Дело C‑113/14

Федерална република Германия

срещу

Европейски парламент и

Съвет на Европейския съюз

„Жалба за отмяна — Избор на правното основание — Член 43, параграф 2 ДФЕС или член 43, параграф 3 ДФЕС — Обща организация на пазарите на селскостопански продукти — Регламент (ЕС) № 1308/2013 — Член 7 — Регламент (ЕС) № 1370/2013 — – Член 2 — Мерки за определяне на цените — Референтни прагове — Интервенционни цени“

Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 7 септември 2016 г.

1. Жалба за отмяна — Предмет — Частична отмяна — Условие — Възможност за отделяне на оспорваните разпоредби

   (член 263 ДФЕС)

2. Селско стопанство — Обща организация на пазарите — Мерки за прилагане — Определяне на цените — Правомощия на Съвета — Член 43, параграфи 2 и 3 ДФЕС — Съответно приложно поле

   (член 43, параграфи 2 и 3 ДФЕС)

3. Актове на институциите — Избор на правното основание — Критерии — Член 7 от Регламент № 1308/2013, определящ референтните прагове, които служат за основание за определяне на интервенционните цени в областта на общата организация на селскостопанските пазари — Приемане на основание член 43, параграф 2 ДФЕС — Недопустимост — Задължение за приемане на такова решение на основание член 43, параграф 3 ДФЕС

   (член 43, параграфи 2 и 3 ДФЕС; член 7 от Регламент № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета)

4. Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Ограничаване от Съда — Запазване на правните последици на обжалвания акт до замяната му в разумен срок — Обосновка, изведена от съображения за правна сигурност

   (член 264, втора алинея ДФЕС; член 7 от Регламент № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета; член 2 от Регламент № 1370/2013 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 27)

2.  Мерките, които предполагат политическо решение и които са запазени за законодателя на Съюза, тъй като са необходими за постигане на целите на общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството, трябва да се приемат на основание член 43, параграф 2 ДФЕС. За сметка на това приемането на мерки за определяне и разпределяне на възможностите за риболов в съответствие с член 43, параграф 3 ДФЕС не изисква такава преценка, тъй като подобни мерки имат предимно технически характер и се предполага, че следва да се вземат за изпълнение на разпоредбите, приети въз основа на член 43, параграф 2 ДФЕС.

   Освен това член 43, параграф 2 ДФЕС и член 43, параграф 3 ДФЕС преследват различни цели и всеки от тях има специфично приложно поле, така че могат да послужат като отделно основание за приемане на определени мерки в рамките на общата селскостопанска политика, като в случаите, когато приема актове на основание член 43, параграф 3 ДФЕС, Съветът трябва да действа в рамките на своите правомощия, както и евентуално на правната рамка, установена в приложение на член 43, параграф 2 ДФЕС. В това отношение не може основателно да се поддържа, че съществува йерархия между двете разглеждани разпоредби. Всъщност Съветът може да използва правомощията си, които са му признати в член 43, параграф 3 ДФЕС, дори и законодателят на Съюза все още да не е установил правната рамка, упражнявайки признатите му правомощия в член 43, параграф 2 ДФЕС.

   (вж. т. 55, 58 и 59)

3.  Изборът на правното основание на даден акт на Съюза трябва да се основава на обективни критерии, които подлежат на съдебен контрол, сред които са по-специално целта и съдържанието на акта. Що се отнася до определянето на референтните прагове, които се използват изключително като основни елементи за определянето на интервенционните цени за съответните продукти съгласно член 7 от Регламент № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, от параграф 2 на тази разпоредба е видно, че тези прагове следва да бъдат преразглеждани, като се вземат предвид обективни критерии, като новостите в производството, разходите за производството и пазарните тенденции. Такова преразглеждане предполага да се направят преценки с предимно технически и научен характер и следователно трябва да се разграничават от мерките, които предполагат политическо решение и които са запазени за законодателя на Съюза. Преценката на предимно технически елементи обаче с оглед на приемането на мерки за определяне на цени е правомощие, което член 43, параграф 3 ДФЕС запазва за Съвета.

   Доколкото в Регламент № 1308/2013 няма други данни, които да позволят надлежно да се установи различие между преразглеждането на съответните прагове и тяхното първоначално определяне, и с оглед на обстоятелството, че интервенционните цени произтичат от референтните прагове, следва да се направи изводът, че определянето на тези прагове е мярка за определяне на цените. Следователно член 7 от Регламент № 1308/2013 е трябвало да бъде приет на основание член 43, параграф 3 ДФЕС. Този извод не се оборва от довода, че член 7 от посочения регламент преследва целите, посочени както в член 43, параграф 2 ДФЕС, така и в член 43, параграф 3 ДФЕС, така че с оглед на предимството на целите, посочени в член 43, параграф 2 ДФЕС, член 7 от този регламент не следва да се отменя. Всъщност член 43, параграф 2 ДФЕС и член 43, параграф 3 ДФЕС преследват различни цели и всеки от тях има специфично приложно поле. Следователно, както Съветът трябва да спазва рамките на своите правомощия когато приема мерки на основание член 43, параграф 3 ДФЕС, законодателят на Съюза е длъжен да спазва рамките на правомощията, които са му възложени, когато приема мерки на основание член 43, параграф 2 ДФЕС.

   (вж. т. 61, 65, 70—74)

4.  По съображения, свързани с правната сигурност, правните последици на отменен от Съда акт могат да бъдат запазени по-специално когато непосредствените последици от неговата отмяна биха довели до сериозни отрицателни последствия за засегнатите лица и когато законосъобразността на обжалвания акт се оспорва не поради неговата цел или съдържание, а по съображения за липса на компетентност на неговия автор или за съществено процесуално нарушение. Тези съображения включват в частност грешката относно правното основание на оспорвания акт.

   В това отношение, доколкото член 7 от Регламент № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и член 2 от Регламент № 1370/2013 за установяване на мерки за определянето на някои помощи и възстановявания, свързани с общата организация на пазарите на селскостопански продукти, определят цените, на които следва да се извърши публичната интервенция, и последната цели да гарантира стабилността на пазарите и да осигури добър жизнен стандарт на селскостопанската общност, тяхната отмяна с незабавно действие може да има сериозни последици за засегнатите лица. При тези обстоятелства са налице важни съображения, свързани с правната сигурност, които са основание Съдът да уважи искането за запазване на правните последици на член 7 от Регламент № 1308/2013 и член 2 от Регламент № 1370/2013.

   (вж. т. 81, 83 и 84)