Съединени дела C‑72/14 и C‑197/14

X

срещу

Inspecteur van Rijksbelastingdienst

и

T. A. van Dijk

срещу

Staatssecretaris van Financiën

(Преюдициални запитвания,

отправени от Gerechtshof te ’s‑Hertogenbosch и от Hoge Raad der Nederlanden)

„Преюдициално запитване — Работници мигранти — Социална сигурност — Приложимо законодателство — Лица, осигуряващи превоз по р. Рейн — Удостоверение E 101 — Доказателствена сила — Сезиране на Съда — Задължение за отправяне на запитване“

Резюме — Решение на Съда (втори състав) от 9 септември 2015 г.

1. Социална сигурност — Работници мигранти — Приложимо законодателство — Работници, към които се прилага Споразумението относно социалното осигуряване на лицата, осигуряващи превоз по р. Рейн — Удостоверение E 101, издадено от компетентната институция на държава членка — Доказателствена сила спрямо институциите на други държави членки — Липса

   (член 7, параграф 2, буква а) от Регламент на Съвета № 1408/71 и членове 10в—11а, 12а и 12б от Регламент № 574/72, и двата регламента изменени с Регламент № 118/97 и с Регламент № 647/2005)

2. Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Задължение за отправяне на запитване — Задължение за изчакване — Преюдициален въпрос, който вече е поставян по сходно дело относно идентична проблематика от нисшестоящ на запитващата юрисдикция национален съд — Липса на посочените задължения

   (член 267, трета алинея ДФЕС)

1.  Член 7, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, както и членове 10в—11а, 12а и 12б от Регламент № 574/72 относно определяне на реда за прилагане на Регламент № 1408/71, като двата регламента са изменени и актуализирани с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 647/2005, следва да се тълкуват в смисъл, че удостоверение, издадено от компетентната институция на държава членка във формата на удостоверение E 101, за да удостовери, че даден работник е подчинен на законодателството на тази държава членка, при положение че този работник попада в обхвата на подписаното в Женева на 30 ноември 1979 г. Споразумение относно социалното осигуряване на лицата, осигуряващи превоз по р. Рейн, прието на Междуправителствената конференция, чиято задача е да преразгледа Споразумението от 13 февруари 1961 г. относно социалната сигурност на лицата, осигуряващи превоз по р. Рейн, не е обвързващо за институциите на други държави членки. В това отношение е ирелевантно обстоятелството, че издаващата институция не е имала намерение да издаде същинско удостоверение E 101, а по административни причини е използвала формуляра-образец за това удостоверение.

   (вж. т. 51; т. 1 от диспозитива)

2.  Член 267, трета алинея ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, каквато е запитваща юрисдикция, не е нито длъжна да сезира Съда единствено поради факта че по дело, сходно с това, по което е сезирана запитващата юрисдикция, и относно точно същата проблематика, по-нисшестоящ национален съд е отправил преюдициален въпрос до Съда, нито е длъжна и да изчака отговора на този въпрос.

   В действителност единствено националните юрисдикции, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, са длъжни да преценяват на своя собствена отговорност и по независим начин дали са изправени пред acte clair.

   Така, независимо че в положение като разглежданото в главното производство върховният съд на дадена държава членка трябва, безспорно, да включи в своя анализ обстоятелството, че по-нисшестоящ съд е отправил преюдициално запитване, което е все още висящо пред Съда, това обстоятелство само по себе си не може да попречи на върховната национална юрисдикция да заключи, че е изправена пред acte clair.

   (вж. т. 59, 60 и 63; т. 2 от диспозитива)