на конкретните факти във всеки отделен случай. Когато първоначално постановеното задържане вече не е оправдано предвид тези изисквания, компетентният съдебен орган трябва да разполага с възможност да замести със свое решението на административния или евентуално на съдебния орган, който е постановил първоначалното задържане, и да се произнесе по възможността за замяна на мярката или за освобождаване на съответния гражданин на трета страна. За тази цел съдебният орган, който се произнася по искане за продължаване на задържането, трябва да разполага с възможност да вземе предвид както фактите и доказателствата, посочени от постановилия първоначалното задържане административен орган, така и всички евентуални съображения на съответния гражданин на трета страна. Освен това посоченият съдебен орган трябва да разполага с възможност да издири всички други релевантни за решението му факти и доказателства, ако прецени това за необходимо. Оттук следва, че правомощията на съдебния орган при упражняването на контрол в никакъв случай не могат да бъдат ограничавани до преценка само на фактите и доказателствата, представени от съответния административен орган.

   (вж. точки 62 и 64; точка 2 от диспозитива)

4.  Член 15, параграфи 1 и 6 от Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която първоначалният шестмесечен срок на задържане може да бъде продължаван с единственото съображение, че съответният гражданин на трета страна е без документи за самоличност. Единствено запитващата юрисдикция е компетентна да извърши индивидуална преценка на фактическите обстоятелства по делото, за да определи дали спрямо този гражданин може ефективно да се приложи по-лека принудителна мярка, или съществува опасност той да се укрие.

   (вж. точка 74; точка 3 от диспозитива)

5.  Член 15, параграф 6, буква а) от Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че когато гражданин на трета страна при обстоятелства като разглежданите в главното производство не е получил документ за самоличност, който би дал възможност за извеждането му от съответната държава членка, извод за „липса на съдействие“ от негова страна по смисъла на тази разпоредба може да се направи единствено ако преценката на поведението на този гражданин през срока на задържането му покаже, че той не е съдействал за осъществяването на операцията по извеждане и че в резултат от това поведение е вероятно операцията да продължи по-дълго от предвиденото.

   Освен това член 15, параграф 6 от Директива 2008/115 изисква съответният орган, преди да провери дали е налице липса на съдействие от гражданина на трета страна, да е в състояние да докаже, че операцията по извеждане продължава по-дълго от предвиденото независимо от положените разумни усилия, което изисква въпросната държава членка активно да полага усилия, за да осигури издаването на документи за самоличност на този гражданин.

   Така, за да се констатира, че съответната държава членка е положила всички разумни усилия, за да осъществи операцията по извеждане, и че е налице липса на съдействие от страна на съответния гражданин на трета страна, е необходима подробна проверка на фактическите обстоятелства, отнасящи се към целия срок на първоначалното задържане. Тази проверка се отнася до фактически въпрос, чието решаване не е от компетентността на Съда в производството по член 267 ДФЕС, а е задача на националния съд.

   (вж. точки 83—85; точка 4 от диспозитива)

6.  Директива 2008/115 относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че държавата членка не може да бъде задължена да издаде самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, на гражданин на трета страна, който няма документи за самоличност и не е получил такива от своята страна по произход, след като националният съд го освободи по съображението, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по смисъла на член 15, параграф 4 от Директивата. Все пак в подобни случаи тази държава членка трябва да издаде на въпросния гражданин писмено потвърждение за положението му.

   (вж. точка 89; точка 5 от диспозитива)