Дело C‑117/14

Grima Janet Nisttahuz Poclava

срещу

Jose María Ariza Toledano

(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Social no 23 de Madrid)

„Преюдициално запитване — Харта на основните права на Европейския съюз — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Национална правна уредба, предвиждаща безсрочен трудов договор със срок за изпитване от една година — Прилагане на правото на Съюза — Липса — Липса на компетентност на Съда“

Резюме — Решение на Съда (десети състав) от 5 февруари 2015 г.

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Искане за тълкуване на Хартата на основните права на Европейския съюз — Национална правна уредба, която представлява мярка за прилагане на правото на Съюза — Липса на компетентност на Съда

   (член 267 ДФЕС; член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

2. Социална политика — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Директива 1999/70 — Приложно поле — Безсрочен трудов договор за насърчаване на предприемачеството, предвиждащ едногодишен срок за изпитване — Изключване

   (клаузи 2 и 3 от приложението към Директива 1999/70 на Съвета)

3. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Тълкуване на разпоредби на международното право, обвързващи държавите членки извън пределите на действие на правото на Съюза — Изключване

   (член 267 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. точки 28, 29, 38, 40, 41 и 44)

2.  Директива 1999/70 относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Рамковото споразумение се прилагат за всички работници, полагащи труд срещу възнаграждение в рамките на възникнало с работодателя им срочно трудово правоотношение. По силата на клауза 2, параграф 1 рамковото споразумение се прилага за работници на срочни трудови договори, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определени от действащ закон, колективен трудов договор или практика във всяка държава членка.

   Съгласно определенията, съдържащи се в клауза 3 от рамковото споразумение, под понятието „работник на срочен трудов договор“ се разбира „лице, което има трудов договор или правоотношение, сключени директно между работодателя и работника, където изтичането на срока на трудовия договор или правоотношение е обусловено от обективни условия, такива като достигане на определена дата, завършване на специфична задача или настъпване на определен случай“.

   Договор като „безсрочния трудов договор за насърчаване на предприемачеството“, предвиден в националното право, който се характеризира с това, че се сключва за неопределен срок и се урежда от разпоредбите на Статута на работниците и служителите и от КТД, приложими към безсрочните договори, с изключение единствено на продължителността на срока за изпитване, не е срочен договор, попадащ в приложното поле на Директива 1999/70. Действително срокът за изпитване цели главно да провери годността и качествата на работника, докато срочният трудов договор се използва, когато изтичането на срока на трудовия договор или на трудовото правоотношение е обусловено от обективни условия.

   (вж. точки 31—34, 36 и 38)

3.  Вж. текста на решението.

   (вж. точка 43)