Дело C‑66/14

Finanzamt Linz

срещу

Bundesfinanzgericht, Außenstelle Linz

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof)

„Преюдициално запитване — Членове 49 ДФЕС, 54 ДФЕС и 107 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС — Свобода на установяване — Държавна помощ — Данъчно облагане на групи дружества — Придобиване на дялови участия в дъщерно дружество — Амортизация на търговската репутация — Ограничаване до случаите на дялови участия в местни дружества“

Резюме — Решение на Съда (четвърти състав) от 6 октомври 2015 г.

1. Преюдициални въпроси — Допустимост — Граници — Явно ирелевантни въпроси и хипотетични въпроси, поставени при условия, изключващи ползата от отговор — Необходимост от предоставяне на Съда на достатъчно точни сведения за фактическия и правен контекст

   (член 107 ДФЕС, член 108, параграф 3 ДФЕС и член 267 ДФЕС)

2. Помощи, предоставяни от държавите — Разпоредби на Договора — Приложно поле —Данъци — Изключване, освен в случай на данъци, с които се финансира помощ — Невъзможност правните субекти да твърдят, че данъчна мярка е неправомерна помощ, за да избегнат плащането на съответния данък или да получат възстановяване

   (член 107 ДФЕС и член 108, параграф 3 ДФЕС)

3. Свобода на установяване — Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Национално законодателство, което позволява на дружество майка, придобило дялово участие в дружество, да амортизира търговската репутация на последното — Ограничаване до случаите на дялови участия в местни дружества — Недопустимост — Обосноваване — Липса

   (член 49 ДФЕС)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 19—22)

2.  Лице, което е задължено за плащане на определен данък, не може да се позовава на обстоятелството, че данъчна мярка, от която се ползват други предприятия, представлява държавна помощ, за да избегне плащането на този данък.

   (вж. т. 21)

3.  Член 49 ДФЕС не допуска законодателство на държава членка, което в рамките на данъчното облагане на група дружества позволява на дружество майка при придобиване на дялово участие в местно дружество, което става член на такава група, да извърши амортизация на търговска репутация максимум до 50 % от цената на придобиване на дяловото участие, а забранява такава амортизация при придобиване на дялово участие в чуждестранно дружество.

   Всъщност, когато национално законодателство създава данъчно предимство за дружество майка, което е придобило дялово участие в местно дружество, обстоятелството, че при същите тези условия това данъчно предимство не се предоставя на дружество майка, което придобива дялово участие в чуждестранно дружество, въвежда различно данъчно третиране на дружествата майки в ущърб на тези, които придобиват дялови участия в чуждестранни дружества. Тази разлика в третирането може да възпрепятства упражняването на правото на свободно установяване по смисъла на член 49 ДФЕС от дружеството майка, което придобива дялово участие в чуждестранно дружество, разколебавайки го да придобива или да учредява дъщерни дружества в други държави членки. Такава разлика в третирането може да бъде допусната само ако се отнася до положения, които са обективно несъпоставими, или ако е обоснована с императивно съображение от общ интерес.

   В това отношение, доколкото съгласно посоченото национално законодателство група дружества може да се създаде както от местни, така и от чуждестранни дружества, положението на дружество майка, което иска да образува такава група с местно дъщерно дружество, и положението на местно дружество майка, което иска да образува група с чуждестранно дъщерно дружество, са обективно сходни от гледна точка на целта на разглеждания данъчен режим, доколкото и в двата случая дружеството майка иска да ползва предимството на този режим. Освен това, що се отнася до възможността разликата в третирането, която произтича от такова законодателство, да се обоснове от необходимостта да се гарантира съгласуваност на данъчния режим, доколкото националното законодателство не установява само по себе си пряка връзка между, от една страна, данъчно предимство, състоящо се в амортизация на търговската репутация, и от друга страна, задължение, състоящо се в облагане на печалбата при дружеството майка при прехвърляне на дялово участие в нейно дъщерно дружество, не може да се приеме, че различното третиране е обосновано от необходимостта да се гарантира съгласуваност на данъчния режим на съответната държава членка.

   (вж. т. 27—30, 33, 43, 50, 54 и диспозитива)