Дело C‑49/14

Finanmadrid EFC SA

срещу

Jesús Vicente Albán Zambrano и др.

(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia no 5 de Cartagena)

„Преюдициално запитване — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи — Заповедно производство — Производство по принудително изпълнение — Компетентност на националния съд по изпълнението да разгледа служебно нищожността на неравноправна клауза — Принцип на сила на пресъдено нещо — Принцип на ефективност — Харта на основните права на Европейския съюз — Съдебна защита“

Резюме — Решение на Съда (първи състав) от 18 февруари 2016 г.

1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото — Необходимост от преюдициален въпрос и релевантност на отправените въпроси

   (член 267 ДФЕС)

2. Защита на потребителите — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Директива 93/13 — Заповедно производство — Липса на възможност за сезирания съд да разгледа служебно нищожността на неравноправна клауза в производството по изпълнение на заповед за плащане — Принцип на процесуалната автономия — Спазване на принципите за равностойност и ефективност — Несъответствие с принципа на ефективност — Сила на пресъдено нещо на разпореждането за издаване на заповед за плащане

   (Директива 93/13 на Съвета)

1.  Вж. текста на решението.

   (вж. т. 27, 31 и 32)

2.  Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която не позволява на сезирания съд да провери служебно в производството по изпълнение на заповед за плащане неравноправния характер на клауза, съдържаща се в договор, сключен между търговец и потребител, когато сезираният със заявлението за издаване на заповед за плащане орган не е компетентен да извърши такава преценка.

   Всъщност, когато развитието и особеностите на заповедното производство са такива, че при липсата на обстоятелства, изискващи намесата на съдия, това производство приключва, без да може да бъде упражнен контрол относно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен между продавач и потребител, и следователно ако сезираният с изпълнението на заповедта за плащане съд не е компетентен да преценява служебно наличието на такива клаузи, потребителят би могъл да се окаже длъжен да изпълни, без в никакъв момент в производството да разполага с гаранция, че такава преценка ще бъде извършена. Подобна правна уредба може да засегне ефективността на търсената с Директива 93/13 защита. Ефективна защита на произтичащите от тази директива права може да бъде гарантирана само при условие че системата на процесуалното право на държава членка позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в договор, сключен между търговец и потребител.

   Такова съображение не може да бъде оспорено, когато процесуалното право на държава членка предоставя на разпореждането на сезирания със заявлението за издаване на заповед за плащане орган силата на пресъдено нещо и му признава последици, аналогични на тези на съдебно решение. Такава правна уредба, отнасяща се до реда и условията за прилагане на принципа на сила на пресъдено нещо в заповедното производство, явно не съответства на принципа на ефективност, доколкото прави невъзможно или изключително трудно в производствата, образувани по искане на търговци срещу потребители, прилагането на защитата, която Директива 93/13 цели да предостави на последните.

   (вж. т. 40, 41, 43, 45—47, 48, 54 и 55 и диспозитива)